- Г-жо Григорова, какво е мнението ви за последното предложение минималната работна заплата да бъде 770 лв.?
- Това е изключително неприятна новина. Досега служебният кабинет твърдеше, че няма право да прави политика, като предложи нов бюджет или нов размер на минималната работна заплата. В момента, в който мина предложението на БСП през първо гласуване в парламентарна зала, което означава около 850 лв. минимална работна заплата от януари, служебният кабинет реши, че не е толкова недопустимо да прави политика, когато управлява. Това го приемаме като опит за потискане на доходите на най-ниско платените български работници. Като най-ниско платени не означава неквалифицирани.
- Според вас колко трябва да е минималната заплата, за да може един човек да покрива разходите си сам?
- За да може да покрива разходите си сам, заплата му трябва да бъде около 1000 лв. чисто, не основна, не брутна заплата. А толкова, колкото трябва да бъде разполагаемият му доход, защото ние не пазаруваме в магазина с брутната ни заплата, не плащаме сметките си с нея. Тоест основната работна заплата трябва да бъде значително по-висока.
- Според вас това постижимо ли е?
- Идеалният вариант е непостижим към момента, но 50% от средната работна заплата, а именно около 850 лв., е съвсем постижим размер. Министерството на финансите твърди, че това е милиард като допълнителни разходи за бюджета, но в крайна сметка по някакъв начин българските граждани трябва да оцелеят. Щом не е проблем да се дадат 10 милиарда за компенсации на небитовите потребители, след като българските домакинства не получават допълнително подпомагане за покриване на разходите си за ток и за отопление, то би трябвало да направят поне минималното, за да адаптират по някакъв начин доходите към огромната инфлация, която се натрупа през тази година.
- От какво се лишава българинът най-много?
- Различните хора се лишават от различни неща. Имаше едно изследване на НСИ, в което респондентите, тоест българските граждани, казаха, че ще се лишат на първо място от разходи за култура, за такива неща, които не са жизненоважни. Но всъщност българинът вече започва да се лишава и от основни стоки, тъй като цените им се увеличиха. Някои не в десетки проценти, но поне един, два пъти. Има такива продукти - млечните изключително много се увеличиха, маслото се повиши, дори хлябът поскъпна, въпреки че реално имаше някакво намаление след мярката с ДДС-то. Ние бяхме скептични към резултата. Ние отдавна настояваме за намаление на ДДС за стоките от първа необходимост, включително електричество и вода, но това трябва да бъде съпътствано от контролни мерки за предотвратяване на задържането на цените въпреки намаленото ДДС. Такива мерки не бяха въведени. Огромната надценка при хляба е при търговците. Стойността му е около 50% от крайната му цена. Това по някакъв начин трябва да се контролира. Не може управляващи и депутати да вдигнат ръце и да кажат, че това е пазар и не могат да се месят. Те са избрани, за да се месят. Защото българските граждани не могат да посрещнат минималните си потребности. Тук не говорим за яхти, за скъпи смартфони, за компютри. Става дума за оцеляване.
- Много българи прибягват до кредити. Какво ще ги посъветвате, да се въздържат ли от покупки на изплащане около празниците?
- Зависи в коя група се намират хората. Ако имат сигурни, според тях постоянни приходи, тогава не е невъзможно да се вземе кредит и той да се върне, тъй като инфлацията нараства. С ръста на инфлацията е по-изгодно да дължиш пари, отколкото да ги държиш в банка. От друга страна, ако доходите са под въпрос, ако има риск всеки момент да остане някой от семейството без работа, тогава много добре трябва да преценят дали ще могат да плащат вноските, които дължат по тези кредити.
- Какви дългосрочни политики трябва да се реализират, за да може хората, които имат най-голяма нужда, да бъдат подпомогнати?
- Първо трябва да създадем такава среда, така че да не е необходимо увеличаване на подпомагането. Което означава всъщност да положим всички усилия да можем да получим горива на възможно най-ниски цени. На всеки трябва да му е ясно, че ако цената на петрола, на газа, на ядреното гориво се увеличи неколкократно, то тогава каквото и подпомагане да правят управляващите, по никакъв начин няма да могат да премахнат тези негативни ефекти. Въпреки това, ако слезем на едно по-ниско ниво, то на първо място трябва да се увеличат социалните плащания, да се предвиди помощ за енергийно бедни граждани. Вече има стъпки в тази посока. Въпросът е колко адекватно ще се формулират критериите за признаването на енергийно бедните. Трябва да се увеличи майчинството. Всички тези плащания, които са насочени към тези най-уязвими групи.
- Колко трябва да бъде майчинството?
- Минимална работна заплата поне, защото в крайна сметка майката трябва да се грижи за детето си. Да, понякога тя има късмет да има стабилен партньор до себе си, който може да поеме издръжката на трима човека. От друга страна, има жени, които не са случили на такива партньори и те сами трябва да се грижат за децата си. Ако получава доходи под минималната работна заплата, а дори тя е недостатъчна, как можем да очакваме, че ще може да се издържа с нейното бебе. Всички знаем, че разходите по едно бебе понякога са много по-големи, отколкото за голям човек.
- Какви са прогнозите ви за пазара на труда през следващата година? Ще има ли пик на безработицата?
- Вече бяха променени очакванията. Имаше сериозни прогнози за настъпване на рецесия. Към момента тези опасения не са толкова големи. Със сигурност обаче рецесия ще има в Германия, което няма как да не се отрази на всички останали държави - членки на ЕС. В крайна сметка икономическият първенец на Европа е именно Германия и намалената нейна икономическа активност не може да не се отрази и у нас. Имаме фирми, които произвеждат компоненти именно за германски компании. Ако там не работи, то и тук няма да работи или ще е на намалени обороти. Има опасност от нарастване на безработицата. Всичко зависи от това дали ще приключи и как ще приключи конфликтът в Украйна. Никой не трябва да си прави сметки без този компонент, без да се развърже този възел, тъй като знаете, че геополитиката влияе върху икономиката и това го виждаме през последната една година.
- Какви мерки могат да се предприемат, за да се намали безработицата?
- Опасявам се, че каквото и да направим в България, трудно можем да повлияем значително, ако настъпи сериозна рецесия в Германия. Единственото, което можем да направим, е да започнем да мислим за производства, които да са насочени към вътрешното ни потребление. Но никой бизнесмен не желае да направи това, защото не може да формира големи печалби. Това, което може да направи държавата, е да се върне в икономиката. Трябва да има дългосрочни разговори и решение, което трябва да бъде консенсусно между всички политически сили в страната.
- Има ли сфери, в които пазарът е пренаситен от специалисти и реализацията за младите, новите експерти е по-трудна?
- В икономическите и юридическите специалности често завършващите работят нещо различно от това, което са учили в университетите. Имаме сериозна нужда от технически специалисти, инженери, архитекти, всякакви специалисти, които всъщност участват в реалната икономика. Не от експерти от тази офисна икономика, ако можем така да я наречем.
- Необходим ли е нов Кодекс на труда?
- Категорично не. Българският Кодекс на труда е един от най-добрите в Европейския съюз. Ако пристъпим към реформиране, в кавички, то това означава снижаване още на правата на работниците, което не е в наш интерес. И към момента българските работници не познават правата си, но поне ги имат на хартия и ако се запознаят с тях, биха могли да ги ползват. Ако се премахнат от Кодекса на труда, вече няма да могат да ги ползват.
- Има ли данни какъв е процентът на работната сила, която не познава правата си?
- Трудно бихме могли да намерим такива данни, но със сигурност огромна част от хората не познават правата си. През 2020 година направихме една обиколка в няколко града. Срещнахме се с хора, които са извън синдикатите. Носехме един наръчник, пътеводител за защита на работното място, който написах аз. Тогава стана ясно, че хората не само не познават правата си в малките населени места, а и нямат интерес към това някой да дойде и да им ги обясни. А когато нямаш интерес, няма как да се запознаеш с нещо и да го използваш. Затова от години настояваме в рамките на обучението в средното училище и в университетите да бъде включен курс за запознаване с трудовите права на работниците. Защото шансът да стане работещ един човек, който завършва, е многократно по-висок от това да стане предприемач.
- Какво мислите за удължаването на бюджета и какви мерки трябва да има в новия бюджет?
- Удължаването на бюджета не беше правилно решение, многократно го казахме, за нас това беше отказ за поемане на отговорност от страна на служебния кабинет. В новия бюджет задължително трябва да бъдат увеличени средствата по различни министерства, така че те да стигнат до второстепенните разпоредители, за да има възможност да се увеличат заплатите на хората там. Има структури като Националния статистически институт, който изготвя информация за размера на средната работна заплата, за да може въз основа на това да се изчисли минималната. В същото време там има експерти, които получават заплата, близка до минималната сега, по около 730 лв. Именно затова ние не можем да разчитаме в дългосрочен план на това, че статистическият институт ще продължи да работи безпроблемно. Това е само един от примерите. Имаме кадастъра, където разчитаме, че ще ни дадат скици, разрешения и т. н. Много фирми разчитат на тази агенция, а там има много хора, които работят на заплати от около 800-900 лв. Това са специалисти, които трудно могат да бъдат намерени. В момента, в който напуснат, а те често вече напускат, получават поне два пъти по-високи заплати в частния сектор.
След като завършим този процес на обезкръвяване на държавата, защото държавната администрация е държавата, в крайна сметка ще имаме фирми, в които имаме добре квалифицирани и добре платени служители, но те няма как да си вършат задълженията, след като държавните институции не работят. Това отново е една счупена система и за да спрем да я чупим, трябва да я подсилим както материално, така и кадрово.
Градският транспорт е в много тежко състояние, защото няма достатъчно средства. Тази година правихме протести от „Подкрепа“, за да се стигне до дофинансиране, а такова не е предвидено за следващата година. БДЖ е в тежко състояние. „Пътнически превози“ получава субсидия, защото изпълнява социална роля, продава билети и карти на изключително ниски цени на определени групи български граждани. Тази субсидия не е актуализирана отпреди 5 години. При мините също ситуацията е тежка, а без тях и без тецовете не можем да се справим. В момента имаме един спрян реактор на АЕЦ „Козлодуй“, имаме и един спрян блок на държавната ТЕЦ-2, това е за планиран ремонт.
От понеделник сутрин спряхме да изнасяме електричество, защото имаме толкова, от колкото се нуждае страната. Ако температурите бяха по-ниски, ние в момента трябваше да сме на режим на тока. От Брюксел продължават да ни натискат да затворим тецовете. В момента, ако възникне проблем дори с един малък ТЕЦ, вече ще имаме недостиг на ток. Това са тежки проблеми, които трябва да започнат да се решават сега и веднага, ако не искаме след един месец да преминем към режим на тока.
Това е тя
Ваня Григорова е родена в София през 1978 г.
Завършила е Националната търговско-банкова гимназия
Магистър е по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство
Тя е икономически съветник на КТ „Подкрепа“
Ралица Димитрова
