- Г-н Чорбаджийски, какви са последствията от бурята върху лозовите масиви в Поморие?
- Преди да дойде това природно бедствие в района на Поморие, гроздето беше с отлично качество. Но за жалост дойде тази стихия и пораженията са доста сериозни. Иначе кампанията върви нормално, цените са средно с 20% по-високи от миналогодишните. Гроздето е с отлично качество.
- Какви са нанесените там щети?
- Използвам вашата медия да благодаря на министър Явор Гечев, на заместник-министър Джиков, на кмета на Поморие Иван Алексиев. Такава бърза реакция никога не сме виждали, когато стане някое бедствие. В рамките на два дни бяха описани всички щети, бяха изготвени протоколите и бяха изпратени в областната дирекция по земеделие за обработка. Около 80% от лозята в землището на Поморие са засегнати. Това са около 2500 декара лозя.
- Тези масиви застраховани ли са?
- Масивите не са застраховани, защото има неуредици със застрахователите. Те не поемат градушка, не поемат слана и затова земеделските производители масово не се застраховат. Защото това са нещата, които могат да се случат на едно лозе всяка една година. И когато не поемат най-големия риск, лозарите не виждат смисъл да застраховат.
- Как ще помогне държавата?
- Това е въпрос вече към държавата. Ние се надяваме на това, което ни трябва като бранш - да се възстановят конструкциите, да се изправят лозичките. За наша радост растенията са живи и здрави, има как да се оправят. Но ще трябват между 1800 и 2000 лева на декар, за да се случи това.
- Имахте ли разговори със земеделското министерство по въпроса за отпускането на помощ на лозарите?
- Да, заместник-министър Джиков беше на място. Аз самият съм от понеделник тук и говорихме. В момента се търсят механизми и най-добрият вариант по какъв начин могат да се подпомогнат. Ще ви кажа за една ситуация отпреди три години във Франция. Както знаете, финансовата година на Брюксел започва на 5 октомври. На 1 януари 2020 г. френското министерство на земеделието пусна писмо до Брюксел, че са им измръзнали лозята и поиска в спешен порядък 1 млрд. евро, за да оправят реколтата. И Европейската комисия ги отпусна. Така че нашето земеделско министерство в спешен порядък трябва да пише до Европейската комисия и да поиска средства да бъдат подпомогнати нашите лозари. При 2500 декара по 2000 лева става въпрос за 5 милиона лева. Не мисля, че 5 милиона са проблем на Европейската комисия да помогне на нашите лозари.
- Зам.-министър Джиков анонсира предложение да се създаде общ застрахователен фонд със самоучастие на земеделски производители. Вие подкрепяте ли идеята?
- Говорихме със заместник-министър Джиков и се разбрахме да се създаде работна група, да дойдат застрахователите и да се направи така, че наистина, когато се застраховаш, да ти поемат щетите. Това е добра инициатива и я подкрепяме изцяло.
- Това е доста стара идея, какво пречеше да се реализира досега?
- Много неща пречат, но в момента сме в предизборна кампания. Нека минат изборите и тогава ще говорим, за да не излезе, че съм пристрастен към една или друга партия. Аз с политика не се занимавам.
- Гроздоберът е в разгара си. Има ли вече данни какво количество грозде ще бъде събрано тази година?
- Рано е още, прогнозите се разминават. Имаше много измръзвания, много градушки. Голяма част от лозята бяха засегнати и ако сме си правили прогноза за един или друг сорт за тон-тон и половина на декар, се оказват 500 килограма. Така че е още рано да се каже колко грозде ще бъде прието от лицензираните производители, защото в момента нелицензираните работят с пълна сила. И да не кажа, че тази година може гаражните фабрики да приемат повече грозде от лицензираните производители.
- Защо се получава така?
- Защото няма контрол от страна на държавата. За поредна година направихме много срещи, поеха ангажимент и МВР, и НАП, и митниците, и Изпълнителната агенция по лозята и виното. Но за поредна година нищо не се случва и сивият сектор цъфти. Хората от ИАЛВ имат огромно желание да си свършат работата, обаче ги е страх.
- От какво ги е страх?
- Да не ги набият. Не се шегувам! МВР трябва да е плътно зад тях.
- Къде се намират тези нелегални производители?
В цялата страна, ако в момента се разходите, навсякъде има гроздомелачки. Тук, където се намирам аз в момента, ние сме един от най-големите производители в България, толкова са нагли, че на паркинга пред завода има в момента преса. Работата кипи с пълна сила от сутрин до вечер – ремаркета, бусове, бидони...
- Какви са хората, които стоят зад това нещо?
- Хора, на които това им е бизнесът и изкарват доста сериозни пари. Защото няма фактури, няма осигуровки, няма работници, не се плаща ДДС... не се плаща нищо.
- Какъв е обемът на нелегалното производство?
- Над 50% за жалост. Тази година, като направим анализа, след като вземем данните от ИАЛВ колко лозя са декларирани и какви са добивите и като вземем колко е влязло в лицензираните производители, ще разберем колко е на черно.
- Говорите за нелегално производство само на вино или и на спиртни напитки?
- На вино и ракия. Но те не се ограничават с гроздето. Те варят сливи, ябълки, замразени плодове ферментират. Страшно е и държавата трябва да вземе мерки. Както се направи при цигарите и горивата, по същия начин трябва да станат чувствителни и за нелегалния алкохол. Като открият цигари, се вдига шум до небесата, като открият ракия, никой не обръща внимание.
- Какви са загубите на държавата от това нелегално производство?
- Загубите са от акциз, ДДС, осигуровки и т.н. - по наши изчисления не по-малко от 250 млн. лева на година.
- Казахте, че с 20% са се вдигнали цените на гроздето. Бихте ли дали примери за конкретни цени?
- Ако миналата година даден сорт грозде е изкупуван на 75 ст. за килограм, тази година е на 90-95 ст. Имаше и цени, стигащи до лев. Но различните сортове се изкупуват на различни цени.
- Все пак българските винпроми си имат собствени масиви. Доколко по-високите изкупни цени се отразяват върху разходите за производство на вино?
- Собствените масиви не стигат на нито един винопроизводител и затова се купува грозде от външни кооперации и земеделски производители. Масивите на всеки един винопроизводител стигат за не повече от 50 до 70% от това, което му трябва. Другите 30% се купуват от земеделски производители.
- Защо се увеличава изкупната цена, какви разходи се вдигнаха?
- Поскъпнаха препаратите, поскъпнаха торовете. Увеличиха се горивата и минималната работна заплата. Това са компоненти, които влияят върху цената на гроздето, защото знаем, че то е много трудоемко за гледане. За разлика от други култури то се гледа целогодишно. И разходите вървят.
- Това как ще повлияе на цените на виното и ракията от тазгодишната реколта?
- Те ще се повишат. Не е само до гроздето, което поскъпна с 20%. Но се вдигнаха цените и на енергоносителите – газ, горива, ток. Макар за тока да имаме субсидии, но не знаем докога ще продължат, те са до края на септември. Отделно цената на бутилки, тапи, кашони, етикети расте всеки месец. Неминуемо ще се повиши и цената на виното и ракията. И като казвам, че всеки месец се повишават цените, то това увеличение не е с 1-2%, а от 20% нагоре.
- С колко се очаква да се повиши цената на виното и ракията?
- Себестойността има много компоненти. Изчакваме да видим дали бизнесът ще има компенсации за електрическата енергия от 1 октомври, за да можем да почнем да смятаме.
- Досега цените на виното и ракията вдигаха ли се?
- Да, цените се вдигат, защото никой от нас няма да застраши да си фалира бизнеса. При една такава галопираща инфлация, каквато е в момента, за жалост го отнася крайният потребител.
- Може ли дадете пример колко е струвала една бутилка вино или ракия преди и колко струва сега?
- Разликата е с около 30% нагоре.
- Това отразява ли се върху потреблението?
- Да, отразява се. Хората, ако преди това консумираха по-висок клас напитки, сега отидоха към по-ниския ценови клас. Наблюдаваме, че разфасовките в кутии от 3 или 5 литра растат много като продажби. Това означава, че хората са се ориентирали към по-нисък клас напитки. Предпочитат да си купят вино в кутии, отколкото в бутилки.
- Поскъпването на виното ще доведе ли да увеличаване на обема на нелегалното производство?
- Най-вероятно. Един голям и сериозен винопроизводител има между 200 и 500 човека персонал. А пък в нелегалното производство са един-двама, които не плащат нищо. Така че тяхната цена надали ще порасне и предполагам, че все повече хора ще прибегнат до такива напитки, което не ги съветвам, защото там няма никакъв контрол – нито качествен, нито се спазват санитарни изисквания. Много е опасно хората да си купуват такъв алкохол от нелицензирани производители.
- Кажете малко повече за качеството на гроздето тази година...
- Гроздето е с отлично качество. Миналата година то беше леко, тази година се е изпълнило. Очакваме едни много добри напитки от тази реколта.
Това е той:
Роден е на 7 август 1982 г. в София
Завършил е финанси и икономика на търговията в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов
Председател на УС на Националната лозаро-винарска камара
Изпълнителен директор и член на УС на Black Sea Gold Pomorie, като преди това е заемал и други ръководни позиции в избата
Носител на наградата в категория „Търговия и услуги“ от конкурса „Мистър и Мисис Икономика“ 2019 г.
София Симеонова
