З а опасна тенденция сред спасителите по родното черноморие, алармираха от БЧК пред репортера на "Телеграф" Яна Йорданова. Повече за схемата, ще намерите в новия брой на вестника, а ето и коментарът на Яна по темата:
През последните години забелязвам трайна тенденция. Още когато наближи лятото, слушам един познат рефрен - че няма спасители по морето. За дефицита на кадри в туризма се говори много. Но липсата на квалифицирана работна ръка в бранша е свързана и със заплащане. Факт е, че наши спасители и бармани бягат в чуждите курорти, защото им предлагат много повече пари. Ясно е, че работата е сезонна и с това семейство не може да се издържа. Мисля си обаче за онези съвестните, за донкихотовците, които наистина искат да спасяват животи. Като онзи на 69 години, който спаси две давещи се жени в морето край Несебър. Решили да влизат във водите при червен флаг. Случката е от началото на месеца. А този спасител е от малцината останали, за които това е не просто работа, а призвание. Защото каква е реалността днес? Частни фирми издават талони на момчета, които дори не могат да плуват. А ние разчитаме на такива да спасяват живота ни. Все едно да дадеш скалпел в ръцете на човек, който не е хирург. Ще се доверите ли на такъв? Едва ли! Тъжно е, но е факт. Просто някой решил да печели на чужд гръб лесни пари. А в същото време всяка година курсове към БЧК изкарват хиляди и те имат правоспособност да са спасители. И като бройка са напълно достатъчни, за да покриват Черноморието ни. Нищо че на някого му изнася да твърди, че спасители няма. Просто е нужен по-добър мениджмънт, коректни концесионери и прилично заплащане. Иначе е логично кадрите ни да бягат навън. Вече дори свикнахме да ни обслужват украинци по родното Черноморие.
Въпросът е къде е контролът и как се позволява на някого да „произвежда“ спасители на килограм, без да имат реална правоспособност. Това си е и чиста подигравка с труда на онези съвестните, които бдят по цяло лято на поста. Общо взето, ситуацията тук е като при всичко в туризма ни. Като се започне от липсата на персонал, качеството на услугите, цените, хигиената... Нека не забравяме обаче и проблема с безотговорността и от страна на почиващите. Защото не са малко случаите, в които пренебрегваме правилата и съветите на спасителите, и на своя глава влизаме в бурното море. Както винаги смятаме, че ще ни се размине. Така че нека си припомним случката от началото на септември, когато спасител се удави, спасявайки човешки животи. И да ни е обеца на ухото. Защото вижда се, че не се знае на кого може да разчитаме. Малцина са съвестните, а още по-малко добрите плувци по Черноморието ни.
