- Г-н Дамянов, някои деца имат затруднения при прехода от градина към първи клас и учителите забелязват известно забавяне със справянето на определени задачи. Какво могат да направят родителите ?
- На първо място, трябва да се осъществи контакт между учителя от детската градина и този, който ще го поеме в първи клас. Добре е да се познават, да обменят опит. Родителите трябва да бъдат наясно, че е нормално децата да преминават през т.нар. ранен скрининг. Това не етикира детето и не означава, че е със специални образователни потребности. Ако детето е с по-силно развита музикална интелигентност, може да има по-малко развито логическо мислене. Затова в часовете по математика да му бъде трудно и да не се справя, докато по изкуство да има сериозен напредък. Това трябва да се идентифицира на стрининга в първи клас и обучението да се организира така, че детето да получи допълнителна подкрепа по математика, където ще му бъде по-сложно. Ще му се обърне индивидуално внимание, задачите ще се адаптират, ще се включат допълнителни нагледни материали, които да му помагат. Благодарение на тези мерки по-нататък ще се избегне по-сериозно изоставане на детето. Най-важното е педагозите да диференцират учебното съдържание, те трябва да открият какъв обем от знания е подходящ за детето със специални образователни потребности. Родителите му трябва да бъдат спокойни, че то участва в урока, без значение в каква степен ще го усвои. Ученици със специални образователни потребности не могат да повтарят, независимо какъв успех ще имат. Основната идея е, че имат право на приобщаващо образование и трябва да бъдат в клас със своите връстници без значение какви резултати постигат в академичен план. За родителите на ученици със специални образователни потребности трябва да има информация от какви допълнителни ресурси могат да се възползват в рамките на училището.
- Трябва ли да се правят промени в класната стая?
- Без подкрепяща среда не може да очакваме пълноценно включване на тези деца. Не трябва да очакваме, че класната стая ще си остане същата и от само себе си те да се научат. Трябва да се създаде специален кът за децата със специални образователни потребности. Те се разсейват лесно, затова трябва да имат място, на което да се усамотят, да играят, да си починат, дори да полежат малко. Освен да се създаде подкрепяща среда и да се редуцира учебното съдържание, трябва да се потърсят още специалисти. Учителят няма да може да се справи сам. Ресурсният учител, психологът и логопедът могат не само да извеждат детето със СОП, но и да влизат в класната стая, да помагат за обучението на това дете, както и да работят с останалите. Педагозите могат да потърсят и помощник на учителя, ако детето не е самостоятелно в клас. Доказано е, че повече от 90% от децата със СОП успяват да се включат в общообразователната класна стая. Когато някое от тези неща не се извърши или не се направи навреме, тогава настъпват и трудности, на които сме били свидетели многократно.
- Трябва ли на останалите деца от класа да се обясни за какво е обособеният кът?
- Може да се обясни, но не като се каже, че това е нещо специално. Когато се направи нещо специално за някого, се възбужда интересът на останалите деца. Не трябва да се стремим към това. Още в началото всички трябва да отидат и да видят какво представлява кътът, че не е нещо тайно и забранено, а допълнителна подкрепяща среда, която може да бъде използвана от всички ученици.
- Трябва ли родителите на останалите ученици от класа да им обяснят, че ще има дете със специални образователни потребности?
- Преди започването на учебната година родителите на деца без специални образователни потребности трябва да имат информация от класния ръководител, че в паралелката има такива ученици. Те обаче не трябва да използват за това термина „специални образователни потребности“. Това е нещо, което се говори между възрастните. Първо родителите трябва да обяснят, че в класа ще има различни ученици, посочвайки пример от ежедневието. Например, че има деца с руса или тъмна коса, със светли или тъмни очи, някои четат или смятат бавно, други бързо. Всичко трябва да се въведе на основата на различието, а не на увреждането или специалните потребности. По този начин децата още от вкъщи свикват с факта, че всички хора сме различни. По същия начин в класа, в който ще попадне детето, ще има различни ученици. Това е полезно не само защото някое от тях ще е със специални образователни потребности. Учениците във всеки клас са с различни индивидуалности, интереси, предпочитания за свободното си време.
- Какво да правят родителите, ако детето им има дислексия или затруднения с четенето, за да се преодолее този проблем?
- Те трябва да знаят, че има хора като Шер, Чарли Чаплин, Чърчил, които са имали дислексия и както виждаме, са се реализирали достатъчно добре. Това, че имаш дислексия, не може да представлява сериозно притеснение. По-скоро трябва да се даде отговор на тази специфична потребност в рамките на училище, за да може детето да не изостава и да не прерасне в специални образователни потребности, които могат да се окажат по-сериозна бариера върху успеха на детето. Важно е с него да работи логопед от възможно най-рано. Дислексията може да се изразява със затруднение с четенето, но може и с нещо друго. При дискалкулията детето може да има нарушение в смятането, а да чете много хубаво. Дислектичният спектър обхваща от много леки до много тежки затруднения. Трябва да се направи ясна диагностика, за да се установи каква е дислексията и спрямо нея да се набележат конкретните мерки в училище. Тя е нещо преодолимо, ако бъде идентифицирана и подкрепена достатъчно рано.
- Възможно ли е до края на първи клас да бъде преодоляна, ако се работи с детето още от началото?
- Да. Понякога проблемът може да бъде преодолян в рамките на месеци, друг път отнема години. Например в началото учителите може да забележат, че децата са с т.нар. дисграфия (при изписване самите букви са по-широки и по-нечетливи и не могат да спазват тесни и широки редове) и не могат да преценят коя буква е за тесния ред и коя за широкия. За тях може да се сложи пластмасов ограничител върху листа от тетрадката, който изкуствено ограничава редовете. Така детето не може да излиза от него. При дислексията се забелязва, че понякога децата се затрудняват да четат, защото им се размива текстът. За тях може да се изпробва цветен филтър, който ограничава в различен цвят конкретен абзац или изречение. Така детето се концентрира в тях, а не в целия текст. Ако нямат такива помощни средства, може да се подчертава определена част с жълт маркер. Това може да се прави и от родителите вкъщи.
- Какви други упражнения могат да се правят у дома?
- Когато има нарушение на фината моторика и детето не може да държи химикалка или молив, може да се използва уплътнител. Ако химикалката е по-тънка, той я удебелява и се постига по-добър захват. Ако родителите не могат да намерят уплътнител, могат да си направят с пластелин. Частта, в която детето хваща химикалката, може да се уплътни дотолкова, колкото на него ще му е удобно да я държи. Могат да се използват и различни меки топки - малки, средни, по-големи, които също помагат да се отработи захватът. При проблеми с фината моторика могат да се използват и асистиращи ножички с четири ушенца. Родителят държи задните кръгчета, а детето предните. В интернет също има много ресурси, въпросът е да се потърсят. Миналата година разработихме специална онлайн платформа „Подкрепи ме“. В нея има и много видеа, идеи, работни листа, които могат да се използват и вкъщи, и в училище. Сайтът може да се използва и от учителите, и от родителите на децата със СОП.
Кой е той
- От 2007 до 2016 г. е директор на ресурсни центрове за интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности
- Директор на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в София от 2016 г.
- От 2017-а е национален координатор за България на Европейската агенция за специални потребности и приобщаващо образование.
