- Ген. Дешков, колко са незаетите места в Сухопътните войски, които са най-многобройният вид в армията?
- Не са малко за съжаление. От войнишкия и младшия офицерски състав са около една пета, което е от порядъка на близо 2500 души. Не е непостижимо да ги запълним, но това не може да се случи за 3 месеца. Толкова протича подборът на хора от подаване на документите до изкарването на всички необходими тестове. Като бъдат назначени, изкарват два модула. Първият е начална военна подготовка - около 1,5 месеца, и се провежда в Плевен. След това в зависимост от специалността, която ще придобият, минават още един модул около 2 месеца. Ние казваме, че от момента, в който влезе при нас, една година отнема, за да заеме мястото си на военнослужещ.
- За кои поделения търсите най-много хора?
- Най-голям некомплект имат маневрените формирования. Това са пехотата и тази част от техниката, коятo виждате на предна линия или, по-просто казано, в двете бригади. Те са и най-големи като съставна част. В тях службата е нелека и е основателна причина за този некомплект. Мерките, които предприехме, е да се фокусираме първо да преодолеем тази липса на хора в тях.
- Какви специалисти се търсят най-много – обикновен войник, танкист, шофьор и т.н.?
- Като говорим за обикновен войник – всеки е такъв, от редника до генерала (смее се). Всеки гражданин, който става войник, придобива първо звание – редник. Най-ниското йерархично звено. Вече като обхват вариациите са страшно много. Има пехотинец, механик-водач, пълнач, мерач. Дори водачите на БМП, танк и други верижни машини са различни. Има екипажи, които виждате около самите оръдия. Дори готвачите са част от йерархичното звено.
- Какви специалисти са ви най-нужни?
- Негативното е, че имаме много места, а позитивното - че кандидатът може да избира това, което иска да върши и смята, че му е силата. В момента сме пуснали 250-300 места. Те са за Карлово, Казанлък, Стара Загора, Ямбол и Хасково. Причината да става поетапно е, че няма как да отделим толкова голям състав, който да обучава новобранците.
- Като дойдат момчета и момичета на по 18-20 г., какво ви казват?
- Болшинството от кандидатите ни в последно време са доста под 30 г. Това е положително, защото каквото и да си приказваме, на тези длъжности човек трябва да е в силата си, физическите натоварвания не са малки. Като дойдат, ние им показваме списък с места и специалности и вече те сами решават къде биха служили. Отделно обаче един път влязъл, военнослужещият не векува на тази длъжност. Има правила, при които специалността може да се промени. Например кандидатства нещо, изглежда му добре, след това разбира, че не е неговото. Вече е вътре в системата и знае как функционира. Прави се оценка от командирите къде му е силата и се премества.
- Може ли да кажете какъв е профилът на кандидатите за пехотата?
- Нека преди да ви отговоря, да кажа, че едно от минималните изисквания е кандидатът да има завършено средно образование. В последните два-три месеца средно около 20% са с висше образование, останалите - със средно. Що се отнася до пол, за който няма никакви ограничения, е 4 към 1 момчета към момичета. Трябва да се знае, че за длъжностите изискванията са едни и същи без значение мъж или жена заема поста. Няма компромис към никого, за да няма слаби места в редиците. Какъвто и да е човекът, ако не се справя, се превръща в тежест и дърпа цял колектив от 20-30 човека назад като с примка. Това може да доведе до риск в изпълнение към задачите. Затова не правим компромис.
- Има обаче доста случаи, в които жените се справят по-добре от мъжете?
- Да, вярно е, изобщо не го коментирам дори. Затова казвам, че изискванията са ни към човек, а не към пол. И тук не говорим за работа на бюро. Административните длъжности, които толкова се коментират, изобщо не са много. Войнишките длъжности в щабовете са малко. На едно формирование от няколко хиляди души става въпрос за няколко десетки човека. Второ - тези хора не стоят на бюро постоянно. Ако щабът излезе на тренировка, на учения в полеви условия, тези военнослужещи са наравно с колегите си. Дори спят на полето. Кариерата не се заключава само в работата на бюро. Много искам да го разберат всички хора това. Предстои даже учение, в което няма да изкараме маневрените формирования, тези, които виждате да тичат, да носят оръжия, да скачат, а щабовете. Те ще оцеляват самостоятелно няколко седмици в полеви условия. И то няма да са близо до сгради, а на километра от тях.
- Какво ще оценявате в това оцеляване в полеви условия?
- За колко време се придвижват, за колко време са оперативно готови и могат да започнат работа, без да губят контрол. Човек в униформа административна длъжност не заема, запомнете го от мен.
- Има ли млади хора, които влизат в СВ, но после се разочароват и си тръгват? Знаете, че те искат екшън, стрелби, тренировки, Рамбо, Терминатор.
- Да, има. Бих казал, че това разочарование е както за всяка една професия, ако не си се докосвал лично до нея, а само си гледал и слушал. Армията не прави изключение. Първо разпитват, гледат отстрани черупката, но не сa в кухнята. Мислят, че ще го правят всеки ден. Но влизайки след портала, разбират, че не е точно така. За да стигнеш до екшъна на полето, трябва да се подготвиш и другите трябва да разчитат на теб, защото ползваш истински оръжия и реална техника, а не като на филм. Първо трябва да усвоиш много неща, а това усвояване никак не е приятно. Като при спортистите е. Всички гледат колко е хубаво да се качат на стълбичката, да захапват медалите и да плачат. Да, но защо плачат? Защото, за да стигнат дотам, пътят е труден. Така е във всяка една професия. Има и един забавен момент.
- Кой е той?
- Има хора, които гледат много филми, виждат как се маскират, как тичат с оръжия, как стрелят. Влизат при нас и искат да правят веднага същото. Е да, ама за да стигнеш дотам, трябва и да го можеш, да си тренирал, да си се научил. Получава се понякога като във вица: „Можеш ли да свириш на пиано? Не знам, но мога и да мога“ (смее се). Някои очакват от първия ден да им дадат пушка в ръцете, но не е така. Може би това ги разочарова. Службата не е работа, а начин на живот.
- Това означава ли, че има доста ограничения във вашия начин на живот, който на практика е служба?
- Не точно. Знаете ли как преминава един ден на военнослужещия? Ако не е на учение по гори и полета или на мисия зад граница, отива на работа в 8 ч. Тези, които гледат отстрани, казват - влиза в 8 и излиза в 17,30 ч. Вътре обаче никой не знае как отива на тренировки, при техниката и т.н. Освен това трябва да се обслужва и тази техника, като колата е - за да я караш, трябва да я поддържаш. Има толкова много задачи, които не са видими за цивилните хора. Даже ще ви дам и пример. Преди време младо момче с голямо желание влезе при нас. Леко беше стъпило накриво и бяха взети дисциплинарни мерки. Минаха 3 месеца и го видях, че идва и носи документи за отказ. Питам го: „Какво се случи? Защо?“. „Г-н генерал, не е мойто. Тук ме карат всеки ден да идвам по едно и също време, аз искам да идвам, като се наспя. И ми казват какво да правя, пък аз искам да си правя, каквото реша“. Казах му, че наистина не е за него. На 99% има този 1%, който се отказва. Грубо казано, на всеки 100 човека 5-10 се отказват в рамките на първите 6 месеца по тези причини. Който преодолее тази половин година, остава.
- Кога очаквате у нас да дойдат първите американски бойни машини „Страйкър“?
- Страйкърите трябва да започнат да пристигат в края на тази година. Би било обаче грешно да се брои колко броя ще дойдат и ще обясня защо. Дали ще са 1, 2 или 5, ние можем да кажем, че имаме една боеготовна бригада, когато 183-те машини с 15-те единици техника за ремонт на полеви условия са тук и са усвоени от състава. Това е обща сила, обединена в общ юмрук – техника, сила, знания и умения. Казано на армейски език – когато придобием пълни оперативни способности. Това ще стане няколко месеца след като пристигнат у нас всички Страйкъри.
- Какво искате да кажете?
- Ние няма да чакаме да дойдат всички, за да започнем да ги изучаваме, а всичко ще върви паралелно. Това обаче ще отнеме някоя и друга година.
- Може ли малко по-конкретно, колко години?
- Ще усвоим Страйкърите между 3 и 3,5 г. от датата на приемане на първия.
- Военните, които ще ги ползват, у нас ли ще се обучават, или в САЩ, както пилотите ни на изтребител F-16?
- Не, те ще се обучават тук. В момента на пристигането на първите започваме подготовката. Последните машини по договор трябва да дойдат у нас до края на 2028 г. Съгласно него подготовката на личния състав е базирана на принципа – train the trainers, или в превод – подготовка на инструктори, които ще обучават следващите.
- Какво ще бъде оборудването на първите Страйкъри, които ще дойдат у нас? Най-общо казано – за какво ще се използват?
- Оборудването им е различно. Първите Страйкъри, които ще пристигнат, са комуникационни. Това означава, че са пълни с компютри, радари, сателитни комуникации и т.н. Всеки от тях освен задължителния водач имат и разлика в броя на операторите вътре в него. Те могат да бъдат 2 или 3. Има други Страйкъри, които са разузнавателни. Техниката им е свързана със системи за наблюдение, разузнаване, има вградени дронове, сателитна комуникация. Той трябва да се върже в мрежа с другите Страйкъри и да им сподели информацията, която има. Има и химически машини, включително с химически дронове и роботи, които могат да бъдат изпращани да събират проби от почва, въздух, вода. Целта им е да кажат какво е положението на мястото, в което евентуално би оперирала нашата жива сила. Има ли опасност, няма ли. Бойни машини има и за разминиране и за проправяне на пътища.
- Какво е характерно за пехотните Страйкъри?
- Имат по-тежко въоръжение, което дава огнево въздействие по вероятен противник. В задната част обаче има пехотинци и броят им може да стигне до 11. Ето затова не можем да кажем колко души има в машината, защото броят им е доста различен. Не гледайте само отвън машината, това е черупка. Важно е какво има отвътре.
- Виждаме, че в 21 век войната вече се води с дронове. Сухопътни войски с какви разполагат?
- Движим се с добър темп, но все още недостатъчен. Имаме вече няколкостотин – от най-малките, които летят до километър, до големи, които могат да покрият и над 100 км. Те се използват за разузнаване, целеуказване, наблюдение, оценяване на ефекти от дейности, които сме извършили, за бедствия и аварии. Предстои да обявим поръчки със съответното финансиране за дронове камикадзе.
- В момента тече пълна истерия сред мъжете, получават повиквателни и мислят, че ще се върне казармата. Какво ще им кажете?
- Това е перманентна дейност на Централното военно окръжие. Може би истерията е, защото има конфликти около нас и хората го приемат по-различно. Няма обаче нищо ново и притеснително, просто се ъпдейтва базата данни с информация за това какъв състав и резерв имат въоръжените сили. Това са имена и адреси, административна дейност, нищо чрезвичайно.
- Според вас трябва ли да се върне казармата?
- Подготовката на населението трябва да се върне, в това съм категоричен. Но под каква форма - това е дълъг разговор. Но в онзи вид на казарма в никакъв случай, а и е невъзможно да стане. Казармата в онзи вид е отживелица. Сегашните младежи смятат, че целта е да бъдат заключени за определен период от време на определено място. Това е напълно грешно. Целта е да има обучени хора в определени умения. Те стават част от запаса и идват следващите. Въпросът е как и дали би могло да има подобно нещо, например с курсове при нас или при тях. Пътищата са различни.
Това е той
- Роден е на 25 ноември 1975 г. в Чирпан
- Завършил е Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски, след това една година е на обучение в Армейски командно-щабен колеж на САЩ
- След като се прибира у нас, завършва Военната академия „Георги Раковски, а по-късно и Военния колеж на Сухопътните войски на САЩ.
- През 2005 г. е назначен за командир на рота в 4-ти пехотен батальон в Ирак, а през 2009 г. е командир на пета рота на летище Кандахар в Афганистан
- Бил е командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада
- От 10 декември 2022 г. е назначен за командир на Сухопътните войски на Българската армия и удостоен със звание генерал-майор
Виктория Пенкова
