Л егендата на родния алпинизъм Методи Савов се чувства забравен на 78-ия си рожден ден, който отпразнува на 25 май.
Един от първите българи, изкачили най-високия връх на планетата Еверест (8848 м), живее в Дома на ветераните на културата и изкуствата в София. Трудноподвижен е.
Пенсията му от малко над 700 лева стига единствено да покрие разноските си в самия дом и скъпите лекарства, от които се нуждае.
Пари за други битови нужди няма.
Алпинистът в базовия лагер на Еверест
Държавните институции пък така и не реагират на многократните призиви за допълнителна пенсия за героите от експедицията през 1984 г. Въпреки това има хора, които не са забравили за подвига на Савов. И сега искат да му помогнат.
Поетите
Става въпрос за част от най-големите ни актьори, които участват в спектакъла „Поетите и сезоните“. Това е проект, в който представят най-хубавите наши любими български стихотворения, лишавайки ги от обичайната скованост на рецитала, с необходимото уважение към поезията и нов, съвременен почит. Благотворителното представление в навечерието на най-светлия български празник се състоя на 22 май вечерта в София, а парите от билетите ще бъдат предоставени на алпиниста.
„Събраните от него средства решихме единодушно да дарим на Методи Савов, защото смятаме, че всеки един човек трябва освен да живее добре, да остарява достойно.
ЮБИЛЕЙ - 40 години от подвига: Българският траверс на Еверест не е повторен!
Методи Савов е жив пример, че когато мечтите се преследват и се превърнат в цел, те се сбъдват, дори когато са вертикални. Или може би само тогава. Програмата „Поетите и сезоните“ ни е почти нова, така че и ние ще се потим по вертикалата. Как поетите минават през природните и житейските сезони и как разказват за тях?", се казва в съобщението, подписано от участниците в спектакъла - Владо Пенев, Бойко Кръстанов, Весела Бабинова, Захари Бахаров, Иван Бърнев, Луиза Григорова-Макариев, Малин Кръстев, Теодора Духовникова, Юлиан Вергов и маестро Антони Дончев.
Характер
Самият Савов реши да отпразнува скромно рождения си ден в дома на ветераните, като не смята личния си празник за повод да дава интервюта.
„Тяло нямам, но имам дух. Не искам да говоря. През годините разказах за всичко. Благотворителната инициатива е хубава, но все още не съм напълно сигурен в нея“, сподели легендарният алпинист.
БГ ЗНАМЕ НА ВЪРХА НА СВЕТА: 40 години от изкачването на Еверест! (ВИДЕО)
Въпреки трудностите и лишенията, в които живее, той се е научил да се бори и да не се предава. Характерът му се калява още от ранна детска възраст. Живее с майка си в малка барака в столичния квартал „Надежда“, а покривът протича при дъжд.
Парите не стигат, затова Методи е принуден да започне работа в завода за металорежещи машини едва 16-годишен.
Някъде по това време открива планината и бързо се влюбва. Първоначално започва да катери скалите край Лакатник. При една критична ситуация е принуден да поиска помощ от алпинисти, които му подават въже.
Впоследствие е посъветван да се запише в алпинистки клуб, като така получава възможност да се катери с нужната екипировка и с други свои колеги. Записва се в Туристическо дружество „Урвич“ и започва да преминава през по-сложни маршрути. Когато опъва палатката си в планината, пък се чувства като в дворец, в сравнение с мизерията на семейната къщурка.
Талант
Започва да се занимава сериозно с алпинизъм през 1966-а, когато е на 19, и скоро разкрива таланта си.
През 1975 г. с Иван Вълчев осъществяват първото българско изкачване на северната стена на връх Айгер (3970 м) в Алпите. В актива си има 4 седемхилядника – вр. Ленин (7134 м), два пъти вр. Комунизъм (7495 м), вр. Корженевска (7105 м) и вр. Ношак (7492 м).
Качествата на Савов се забелязани и през 1981-ва е участник в първата българска хималайска експедиция на вр. Лхотце (8516 м), а поводът е 1300-годишнината от създаването на българската държава.
Савов (вдясно) при завръщането от първата българска хималайска експедиция на вр. Лхотце, заедно с Христо Проданов (в средата) и Красимир Тасев
Попада в първата група, която е определена да атакува четвъртия по височина връх в света заедно с Христо Проданов, Огнян Балджийски и Кънчо Долапчиев, който заради заболяване се отказва. На 30 април сутринта от лагер 4 (7950 м) пръв към върха поема Христо. Огнян и Методи пък се забавят и достигат до 8200 м. Единствено Проданов стъпва на Лхотце, с което става първият българин, изкачил осемхилядник.
Жестокият път
През 1984-та, в чест на 40-годишнината от социалистическата революция, се организира първата българска експедиция към Еверест. Групата е от 24 души, от които 19 са алпинисти, като сред тях попада и Савов. Нашите се готвят да щурмуват върха по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен като „Жестокият път“, а впоследствие е наречен „Българският маршрут“.
„Тази експедиция не беше само знаменита, а и уникална. Направихме нещо, което не е повторено досега – траверса от Западното седло до Южното седло на Еверест, и то без кислород. И това беше направено от зор. Беше героизъм по неволя“, спомня си пред "Телеграф" Методи Савов, който разкрива и подробности как с Иван Вълчев са стигнали до върха на 8 май. На 9-и Кирил Досков и Николай Петков също стъпват на Еверест.
Минус 40
„Проблемът започна още от третия лагер на 7200 м. Ден преди нас (Савов и Иван Вълчев – б.а.) на Лагер 4 на 7500 м беше т.нар. помощна свръзка, която изнася за нас храна, кислород, снаряжение.
Изведнъж на радиосеанса чуваме, че ръководителят на експедицията Аврам Аврамов позволява на момчетата над нас да тръгнат към върха. Онемяхме с Иван. Така вече не можехме да разчитаме на помощ. Нямахме избор - стиснахме зъби, натоварихме се с целия багаж и тръгнахме към Еверест от трети лагер. Надявахме се в лагер 4 на 7500 м да отдъхнем преди атаката на върха. Но това не се случи.
Отгоре при нас слязоха нашите хора от свръзката доста изнемощели. Озовахме се четирима в палатка за двама. И трябваше да им помагаме. Цяла нощ, вместо да си почиваме, им правихме чай, бульони, масажи на премръзналите крака.
Няма да ви разправям как се бяхме наместили вътре в палатката. На сутринта тези двамата тръгнаха надолу, а ние с Иван нагоре към пети лагер на 8100 м. Оттам след изтощителна нощ в мизерна палатка, която висеше като чувал на закачалка, поехме към върха. Спънките продължиха - към умората се добави и контузия на коляно, която получих при изкачване на отвесна стена, и Иван дори ме попита: „Да се връщаме ли?“. Затова стигнахме на върха късно - към 17 часа местно време.
На слизане мракът ни завари на 8750 м. И просто спряхме, останахме там да изкараме нощта. Беше студено - минус 40 може би. И без кислород. На сутринта Иван тръгна надолу. Мислел, че съм след него, но се бях отвързал от въжето.
По-късно Кирил Досков и Николай Петков стигнаха до мен на слизане от върха и ми дадоха кислород. Тръгнах с тях надолу, но беше голяма мъка. На 8000 м, на превала между Лхотце и Еверест, Иван ми беше стоплил леген с вода за краката.
Над 7000 м ме чакаха и други от експедицията. По класическия маршрут, по който слязохме, имаше голяма индийска експедиция, чийто ръководител ни разреши да ползваме маршрута. Даже преспах една нощ в индийска палатка. От базовия лагер ме взеха с хеликоптер. След това Аврам не изтъкна причините защо сме се качили следобед и аз престанах да го обичам. Заради неговото решение беше станал хаос, а такава експедиция трябва да е на военна основа“, добавя Савов.
Легендарният алпинист с отличието в областта на спорта Венец на победителя
Ампутация
Именно Досков и Петков са хората, които го спасяват. Андрей Луканов, който по това време е председател на Българския туристически съюз, урежда да се прибере за 23 часа от базовия лагер до родината. Приет е в „Пирогов“, където заради измръзването на краката му правят частична ампутация на двете стъпала и петата.
За изкачването на „Еверест“ получава единствено „Лада”, която по настояване на съпругата му е продадена.
След операцията животът на Методи Савов се преобръща. Ударът за него е огромен, защото вече няма да може да се катери. Приключенският му дух продължава да го тласка към нови предизвикателства и през 1987 г. заедно с Дончо Папазов плава с яхтата „Тивия“ от Созопол до Буенос Айрес. Все пак не се отказва от планината и след това води три експедиции в Хималаите.
През 2004 г. пък е назначен за ръководител на юбилейната експедиция на Еверест. Тогава също четирима се качват на върха, а един остава завинаги под него. Николай Петков, който е първият българин с две изкачвания на Еверест, Дойчин Боянов и Христо Христов, които успяват да достигнат върха без кислород, както и Петко Тотев. Христов обаче не се връща.
Огорчение
От 1981 г. е оператор в Българската национална телевизия. Впоследствие се занимава с хлебопроизводство. Бил е директор на спортната база „Белмекен“ от 2001 до 2006 г. Голямата му болка обаче е, че постиженията му не са оценени. Има два ордена „Георги Димитров“, Златен орден на труда, куп медали и отличия. Обявен е и за Герой на социалистическия труд, което дава допълнителни 100 лева към пенсията.
През 1990 г. Великото народно събрание отменя званията. За 40-ата годишнина от експедицията на Еверест пък президентът Румен Радев връчва Почетен знак на федерацията по катерене и алпинизъм, но не и на оцелелите алпинисти.
Заедно с президента Румен Радев по време на официалното отбелязване на 40-годишнината от първата българска експедиция за изкачване на връх Еверест
„Така депутатите обезсмислиха труда и риска на хората, получили тези знаци. А паметта е в основата на съществуването на всяка държава. Предишната система ни опамети, а сегашната ни обезпамети. А държава без памет е просто територия”, добавя с огорчение Савов.
Иво Цукев
