- Г-н Делийски, вече сме в хода на предизборната кампания. Как ви се струва тя – очаквано напрегната или не съвсем?
- Като цяло не е напрегната. Напрежението е само в определени партии. Видно е, че при този дефицит на гласоподаватели повечето формации са се заровили в твърдите си ядра от избиратели.
Политическите сили се опитват да уплътнят това поле от избиратели. Никой не се опитва да говори на периферия. Няма стремеж да се достига до допълнителни избиратели.
Партиите не си говорят една с друга.
Няма дискусия на различни идеи, а по-скоро всеки се е съсредоточил в това максимално да мобилизира малкото останали избиратели. Единствената разлика е при ДПС, където нещата са сложни и драматични и отвъд кампанията.
Политическите сили са тези, които да убедят гражданите да гласуват
- Доколко обосновано е предложението да се отложи вотът заради проблемите в една от силите?
- Това е политическо предложение. За да се реши такова нещо, трябва да се гласува в НС. Това е сложно. Затова според мен тази идея има по-скоро тежестта на символен знак.
Едва ли някой очаква то да бъде реализирано. Изглежда нереалистично. Иначе всеки може да потърси всякакви основания. Подобен тип съмнения в легитимността на процеса още преди самия вот подкопава и без това крехкото доверие спрямо изборите.
Това са практики и действия, които допълнително влошават представата за едни честни избори. Не става въпрос за самата идея да бъдат отложени, а поводът.
- Как такива скандали, като този в ДПС, се отразяват на избирателите – демотивират ги или обратното?
- Зависи за кои избиратели и на кои формации. Всички са много различни. Избирателите, които по принцип не гласуват за една партия, също са различни. Те напоследък въобще не ходят да гласуват.
Борбата в ДПС за подялба на избирателите е жестока и се води с всякакви средства. Явно механизмите за влияние са отвъд публичната предизборна кампания. Когато има съмнения, че някои институции се наместват пряко или косвено с предизборната кампания, това няма как да действа мотивиращо на избирателите.
Поставени в контекста на постоянен скандал и съмнения за нерегламентирана намеса, усещането на гражданите, че от изборите няма смисъл, се задълбочава.
- Какъв е начинът да се мотивират избирателите и да отидат до урните, за да гласуват?
- Начинът е със силни политически програми и послания. Това предполага сериозни политически субекти. Основна част от проблемите в политически процес идват именно от липсата на добре структурирани, смислени и силни политически партии, които да отразяват автентичен интерес на дадена социална група и имат потенциала да го реализират.
В това състояние, в което се намират политическите партии, няма как да се промени активността. Става въпрос за сериозно преосмисляне от страна на партиите и техните лидери за начина, по който функционират и в какво са се превърнали.
- А вие не виждате наченки на такова?
- Не, напротив. Точно обратното.
- Колко реални са рисковете от нови избори напролет, за каквито все по-често се говори напоследък?
- Съвсем реални са тези рискове. Това вече е нормална част от българския процес. Всичко зависи от това доколко политическите лидери осъзнават ситуацията. На избори ние гласуваме и регистрираме нашите предпочитания - казваме си думата.
Работа на политическия елит е да превърне волеизявление в управленска формула. Изборите не са само гласуване за някого, а и моментът, в който прехвърляме процеса в ръцете на политиците. И когато някой започне да говори каква е волята на народа и как при такова разположение на силите няма как да се създаде стабилно правителство, е бягане от отговорност.
Политическият елит на бива да прехвърля отговорността за собствената си невъзможност за формиране на мнозинство на избирателите. Вижда се какво се случва по силата на тази логика – постоянни избори с надеждата дано избирателите гласуват, както е удобно на партиите. Избирателите гласуват както преценят и ролята на политиците е да изиграят своята роля.
- Кой би спечелил или по-скоро кой от всички формации има изгода от нови избори през март?
- Никой няма изгода. Партиите са уморени, ресурсът изтънява, избирателите също са изморени. Да се говори, че някой има изгода от 8-и поредни избори, е абсурдно. Докарахме го дотам, че целта на политическия процес е да произведе някакво правителство, независимо какво.
Ако преди дебатите бяха фокусирани върху това какво трябва да свърши един кабинет, сега просто трябва да се създаде такъв. Повече от 2 г. политическият елит бяга от тази отговорност и я връща към гражданите. Не виждам изгода за когото и да било от избори през пролетта.
Експертите очакват ниска активност
- Почти всички партии говорят за нуждата от стабилно правителство, но го виждат по различен начин. Каква трябва да е тази успешна формула на управление, за да не се отиде на нови избори?
- Ниското участие на вота означава, че следващото НС ще бъде избрано с гласовете на малка част от избирателите. Това на свой ред означава, че евентуалното мнозинство също ще се ползва с подкрепата на още по-малко гласове.
Би следвало да се потърси такава формула, която максимална степен да даде легитимност на следващия кабинет. Ако трябва освен с формациите в парламента да се търси излизане извън границите на НС и хора с авторитети. Това е въпрос на политическа технология и какъв подход ще се избере зависи от това какви цели си поставят участниците в процеса на формиране на мнозинство.
Проблемът е слабата легитимност, ниската подкрепа и доверие. От друга страна, имаме партии, най-голямата от които се ползва с доверието на по-малко от 1/10 от избирателите. При такава ниска подкрепа, дори за победителите, никой не може да има претенцията, че има мандат да управлява. Трябва да се търси очевидно допълнителна подкрепа.
Това прави наистина трудно съставянето на мнозинство и кабинет, но отварят широко полето за компромиси, които да позволят да се намери формула на властта. Ние сме в ситуация от типа „По-зле не може да стане“. Тогава най-нормално е да се свали гардът и да се търси максимално работещо решение.
- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обеща, че този път ще направи всичко възможно да има кабинет. С кои политически формации виждате това и кои са възможните партньори на ГЕРБ в следващото НС?
- Всички са възможни. Зависи от това как участниците виждат намеренията си. Нашата пропорционална система предполага търсене на коалиционен формат. Слабостта на партиите пък предполага търсене на широк коалиционен формат, за да може това правителство да разшири доверието си сред обществото.
Не мога да кажа каква би могла да бъде партийната конфигурация на едно следващо правителство. Тази ситуация ще се реши от наличието или дефицита на политическо въображение у политиците. Такова е необходимо в момента.
- А формирането на сглобката вид политическо въображение ли беше?
- Не беше особено политическо, а по-скоро бизнес-корпоративно. То се видя и резултатът.
- Няма ли риск сега да се получи същото, ако и 51-вото НС се окаже също толкова фрагментирано?
- Винаги има риск, но политиците са за това – да отчитат тези рискове и те да бъдат минимизирани. По парадоксален начин имаме проблем. Усещаме дефицита на качества в българския политически елит. Това може да се види и по одобрението за тях.
От друга страна обаче, сякаш не искаме това качество да се вдигне. Ние трябва да искаме от политиците да се държат като функционален елит. Нека направим сравнение. Реал Мадрид и Септември – София играят футбол.
Да, едните имат по-качествени изпълнители и правят по-качествен футбол. Това не означава, че другите, в случая Септември -София, трябва да спрат да играят. Те играят, колкото могат. Същото се отнася и за политиците.
А моженето в политиката е свързано и със способността да правиш коалиции и да намираш консенсус. Това, че имаме дефицит на качество у политическия елит, не е оправдание за неспособността му да поема отговорност да формира мнозинства.
- Ако следващият парламент се окаже също толкова раздробен, а червените линии още по-големи, то какъв е изходът?
- Колко избори поред минаха под знака на червените линии. Те би следвало да бъдат местени с оглед на ситуацията. Това не означава безпринципни коалиции и поставянето на червени линии, а желанието да се произведе управленски резултат. Винаги ще се намерят консенсусни решения отвъд тези червени линии.
- Казахте, че когато се търси мнозинство, може би трябва да се излезе извън границите на НС и да се търсят авторитетни фигури. В тази връзка надпартиен/неутрален премиер или ярка политическа фигура е подходяща за поста?
- Това само една част от въпроса. Зависи от структурата на кабинета, от подкрепата. Когато говорим да се излезе извън НС, става дума се потърси санкцията от хора от гражданското общество или дори тяхното включване в едно правителство.
Политическата отговорност обаче е на тези, които участват в процеса – партиите. Всеки механизъм, който води към по-ефективни възможности за съставяне на управление и реализиране на мандат, е от полза.
Дали ще бъде ярко оцветена политическа личност или надпартийна фигура, няма да е от значение, ако тя успее да свърши задачите. И двете имат плюсове и минуси. Въпросът е кое е по-ефективно в ситуацията.
- Ако основните играчи, които се предполага, че трябва да формират коалиция, имат различни виждания за това, как въобще ще се стигне до формула на управление?
- С убедителни политически формули. Няма друг начин. Всеки ще си каже аргументите. Какви са плюсовете, кои са минусите, където да се пресекат различните позиции. С краен позиционен подход компромиси не се правят.
- Според вас партиите узрели ли са до момента, в който е ясно, че трябват по-големи компромиси?
- Това е проблемът. Ако имахме истински партии и добре функциониращи, тогава поведението на лидерите щеше да е функция от желанията на социалните групи, които представляват. Когато имаме параполитически структури, в които гласоподавателите са просто механизъм за придобиване на власт, то тогава целият процес се свежда до егоистичните представи на отделни субекти кое е добре за тяхното оцеляване. Представителната демокрация е ефективна, когато има ефективни партии. Затова съм и скептичен.
- Виждате ли поле за изява за нова партия, която да намери място в НС подобно на „Величие“?
- В тази ситуация на ниска активност винаги има такава възможност и потенциал за появата на нов субект. Въпросът е какъв ще бъде, за какво ще се бори, какъв тип програма ще представи. При тази ниска активност ще са нужни под 200 000 гласа, за да се мине бариерата от 4%. Със сигурност ще се появяват все повече и повече формации.
- ЦИК и МС справят ли се добре с организацията на вота или внасят повече напрежение?
- Със сигурност може да се намерят критики. Основната им роля е да създават усещането, че всичко е наред и да гарантират доверието в изборния процес. Това става все по-трудно.
- Постоянните акции за купуване на гласове такъв инструмент ли са?
- С един чук може да забиеш пирон, но може да счупиш и прозорец. Всеки инструмент може да се ползва за различни цели. В голямата си част обществото не вярва, че институциите действат принципно. Партиите са тези, които да говорят на избирателите и да ги убедят да гласуват и основания да отидат до урните. Това става все по-трудно.
- Вие очаквате ли след вота да има правителство?
- Политическата логика води до това. Българският политически процес обаче отдавна е спрял да функционира по силата на здравата логика на представителна демокрация, а по-скоро по силата на стратегиите за оцеляване на отделни политически лидери. Не съм оптимист за съставяне на правителство.
Това е той:
Завършил е езикова гимназия в Плевен
Доктор по политически науки от СУ „Св. Климент Охридски“
Преподава специалностите „Политически комуникации“ и „Политическа антропология“
Автор на множество публикации в периодичния печат
Тифец на Страхил Делийски от готовите
Тихомира Михайлова
