- Европейските избори се оказаха много драматични и пренареждат политическата карта на континента. Как ще се отрази това в сферата на глобалната политика – отбраната, войната в Украйна, миграцията и сигурността?
- Европейските избори наистина бяха драматични, но все пак не предизвикаха земетресение от пета степен по скалата на Рихтер. Дяснопопулистките и крайнодесните сили постигнаха сериозен успех, но не и триумф.
При дооформяне на групите в Европейския парламент, с присъединяване на неопределили се евродепутати, антиевропейската десница – Европейски консерватори и реформисти и Идентичност и демокрация, сумарно може да стане втора политическа сила след дясноцентристката ЕНП. Но на практика трудно може да се случи, защото е невъзможно те да си взаимодействат.
Все пак национализмът е силно егоистичен. В общи линии не очаквам сериозни промени в политиката на ЕС. Но са възможни затруднения, дори блокаж по ключови теми и във възлови моменти. На този фон европейската интеграция ще се поизпоти доста, ако Тръмп спечели президентските избори в САЩ.
- Възходът на крайнодесните формации в основни държави ще създаде нови баланси в Европейския парламент. Дали наистина те ще се окажат решаващи играчи в подкрепа на най-голямата фракция, която все пак не загуби тази позиция – Европейската народна партия?
- Според мен има някаква вероятност дяснопопулистката фракция, чийто неформален лидер е италианският премиер Джорджа Мелони, да подкрепи кандидатурата на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК.
Така ще компенсира отказа на Зелените да сторят това. Но не очаквам стратегическо партньорство. То би било прекалено рисковано за бъдещето на ЕНП. Тя ще продължи да си сътрудничи със социалистите и демократите, центристката група Renew и Зелените.
По-важно е да следим как възходът на крайнодесните във Франция, Белгия, Австрия, а донякъде и в Германия и др. ще повлияе на позициите им в Съвета на министрите, където се изготвят ключовите за ЕС решения. Там могат да се появят дяснопопулистки министри след предстоящите парламентарни избори в някои страни - членки на ЕС.
- Вие наблюдавате от дълги години процесите в Германия. Тя е и сцена на един от най-драматичните обрати на евровота. Канцлерът Шолц, социалдемократ, остана трети, с мизерен резултат, но засега не подава оставка. Защо?
На пръв поглед успехът на „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която в своята кратка история направи преход от евроскептична към дяснопопулистка партия, а вече има и отчетливи белези на десен екстремизъм, не е чак толкова голям. С 16% от гласовете на евровота те са втора политическа сила, с два пъти по-малко гласове от опозиционните християндемократи.
Големият губещ са социалдемократите и зелените. По-важното е, че за първи път „Алтернатива за Германия“ става втора политическа сила на федерално ниво, както и първа в източногерманските провинции.
Но дори и да поиска, Шолц не може да копира Макрон, който свика нови избори за парламент. Германската конституция предвижда съвсем друга процедура. Първо, канцлерът трябва да поиска вот на доверие в Бундестага и евентуално да го загуби, а след това да се обърне към федералния президент за извънредни избори. В следвоeнната история на Германия така е постъпвал единствено социалдемократът Герхард Шрьодер през 2005 г. Но тогава той загуби предсрочните избори и на власт дойде Меркел.
- От друга страна, в Германия се случи нещо абсолютно невиждано от 80 години насам – неофашистка партия не само влиза в Европарламента, но и има втори резултат на национално ниво в евровота. Как да си обясним този факт?
- Частично отговорих на този въпрос. Всъщност причините за възход на „Алтернатива за Германия“ са и донякъде икономически, но като че ли повече социокултурни. От една страна, неолибералният консенсус пусна корени и в Германия с нейната добре развита социална държава.
Големи групи от населението се почувстваха изоставени от държавата на пазарните стихии и се хванаха за спасителната сламка АзГ. Тази партия обаче не е противник на едрия капитал и неолиберализма, но използва масирано социалната реторика.
Като че ли водещ обаче се оказва социокултурният фактор. Да вземем например големите успехи на АзГ на евровота при избирателите от 16 до 24 години. Той се дължи не само на пионерския й устрем с използването на социалните медии, вкл. Тик-Ток. Проблеми като инфлацията, миграцията, климата и кризата на пазара за жилища засягат пряко младите и те търсят отдушник, като го намират в една антисистемна партия, която по някакъв начин прави опит да говори с тях.
И в Източна Германия водещи за възхода на АзГ са страхът от бъдещето и от неизвестното. Мнозина източногерманци продължават да се чувстват като втора категория граждани. Много немци се чувстват манипулирани от политическите елити, от мейнстрийм медиите и категорично отхвърлят т.нар. джендър език. Ето ви питателната среда за възхода на АзГ.
- В новия Европейски парламент крайнодесните депутати ще формират различни от досегашните фракции. Червена линия и за Джорджа Мелони, и за Марин льо Пен е фашизмът. Ще останат ли сами, без фракция, депутатите от Алтернатива за Германия?
- На този етап АзГ прави каквото може, за да се разграничи от водещия си кандидат, който се изказа, че не всички есесовци са престъпници (след приключване на изборите той беше отлъчен от групата на АзГ в ЕП). Има вероятност евродепутатите от тази партия да се прелеят в някоя от двете антиевропейски фракции и така тяхната тежест да нарасне.
- Доколко техният възход ще се отрази на германската вътрешна политика и действително опасен ли е той?
- Традиционните партии в цяла Източна Германия са в отстъпление. Но все още на федерално ниво АзГ няма същата политическа тежест като някои свои съседни аналози - във Франция с Националния сбор на Марин льо Пен или Италия с „Италиански братя“ на Джорджа Мелони.
- Днес Шолц е на колене, а Макрон обяви предсрочни парламентарни избори. Без френско-германски мотор какво е бъдещето на Европа? И ако партията на Марин льо Пен спечели националните избори, как ще изглежда този мотор?
- Видимо е, че френско-германският мотор се задъхва, но алтернатива на хоризонта не се вижда. Няма как Италия на Мелони да го замести. Твърде малка и слаба само по себе си е тази страна - съосновател на ЕС, въпреки че напоследък определено стои много по-стабилно от Германия и Франция.
Няма как да се създаде и нов дясноконсервативен блок в Централна и Източна Европа, нещо като Австро-Унгария, каквито спекулации бяха възможни преди смяната на властта в Полша. Вярно, крайнодясната Австрийска народна партия победи в Австрия, но Фидес на Орбан се представи в Унгария малко по-слабо в сравнение с предходните евроизбори. В Полша победи, макар и с малко, проевропейската либерално-консервативна коалиция на премиера Доналд Туск.
- Как ще живеем в тази нова Европа, която не иска зелени политики, гони бежанците, търси по-високи цени на земеделската продукция?
- Все пак не трябва да бъдем песимисти, а реалисти. С противниците на тези политики трябва да се разговаря много по-често и много по-аргументирано.
- И нещо много важно – споделяте ли опасенията, че след победата на европейските избори на крайната десница в Австрия България трябва да забрави за сухопътния Шенген? Може би и за еврото?
- Споделям ги напълно. Победата на Австрийската народна партия – за първи път в избори с национален обхват, й отваря пътя за евентуален триумф и на парламентарния вот наесен. Независимо дали лидерът й ще стане канцлер или не, гласът й в австрийската политика, включително по отношение на миграцията, ще се чува много по-силно. Що се отнася до България в еврозоната - страната ни трябва да си напише отговорно домашното с изпълнението на съответните критерии.
Това е той:
Роден е през 1969 г. в Пловдив
Завършва журналистика в СУ (1994)
Магистър по политология от НБУ (1998)
Доктор по медийни науки от Европейския университет "Виадрина", Германия (2005)
Доцент журналистика, политически анализатор
Автор е на четири монографии и десетки научни публикации
Занимава се с европейската тематика в последните 25 години
Има специален интерес към медийната система и обществените процеси в Германия
Михайлина Димитрова
