- Господин Панчугов, кои са големите победители и победени от изборите 2 в 1?
- Трудно е да се говори за победители на фона на факта, че всички големи партии губят гласове. В този смисъл те са загубили способността си да мобилизират подкрепа и да убеждават своите избиратели, така че дори тези, които излизат от нищото и привидно са печеливши, вероятно ще се окажат губещи. Това послание, което „Величие“ измайстори, за да подеме вече съществуващи нагласи в българското общество, вероятно ще се сблъска с реалността, която ще е неспособност да се прокарват каквито и да е политически решения, както и много силна конкуренция в посланията с „Възраждане“ и БСП. В този смисъл вероятността да запазят някакво ниво на подкрепа към този момент също е под въпрос. Така че всъщност печеливши в тези избори няма и ние като общество трябва да се фокусираме върху това достатъчно ясно да се отправи посланието към българските политици, че подобна ситуация няма да бъде толерирана оттук-нататък. Необходимо е обществото да започне разговора, който политиците отказват да водят през последните години и всъщност да се опита да формулира как изглежда излизането от тази ситуация.
- Какво иска да каже на политиците избирателят, гласувайки за „воини на светлината“ и „мечове“?
- Това всъщност е една доста малка група от гласувалите на фона на всички и в този смисъл е доста трудно да се правят генерализации. По-важният въпрос е какво искат да кажат тези 70 процента, които не гласуват. Тоест какви са процесите, които текат в тази група, за мен лично е по-интересният въпрос и всъщност как те биха могли да бъдат върнати в разговора за общото бъдеще, в разговора за развитието на националната среда и държавността в България, в разговора за някакъв нов тип политически модел. Това според мен е истинският дебат, който трябва да осъществим.
- Тази демонстрация, която направиха огромна част от избирателите, избирайки да се разхождат в парка, да берат гъби, да отскочат до Гърция на плаж, не е ли всъщност нож с две остриета? Бяха ли употребени техните гласове?
- Не, не са. Това е една огромна манипулация, което тече от години. Всъщност идеята, че единствената форма на участие е гласуването и че гласовете на негласуващите се преразпределят, е вредна за нас като общество. Напротив, тези хора имат глас. Този глас не е оползотворен, защото те вероятно не са намерили своите представители. Тоест техните интереси не са част от политическата система и това няма как да бъде заобиколено. Лесният отговор как те са си виновни, защото не са гласували и ние сега ще употребим гласовете им, е разказ, който води към взривоопасна ситуация. Истински смислената инвестиция трябва да се случи именно в това тези 70 процента от хората да бъдат върнати посредством други механизми, през разговор за това какво ги вълнува, през формулиране на интересите им, на тяхното артикулиране, през осъзнаването от страна на политиците на това, че трябва да сменят начина, по който се държат, че е необходимо да търсят подкрепа и легитимност през по-широки слоеве от обществото, защото иначе ще се окажат много лесно част от историята.
- Какво политическо бъдеще ще има новият парламент? Ще ходим ли отново на избори в рамките на тази година?
- Като цяло е трудно да се предвиди, макар че заявките, които бяха направени от Бойко Борисов тези дни, показват, че никой не се вълнува от перспективата за нови избори толкова скоро. Разбира се, изходът от подобна ситуация е доста сложен. Очевидно е необходимо да се намери някаква нова формула, която да функционира около създаването на плаващи мнозинства в един парламент, в който очевидно няма съгласие по почти никакви големи теми. Имам предвид създаването на правителство, което да има ясен политически дневен ред, който да е достатъчно конкретен, за да става ясно защо едни партии подкрепят една или друга политика, и план, който вероятно ще иска постоянно договаряне. Колкото и подробен да е този план в началото, убеден съм, че заради същността на това, което предстои, политическия шантаж, отмятането от ангажименти, ще съпътства постоянно неговата реализация. В този смисъл правителството ще има двойна задача – първо, да може да си представи достатъчно конкретно какви са приоритетите му през следващата година поне, и второ, постоянно да менажира едни преговори, които ще вървят безкрайно – за всяка една политика, за всяко решение, за всяко едно действие, което ще предстои да се предприема. Хората, които ще влязат в този кабинет, съвсем не са без значение, именно поради тази причина – първо, защото ще имат уменията първо да имат визията, после способността да я претворят в ясно разписана програма и накрая всъщност способността да договорят нейното изпълнение. Това са три задачи, които не са непременно присъщи на всички, които биха влезли в едно такова правителство.
- Експертно правителство или партиен кабинет? Кое е по-доброто?
- Няма такова нещо като експертен кабинет, тъй като говорим за носене на политическа отговорност, за политически решения. Дори някакви хора никога досега да не са били в политиката, в момента, в който влязат в това правителство, ще станат политици. И ще трябва да се отчитат на хората, които са ги посочили, така че това с надпартийността сигурно е чудесна дъвка за българските граждани, но няма никакъв смисъл най-вече защото тази надпартийност вероятно ще бъде блокирана от интересите на различните партии. Много се съмнявам освен това, че могат да бъдат намерени толкова лесно хора, които да бъдат чак толкова независими и еднакво отдалечени от всички политически формации. Да не говорим, че проблемът на предишното правителство беше точно в това – по-голямата част от времето беше прекарана в това да се чудим дадени министри на кого са и кой да носи отговорност за техните решения, а не това дали решението е добро и как то може да бъде изпълнено. Така че бих посъветвал в следващите седмици и месеци, в които ще се обмисля тази ситуация, партиите да бъдат по-откровени по отношение на необходимостта да видим все пак ярки политици в едно такова управление. И да се фокусират повече върху разговора за политиката и за целта, с която се прави това правителство, а не толкова за експертността и партийната принадлежност на едни или други кандидати.
- В каква конфигурация можем да очакваме кабинет?
- Много бих се изненадал, ако видим кабинет, който да е ярко коалиционен, тоест да е ясно, че зад него стоят някакви конкретни политически формации. Подозирам, че това ще бъде опаковано като кабинет, който е еднакво отдалечен от всички. И всъщност разговорът ще бъде за парламентарното мнозинство, което отново няма да бъде с коалиционна формула, а напротив – с някакво достатъчно широко коалиционно споразумение, което да позволява в различни моменти различни партии да се вливат и да си тръгват от това мнозинство. Вероятно това ще е единственият възможен сценарий, който ще видим. Така че всъщност въпросът е кой ще се включи в едни преговори. Също така въпросът е, ако бъде посочен достатъчно атрактивен дневен ред, какво точно би било обяснението на всички тези формации, които до този момент направиха заявка, че ще бъдат твърда опозиция, и как биха реагирали в подобни ситуации. Трябваше в преговорите да се включат всички, най-малкото за да кажат какво искат да видят да се случи в българската политика оттук-нататък. Въпросът за това как ще изглежда финално мнозинството е непредвидим към този момент.
- При положение че изгубиха 300 000 гласа, на кого точно се заканват за реванш „Продължаваме промяната – Демократична България“?
- Не е ясно наистина към кого е насочен този реванш. Кой точно им е виновен, че загубиха 300 000 гласа? Остава едно усещане, че за пореден път се говори много, много преди да се помисли. Аз силно се надявам на тази практика да бъде сложен край и да започнем да виждаме промяна в начина, по който функционира поне едната от двете партии вътре и това е „Продължаваме промяната“. Мисля, че тази формация има нужда от много сериозна трансформация, както и опит да се проведе истински смислен разговор не толкова за причините, които са ги довели до тази ситуация, колкото в необходимостта да се води разговор за това как да бъде оздравена тази част от българската политика, да се включат максимално много хора, така че да има истинско отвоюване на пространство в българската политика. Дали това е задача, с която настоящите лидери могат да се справят, е отворен въпрос.
- Всъщност „Продължаваме промяната“ още осмислят изборните резултати, което в някаква степен е тупкане на топката. Не беше ли много по-достойна реакцията на Христо Иванов, който даде пример за носене на отговорност, подавайки си оставката? Трябваше ли да го последват съпредседателите на ПП и колегата му Атанас Атанасов? Последният не само не се оттегли, но и е предложение за зам.-председател на парламента. Не трябваше ли всички вкупом да се извинят на избирателите си?
- Даже не е въпросът само в извинението, а в осъзнаването на необходимостта да се променят, в осъзнаването на необходимостта да включат гражданите в този разговор, да говорят с тях директно, най-малкото да ги уважават. Аз не разбирам какво толкова се анализира в тази ситуация. Причините за загубата на тези 300 000 гласа са очевидни от три месеца насам. Подозирам, че аз и мои колеги сме ги казвали много пъти, още преди да видим тези резултати. Би трябвало да отделят по-малко време на този анализ и повече на това как да отворят наистина пространство, в което, говорейки с гражданите, да намерят изход от тази ситуация. Това е по-смисленият разговор. Отделно този привкус, това усещане, че на едни лидери много-много не им се тръгва оттам, където са в момента, никак не помага.
- Възможно ли е нещата да не спрат дотам, ако част от партньорите в коалицията не осъзнават къде грешат? Може ли оставката на Христо Иванов да е заявка за оттегляне от този формат в някакъв етап?
- Не мисля, че към сегашния момент можем да направим такова заключение, но това подозрение стои много отдавна и в самите избиратели на двете формации, както и в ръководството им. Въпросът е в това дали те са толкова съвместими, че да бъдат част от една коалиция. Не бих могъл да кажа накъде ще се развие тази ситуация. Но пак казвам, фактите са само повод да се започне един по-широк разговор, който е не само партиен, а и обществен и е свързан с това защо се направи тази коалиция и как изглежда постигането на целите, които тя твърди, че си е направила.
- Цялото това негативно оцветяване на изборите с плакати с животни и силуети показа ясно, че черните пиар кампании имат обратен ефект. Прави впечатление обаче, че веднага след изборите играта загрубя още повече и сега обидите валят срещу част от избирателите – селяндури, прости, неуки? До какво ще доведе това елитарно и префърцунено отношение?
- Отговорът е очевиден, ясно е, че не трябва да има такова противопоставяне. Най-вече защото демокрацията и политиката в една демократична система е свързана с това да разбираме другия, да разбираме мотивацията му, страховете му и причините, поради които гласува по един или друг начин. Но най-вече да се опитат останалите политици да дадат адекватни отговори на проблемите, пред които са изправени подобен тип групи от едно или друго общество. Точно обратното се случва в българската политика. Избирателите и гражданите не се интересуват от мнението на другите групи в това общество. Все по-голяма част от тях са убедени, че те са единствените, които знаят какво трябва да се направи, вследствие на което се превръщат в затворени групи, които воюват с другите. Трябва да се излезе от тази ситуация и трябва тези проблеми, които водят до подобен тип гласуване, да намерят нормален отговор в рамките на нормалната политика, а не да стават заложници на някакви странни субекти, които отнякъде са намерили малко пари и подходящия канал, през който да изобретяват някакви атрактивни утопии, които никога не могат да бъдат реализирани. Ако оставим този разговор на подобен тип субекти, ще се изправим пред много сериозни проблеми в българското общество.
- Изненада ли ви влизането на седма партия в парламента? Всички наричат „Величие“ феномен.
- От самия феномен не, но за конкретната партия няма как да си кривя душата, бях изненадан. Не вярвах във възможността да се реализира подобен проект по подобен начин. Но че имаше възможност някои от маргиналните формации се окажат в парламент, който е по-вероятен от предвиденото, ми се струваше вероятно.
- На какво се дължи големият успех на „Величие“ - дали не е на начина, по който говорят с хората като с равни?
- Не, според мен има друга причина. Основното послание мина по една вече отворена линия в българското общество, която бе подета миналата година от президента на 3 март – сблъсъка около националния празник, през битката за Паметника на Съветската армия, темата за паметта, историята и културното превъзходство на българската нация. Подозирам, че това имаше пряко отношение към резултата на „Величие“. Второто, разбира се, е свързано с една специфична трансформация на българите в чужбина, които някак си се изправят пред липсата на среда, през тенденции, налагани от западните общества, в които те не намират себе си и вероятно пак тайно се надяват, че, гласувайки за нещо велико и за превъзходството на българската култура и нация в средата, в която те са попаднали, това би могло да ги върне обратно в страната, където да си живеят по начина, по който искат. Разбира се, много тежка носталгия е в основата на всичко това и на много разколебана идентичност може би. Разбира се, далеч съм от претенцията да мога да обясня тези феномени и смятам, че ние истински като общество трябва да започнем да се вглеждаме в подобен тип разделения и нагласи, да се опитваме да стигнем до дъното на причините, които ги пораждат, и най-вече да се опитаме да нормализираме разговора за подобен тип проблеми, а не да го оставяме на подобен тип политически експерименти.
- Може ли да се стигне отново до кабинет на ротация според броя на партиите, които ще участват в него?
- Не, няма да има повече кабинет на ротация, приключихме с това, експериментът се провали, а и не виждам субекти, които биха искали да споделят тази отговорност.
Това е той:
- Христо Панчугов е роден на 13 септември 1981 г. в Габрово
- Завършил е политология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща
- Бил е изпълнителен директор на фондация „Демократичен институт”
- Преподавател в Нов български университет
- Бил е лидер на младежкия СДС и зам. главен секретар на „Раковски“ 134
- Председател на политическа партия „Синьо единство“ от януари 2013 г. до 2018 г.
Кристи Петрова
