- Г-н Динев, кога и как политиката в Тик-Ток, която избухна на тези избори не само в България, но и в Европа, започна да набира такива сили? Видяхме как само чрез клипове някои хора станаха депутати и евродепутати.
- Това е процес, който е свързан от години със социалните мрежи, а Тик-Ток е последното явление. Има и генерационен разлом – някои платформи са по-популярни сред най-младите хора, какъвто е случаят с Тик-Ток. Фейсбук е повече за хората на средна възраст, а най-възрастните рядко са в каквито и да е платформи. На тези европейски избори видяхме първите Тик-Ток и Ютуб феномени. Имаше няколко политически формации и независими кандидати, които на базата на кампания най-вече в тези платформи успяха да влязат в Европарламента. Сред примерите са не само партия „Величие“, която проведе и традиционна кампания със срещи с избиратели, но и Нина Скочач в Хърватия и Фидиас Панайоту в Кипър. В Испания има също подобни случаи с партията „Фиестата свърши“, а във Франция знаем за новия лидер на националистическата формация Жордан Бардела, който има над 2 000 000 последователи в Тик-Ток. „Алтернатива за Германия“ също са в мрежата. Сега предстои нещо много интересно и във Великобритания.
- Какво предстои?
- Наричат ги първите Тик-Ток избори във Великобритания, защото лейбъристите и консерваторите са с профили в мрежата и изключително много разчитат на тях при борбата за младите. Политиката вече не е просто в традиционните медии и по площадите, а и в социалните мрежи.
- Социалните мрежи ли се очертават вече като най-голямата трибуна на политиците?
- Да, сред потребителите до 25-годишна възраст. Почти половината от хората в Тик-Ток са до тези години. Имайте предвид, че в някои страни от ЕС и 16-годишните имат право да гласуват, а в други се обсъждат граници от 16 до 18 г., което дава още по-голяма тежест на младите хора. България е по-застаряваща страна, но има значение и тук. Видяхте на поредицата от шест избори откъде идва изненадата - от това, че млади отиват да гласуват в по-голяма степен за нови партии, отколкото на минали избори.
- Прави ли ви впечатление, че партии успяват да печелят симпатии в Тик-Ток с много крайни изказвания, какъвто е случаят с „Величие“?
- За да привличаш внимание, трябва да си по-краен, по-категорично да взимаш позиция. Алгоритъмът на този тип платформи като Тик-Ток, Инстаграм и Ютуб е такъв, че ако не успееш още първите няколко секунди да привлечеш потребителя да те гледа, то няма как посланието ти да достигне до повече хора. Това задържане на вниманието на потребителите се случва по най-лесните психологически тактики – като представяш в първите няколко секунди доста категорично послание, разчитайки на страховете и емоциите на хората. Най-популярните клипове или са забавни и смешни, или са тъжни, или са много крайни и агресивни. По-балансирано съдържание е по-трудно да намери толкова потребители. Говорим за милиони видеа на ден, които човек не може да прецени като качество. Алгоритъмът преценява на база на това колко хора успяват да бъдат задържани за повече от 2-3 секунди. Към този момент можем да кажем, че Тик-Ток е най-вече терен на крайнодесни и антисистемни партии.
- В Европа на какво залагат те?
- Залагат най-вече на страховете от мигрантите и чужденците, което бързо привлича потребители. В момента традиционните партии в много държави започват да влизат в Тик-Ток, в Инстаграм, за да могат на този терен да се конкурират по-успешно с крайнодесните.
- Силна кампания в социалните мрежи правеха ПП и ДБ. Сега обаче на тези избори би ли ги „Величие“ на този терен?
- ДБ и ПП са по-популярни във Фейсбук. Това е платформата, която от 2008-2009 г. стана по-използвана в България, а днес си остава по-скоро традиционно място на тези формации, където те могат да реализират доста подкрепа. Тик-Ток е на най-младите, има разлика и в това как хората използват тези платформи. Фейсбук предпочита повече текстово съдържание, докато Тик-Ток е изцяло базиран на видео и то кратко, а Ютуб, ако някой бъде привлечен от Тик-Ток, може да гледа и по-дълги клипове на влогъри от по 1-2 часа. Трябва да имаме предвид, че освен социалните мрежи, резултатите в България и това голямо учудване, че партия „Величие“, която изведнъж се появи отникъде и влезе в парламента, са симптоми на кризата на демокрацията. И в Европа я има и не от една или две години. Има криза на традиционните формации. Появяват се постоянно нови партии, които се опитват да представляват този протестен вот, а той продължава да расте.
- Защо расте протестният вот според вас?
- Увеличаването на протестния вот се корени в разширяващата се бездна между тези, които представляват, и тези, които са представлявани. Почти едно десетилетие в България премина в протести. Тези, срещу които се протестираше, са на първо и второ място, а онези срещу тях бяха в сглобка със същите. От това се появяват симптоми като „Величие“, „Възраждане“, това са естествени процеси.
- Трябва ли традиционните партии да навлязат в социалните мрежи повече и особено в Тик-Ток, ако искат да ги чуят младите хора?
- Те навлизат, но засега в тези платформи са най-силно представени партии, които са по-протестно настроени. Нормално е. И Фейсбук се появи като платформа, в която се организираха протести, изразяваше се критично мнение. В Тик-Ток, Ютуб и други подобни алтернативни мрежи няма редакция, хората свободно могат да говорят каквото си искат и е логично да се появят формации, които изразяват доста по-критично и антисистемно настроенията на нарастващ брой разочаровани избиратели.
- Направи ли ви впечатление, че преди няколко дни със задна дата започнаха да излизат клипове на „Величие“ с доста смущаващо съдържание от сорта, че Левски и Ботев са никои и т.н.?
- И аз гледах тези откъси, но в какъв контекст са казани тези думи за мен лично не е ясно. Не съм гледал цялото интервю. Не е похвално така да се говори, но вероятно това е част от кампанията на такива нови политици да казват скандални неща. Ако се върнем назад във времето, скандалът в политиката винаги е в основата на политическия сблъсък. Сега акцентираме върху „Величие“, но дори да ги нямаше, риториката и публичната дискусия в България е на изключително ниско ниво и няма абсолютно никакво представяне и обсъждане на платформи, програми и идеи. Винаги е борба на това кой какви записи ще извади, личностни атаки и т.н.
- Компроматна война има в цял свят.
- Компроматите се съсредоточават върху тези, които се чудят до последно за кого да гласуват, но те не са малко. В България протестният вот е този, който често се сменя, и хората, които дългосрочно гласуват за една и съща формация, стават все по-малко. И това не е проблем на избирателите, а на партиите – че не водят дългосрочна категорична и ясна политика. У нас всичко е от днес за утре, казва се нещо, то се променя на другия ден. И това касае всички политически партии.
- Защо нараства протестният вот толкова много с всички следващи избори?
- Най-голямото нарастване е на тези, които вече спират изобщо да се интересуват от политика.
- Какво трябва да направи човек, за да стане чак такъв фактор в Тик-Ток, че даже и да го вкарат в парламента?
- Първо трябва да отговаряте на очакванията на най-младата аудитория между 16 и 25 г. Те искат много по-директно говорене и много по-ясно обръщане към тях, много по-малка йерархия. Няма го това традиционно отношение като например авторитарния лидер, който казва какво да се случва, а ние само слушаме. Това го няма. В Тик-Ток е важно всичко да е спонтанно, естествено, затова много често там клиповете са със забавно съдържание, с танци. Ако помните Олаф Шолц, който, като си създаде Тик-Ток, и написа: „Обещавам, че няма да танцувам“, защото на всички им е ясно какво се гледа най-много и кое е забавно според младите. Важното обаче е всичко това да не доведе до намаляване на качеството на говоренето и предаване на посланието. Не бива да е само фасада.
- Какво имате предвид?
- Ясно е, че младите, ако усетят, че някой ги мами по такъв начин само с фасадни клипове, много бързо могат да сменят дадения политик и да свалят доверието си от него.
- Инфлуенсърът от Кипър Фидиас, който никога досега не беше гласувал, а стана евродепутат, ли е най-голямата изненада в политическия Тик-Ток?
- Той е на 24 г., има в Ютуб над 2 000 000 потребители, в Тик-Ток също. Той пътува в различни държави и най-известен стана с кампанията си да прегърне 100 личности, като последният е Илон Мъск - неговият идол. Успя единствено с популярността си в мрежите и без никаква кампания да спечели място. Гледах негови участия – той се появява с тениска и къси гащи и с анцуг „Адидас“ по телевизията, което говори, че изобщо не му пука как изглежда. Цялото му поведение крещи: „Аз не съм като другите“.
- Ще го взимат ли на сериозно в Европейския парламент?
- Да, защото все пак той спечели 20% в Кипър и е явление. Много анализатори казват, че пак добре, че е той, защото е един вид протестен вот. Ако не е бил Фидиас, този вот е щял да отиде към крайнодесни формации. Неговата теза беше ясна – аз съм млад човек като вас, не разбирам от политика, изобщо не съм гласувал, но реших да ви представлявам, обещавам, че ще чета и ще се науча. И това спечели сърцата на младите. Според мен наистина ще го взимат на сериозно, защото светът върви натам.
- Всички политици искат да знаят младите какво искат?
- Да, това искат, защото след няколко години младите ще бъдат в основата на вота. Те ще бъдат избирателите. Борбата за младите е в Тик-Ток. И е важно да се разбере, че там печелят хора, които са директни, да не изглеждат, че залъгват и да са спонтанни, защото е част от усещането за близост. Хубавите ефекти са свързани с Фидиас Панайоту, че връща и генерира дори интереса на младите към политиката. Въпросът е как точно ще бъдат задържани тези млади хора.
- Какви негативни ефекти могат да изникнат?
- Един от негативните ефекти е дезинформацията, създаване на социално напрежение, тъй като платформите могат да го генерират. Ще ви дам пример. Наскоро едно клипче стана много популярно – молитва на мюсюлмани, а отдолу надпис „Вижте какво се случва в Париж“. В същото време това бяха кадри от Москва. Разбираме как такива видеа могат да влияят, а хората нямат време да проверяват толкова много информация. Те скролват, доверяват се много, критичното мислене е изключително важно. Трябва да гледаме откъде идва информацията, защо идва, как идва, защо даден човек казва това или онова. Алгоритъмът на тези платформи е така направен, че да ни яде свободното време и да преседяваме по-дълго там. Затова клиповете са така направени, че да те закачат в първите няколко секунди с кукички.
- Какви са тези кукички?
- Съдържанието да е силно емоционално, което може да ти повлияе психологически.
- Вие имате ли Тик-Ток?
- Имам, наблюдавам какво се случва, но не генерирам съдържание. Така съм и в Инстаграм. Единствено във Фейсбук още продължавам да публикувам. Но така или иначе трябва да гледаме какво се случва, защото не само у нас, но и в Европа това явление с Тик-Ток и социалните мрежи вече е налице. Доказателство е Националният фронт, който е на първо място във Франция, благодарение и на Тик-Ток. Новото лице на френския национализъм Бардела е изключително популярен там. „Алтернатива за Германия“ са по същия начин. По-голям процент от младите започват да гласуват за подобни крайни формации, защото сърцата им са били спечелени в социалните мрежи.
Това е той:
- Роден е в Благоевград през 1989 г.
- Той е един от лидерите на студентската окупация през 2013 г. Печели пълна стипендия за докторантура по политология в Университета за върховни изследвания "Св. Анна" в Пиза, където завършва през 2020 г. с дисертация за протестните движения в Източна Европа
- В момента е изследовател в Центъра за източноевропейски и международни изследвания в Берлин
Виктория Пенкова
