- Проф. Стефанова, предстои Конституционният съд (КС) да вземе решение, след като Централната избирателна комисия (ЦИК) приключи с преизчисляването на резултатите от вота. Какви са вашите очаквания, ще има ли големи размествания или по-скоро ще са малки?
- Много е трудно да гадаем, защото не е известно нищо съществено относно разликите, установени от експертите на КС, защото тези документи не са публични. Експертизата на КС бе пратена само на ЦИК. Ще трябва търпеливо да изчакаме повторните изчисления на ЦИК. Те имат процедури. Екипи от „Информационно обслужване“ качват данните два пъти, прави се проверка. Моят опит като наблюдаващ избори през годините сочи, че е много трудно да се организира целенасочено умишлено действие, което да ощетява само една политическа сила, и то в такъв голям брой секции, които бяха посочени в жалбите до КС – това са 1/5 от секциите. Ако има разминавания в резултатите в отделните секции, те ще бъдат незначителни. Например, ако в една секция 7 бюлетина са обявени за недействителни, сега ще бъдат признати. В друга секция 3 бюлетина не са доброени за дадена партия. Няма да има големи натрупвания на числа. Методиката за разпределяне на мандатите, която ползва ЦИК, е сложна. Понякога не е нужно да се натрупат хиляди гласове, за да се увеличи броят на депутатите на една партия. Това зависи и от размера на остатъка. Аз очаквам КС да направи така, че да спре съмненията и спекулациите по отношение на действителността на резултатите. Нямаме основание да искаме цялостно касиране на вота. Такова и КС не видя. Затова и не разпореди проверка във всички секции, а само в тези, които бяха посочени в жалбите. Много е важно информацията с преизчислените резултати от ЦИК да бъде подкрепена и с експертизата на КС. Последната трябва да стане публична, за да се спрат всякакви спекулации за това кой какво е изчислил.
- Доколко едно евентуално влизане в Народното събрание (НС) на нова партия, в случая „Величие“, би оказало влияние върху стабилността на мнозинството?
- Мнозинството е такова, каквото е. Ако в парламента влее още една формация, това ще доведе до преразпределение на мандатите. И сега мнозинството не е много стабилно и е достатъчно крехко, за се повлияе от различни фактори. Мисля, че няма да се стигне до влизане на нова формация в НС. Дори и това да се случи, обстановката, в която трябва да работи НС и правителството, е много динамична. Според мен ще се намери здрав разум. Може да се стигне до някакво преформатиране на мнозинството в НС, което подкрепя правителството. Може дори в кабинета да настанат изменения. Няма да бъде толкова критично и да се стигне по-скоро до следващите избори, отколкото са намеренията на сегашното мнозинство.
- Казахте преформатиране, виждате ли потенциал към това мнозинство да се присъединят и други сили - например ПП-ДБ?
- Единственият потенциал е наистина в групата на ПП-ДБ. Дали те биха се присъединили, или някакви други процеси биха протекли, не мога да кажа.
- Последните няколко седмици лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и други представители на партията очертават хоризонт на кабинета до следващата една година, когато трябва да приеме еврото. Тази граница може ли да бъде премината отвъд и от какво зависи кабинетът да изкара пълен мандат?
- Това много зависи как работят и как постигат целите си. Не само еврозоната е голямата цел. Със самото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. нещата не може да се очакват, че навсякъде ще потекат по мед и масло. След това ще имаме преходен период. Ще трябва много сериозна и стабилна власт и след приемането ни в еврозоната, която да следи и приеме мерки срещу възникване на спекулата. Освен това в края на 2026 г. ни предстоят президентски избори, което също е някакъв тип зaлог. Аз не вярвам, че веднага след приемането на еврото от 1 януари 2026 г. правителството ще реши, че си е постигнало целите. Имаме много неща, които трябва да се контролират и да се свършат. Не се намираме в нажежена предизборна обстановка, но непрекъснато има някакви противопоставяния. Саботира се работата на НС и на правителството донякъде. Ще трябва с цената на компромиси да се постигне стабилност и България да бъде преведена успешно през този ред. Освен това никой не знае великите сили какво са ни намислили.
- Исканията за назначения във втория ешелон на властта от „Демокрация, права и свободи“ ДПС, включително и в регулаторите, реална пречка за стабилността на мнозинството ли са или не съвсем?
- Не съвсем. Самата формация около Ахмед Доган – „Демокрация, права и свободи“, няма основанията да се надява нещо различно да се случи. На нея скорошни предсрочни избори не й трябват. Другата част от ДПС е много по-силната в момента. Тя получава повече подкрепа. Това се вижда и от сондажите на социологически агенции, чиито данни бяха публикувани миналата седмица. Отдавам това говорене на „Демокрация, права и свободи“ и за искане на назначения не като заплаха, че ще се оттеглят от подкрепата на мнозинството, а просто да покажат, че ги има. Тази формация в момента се намира под закрилата на това мнозинство в НС. Няма какви повече претенции да имат. Което и да е управляващото мнозинство, която и да е сериозната система партия, би ли взела страна, назначавайки представители на едно от спорещите ДПС. Няма такава партия. На „Демокрация, права и свободи“ им е достатъчно, че в момента се намират под закрила на това мнозинство в НС. Намирайки се под закрила, те се отплащат с участие в мнозинството.
- Предстоят промени в Изборния кодекс (ИК), които се опитват да намалят грешките при отчитането на резултатите. Според вас кое от всички предложения – преброителни комисии или скенери, ще решат тези проблеми?
- Първо нека видим какво ще се случи с бюджета. След това най-вероятно депутатите ще отделят повече внимание на правилата в ИК. Именно затова е добре да се видят резултатите от експертното преброяване от КС и да се направи анализ какви грешки се допускат с години. От години се твърди, че именно преброителните комисии/центрове са изход от грешките, които се правят в секциите. Но само те няма да доведат до резултат. Назначенията в съставите им трябва да бъдат изведени извън партийното влияние. За това обаче няма много нагласи. Партиите добре осъзнават къде са им лостчетата за влияние и как биха могли да контролират изборните резултати. Според мен едни професионални администратори, независими от партии, биха били много по-полезни и биха спомогнали по-бързо да се възвърне доверието в обществото. Те не биха се поддавали на манипулации. Затова въвеждането на преброителни комисии/центрове е един добър изход. Каквито и сканиращи устройства да добавим, вече има голямо недоверие спрямо въвеждането на нови технологии за гласуване и провеждане на избори.
- Много от гражданските организации искат да се върне функционалността на машините и поне разписките от тях да не се броят. Според вас това не е ли по-удачно?
- Недоверието вече е създадено. Това е факт, който няма да може лесно да бъде преодолян.
Нека да напомним фразата „ала-бала“ с машините, която всеки тълкува по различен начин. Налице са и разминавания между данните във флашките и броя на бюлетините в урните, както и съмнения за качеството на хартия. Всичкото това буди недоверие у хората.
Затова си мисля, че трябва да бъдем по-радикални. Неправителствените организации казват, че всяко нововъведение трябва да има тестови период, за да се види до какво би довело това. Имат известно основание. Но вече направихме такъв тест с преброителен център през 2011 г. Можем да се доверим на опита и да въведем такива преброителни комисии/центрове по-масово.
- Ситуацията в Украйна, отношението на САЩ към войната, раздвижването на темата в ЕС е на дневен ред. Доколко това ще се отрази на вътрешните процеси у нас и на самото управленско мнозинство?
- Във всички случаи се отразява на политическите процеси и въобще на управлението. А виждаме, че ние трудно постигаме някакво съгласие, за да излъчим единна позиция към партньорите ни от Европейския съюз и НАТО. Примирие, гаранции за сигурност и траен мир. Усложнените отношения между новата власт в САЩ и Украйна налагат много бързо да се намери истинската роля на Европейския съюз в тези процеси. Все пак ние сме тези, които живеем в Европа. На американците им е много приятно, че техният президент казва: Америка се завърна“. Но това не е точно така. Самите американци още не са усетили на гърба си
какво означават действията, предприети от президентската администрация - обявяване на търговски войни, вдигане на мита, промяна на реда в отношенията между партньорите в НАТО. Много е динамично и е много трудно да се прогнозира какво се случва. Европейските институции започват да се събуждат и да предприемат някакви действия.
- Казахте, че ние трудно излизаме с обща единна позиция. Решенията след Съвета по сигурност към Министерския съвет това ли ни показа?
- Ами да, това ни показа. Ние много трудно можем да изработим обща категорична позиция и тя отново е витиевата. Позицията, която България трябва да има, е наистина тази: постигане на траен мир срещу гаранции за сигурност. От недалечната история знаем, че каквито и гаранции да са поемали САЩ, сега не искат да ги доведат докрай. При разпадането на Съветския съюз през 90-те години Украйна се отказва от ядрените оръжия, останали на нейна територия, срещу гаранции от САЩ за сигурността и териториалната си цялост. Сега обаче тези гаранции за сигурност ги няма. Трябва да сме готови за всякаква ситуация. Няма да ни бъде никак лесно.
- Има ли място България в една мироопазваща мисия на територията на Украйна?
- Аз много бих искала България да има място във възстановяването на Украйна. Тя е част от европейския континент и трябва да бъде подпомогната, защото следващите бихме били ние.
- А това разбира ли се от част от нашите политици?
- Очевидно е, че са против, защото пазят топлите си отношения с Кремъл, с Путин, което не го намирам за нормално в днешната ситуация.
- Как гледате на поведението на „Възраждане“ в НС през последните седмици? Това опит за позициониране ли е?
- Ако имате предвид процедурите, които се разиграват часове наред в НС, то това е опит на „Възраждане“ да блокира работата на парламента и да трупа имидж. „Възраждане“ се намира в една сложна ситуация. Те са стигнали тавана си и го рушат. Чрез по-агресивни действия се опитват да напомнят за себе си. Ако България стане член на еврозоната, какви ще са темите на „Възраждане“? Ще трябва да измислят други тези. И сега с изразите „политическите затворници“, „борбата за свободата“, всичко това е едно голямо преиграване в реториката на „Възраждане“. Полицията този път се държа прилично. „Възраждане“ бяха тези, които показаха вандалското си отношение. Всеки има право да изрази своето мнение. Живеем в свободен свят. Но нека да изразяват позициите си аргументирано, без да хулят, да обиждат.
- Самите „Възраждане“ виждат потенциал да привлекат избиратели на БСП и ИТН именно с тези си действия. Те не виждат лимита, който според вас са достигнали, а точно обратното – виждат поле за разширяване на електората си?
- Те може би го виждат и заради това стават по-агресивни и искат да насочват вниманието на нечий други електорат към себе си.
- След като вече БСП си избра нов лидер, виждате ли мястото на БСП в това мнозинство като стабилизиращ фактор?
- Много зависи от това какви действия ще има БСП като част от управлението и как биха върнали част от електората, който ги подкрепяше. БСП иска да защитава социалния си профил и това е най-доброто нещо, с което ги разпознават в обществото. В ситуацията, в която се намираме в момента, обаче никакви популистки действия не са за предпочитане. Не е най-добрата политика да се взимат нови заеми, за да се плащат пенсии и заплати. Разчитам правителството да предприема повече действия за развитие на икономиката не с директно подпомагане, а със създаване на среда за инвестиции.
Това е тя:
Магистър е по социология и доктор по политология на СУ „Св. Климент Охридски“
Ръководител на катедрата по публична администрация от 2003 до 2007 г.
Зам.-декан на Философския факултет от 2007 до 2011 г.
Зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2011 до 2015 г.
Тихомира Михайлова
