- Г-н Иванов, как се промени състоянието на водите в България от миналата година насам?
- За година във водния сектор няма големи инциденти, няма преливания и наводнения, които да са предизвикали кризи. Но ако конкретизираме за ВиК отрасъла - още една година измина, без да имаме закон за водоснабдяване и канализация. За съжаление бавно се случват нещата. Непрекъснато възлагаме надежди, че с новото законодателство ще бъдат разрешени част от проблемите, които са натрупани през годините. Но това не се случва.
- Как си го обяснявате? Това страх да се вземат решения ли е, или е немарливост?
- Не, не е немарливост. По-скоро липса на лидерство и на фокус в решаването на проблемите. Както във всяко нещо - промяната води до съпротива. Няма я силната воля в политиците да решават проблемите. Те се страхуват от съпротивата.
Например някои общини, когато се говори за окрупняване на сектора, се страхуват от съпротивата на синдикатите, когато става дума за оптимизацията на работата на дружествата. Няма я силата, която да преодолее съпротивата и нещата се оставят там, където са.
- Но трябва ли да се преодолява желанието на общини като Троян да бъдат самостоятелни?
- Не казвам, че окрупняването е правилното решение. Но съпротивата не води до диалог и решаване на трудни решения. Въпросът остава отворен с години, вече с десетилетия. Очевидно няма как да се оборят аргументите на община Троян, защото ВиК-то в града се справя добре.
Аргументите са силни и това блокира цялата реформа. Необходимо е да се каже, че не на всяка цена трябва да се прави окрупняване навсякъде, а да се потърси някакво оптимално решение, от което всички да са доволни.
То обаче трябва да бъде защитено в Европейската комисия. Може би това е един от факторите, който спира политиците. Няма хора, които да отидат и да защитят една нова позиция и визия за водния сектор. Решението не идва само от хората, които работят в сектора, а то преминава и през политиците. А проблемът е, че има доста честа смяна на ключови фигури, както и това, че водният сектор остава на второстепенно място след пътищата и други приоритетни за държавата въпроси.
До 1980 година България е била единствената страна в света, която сама е построила 95% от язовирите и ВЕЦ-овете към тях. Как я докарахме дотам, че имаме селища на воден режим.
Първо, има подценяване на нуждите от инвестиции за превантивна и постоянна поддръжка на активите. Второ, причина за това са политическите намеси в управлението. Инженерните и търговските процеси също влияят силно.
Поставянето и налагането на хора, които нямат капацитет да управляват. През годините след промените докарахме нещата дотам, че на долните нива във ВиК операторите и в другите структури специалистите загубиха интерес да работят в този отрасъл. Младите не виждат перспектива да учат за инженери, свързани с водоснабдяване и с поддръжка на язовирите. Така от водеща страна се превърнахме в страна, която няма достатъчно експертиза, за да си управлява съоръженията и услугите.
Преди е имало политики и стратегическо мислене, което в момента не го виждам. Ето сега, ако се върна пак към окрупняването на сектора, ние вече нямаме стратегия за отрасъла. Предишната беше 10-годишна и приключи като срок. Друг е въпросът дали сме я изпълнили. В момента се пише нова.
- Готви ли се и законът за ВиК?
- След като и на вас, журналистите, не е ясно ...
- Г-н Иванов, бихте ли казали кой е най-големият проблем на ВиК сектора в България и на други места?
- В България проблем са много големите загуби във водоснабдителните системи. В света са намаляващите водни ресурси. Все повече инвестиции се вкарват в това да се произвежда питейна вода от морската, да се съхранява и ползва ефективно водата.
- Има ли предвидени средства в Плана за възстановяване и развитие за инвестиции във ВиК сектора?
- Моите наблюдения са, че има пари, но не се изразходват целесъобразно и системно. Във ВиК холдинга има, и по различни програми има средства... Но липсва план, който системно да решава проблема. Работи се на парче и кметовете, които имат готов проект, получават финансиране. Но това ли е най-приоритетното за държавата, не е ясно.
Изработихме регионални прединвестиционни проучвания, но ние ги направихме не за да определим приоритетите и да работим по тях като държава, а за да задоволим изискването на Европейската комисия, за да получим безвъзмездни средства. Но тези средства не са достатъчни. Трябва да продължим да работим по въпросните документи и да търсим източници на финансиране от други места. Не само от Европейската комисия.
Инвестициите трябва да се насочат към приоритетни проекти, а не към тези, които са готови да се финансират
- А имаме ли кадрите, които да изпълнят проектите?
- Има специалисти, има и кадрови потенциал. Но решенията се взимат от политиците. Много е зависим отрасълът от политическата намеса. А на политиците им отнема време, докато осъзнаят експертните, професионалните проблеми. И в сегашната политическа въртележка ние не можем да влезем в един задълбочен разговор и да търсим решение.
- Цената на водата приемлива ли е? Почти няма решение на КЕВР, което да не е оспорвано - от потребителите, от местната власт или от омбудсмана.
- Дори в най-перфектните системи сигурно има хора, които няма да са доволни от решенията. Ще смятат, че средствата са достатъчни за постигане на по-високи нива на услугите. Трудно ми е да кажа дали е основателно оспорването. При всички положения очакването на клиентите е да получават качествени услуги срещу това, което заплащат. А качествените услуги означава да имат 24 часа постоянно водоснабдяване с добри качества.
За съжаление това не навсякъде е факт. Построиха се пречиствателни станции за питейна вода в големите градове. Но за малките все още има какво да се желае. Липсва задълбочен анализ. За да решаваш проблемите, трябва първо да ги намериш, да видиш първоизточника на проблема и да приоритизираме решенията. А не да се работи на парче. Кое е по-важно? Питейната вода или канализацията? Къде трябва да се инвестира - в малките или в големите селища? Стратегическите решения трябва да се вземат от ключовите фактори след обсъждане с различните заинтересовани страни. Но това не е направено.
- Не мога да разбера защо пътищата да са по-голям приоритет от водата, която скоро ще бъде големият световен проблем.
- Не мисля, че пътищата са по-голям приоритет. Но им се обръща по-голямо внимание, защото потребителите по-лесно виждат ползите и проблемите при тях. Като цяло вода има в България. По-голямата част от населението е задоволено с питейна вода. Това някак успокоява политическата класа, която търси бърз успех там, където ще им донесе дивиденти. А като изградиш магистрала, ще си запишеш името, че си я построил.
Все още имаме добри запаси от воден ресурс, затова секторът е с второстепенно значение в сравнение с пътищата
-А като построиш язовир?
- Ако се построи един язовир, също можеш да си запишеш дългосрочно името. Както инженер Иван Иванов е построил язовир „Искър“ и всички го споменават с добро. Но през последните 20 години не се е намерил човек, който да построи язовири, освен два, ама единият май не съвсем докрай.
- Докъде държавата трябва да влезе или излезе от ВиК сектора?
- Държавата трябва да има сериозно участие във ВиК сектора. Но все пак трябва да се изградят механизмите, с които да се дава оперативна независимост на ръководителите на търговските дружества, като се следят резултатите, които те постигат. В момента не виждам това като процес.
По-скоро има постоянна смяна на ВиК управители с промените в политическите ръководства. Това създава впечатление, че назначенията са политически въпреки конкурсите.
- Как да се направи цената на ВиК услугите справедлива за потребителите и за операторите?
- Винаги ще има недоволни. Формулата е ясна. Споровете са разходите дали са необходими, дали са нормално високи и т.н., което е свързано с управлението на дружествата. Тук е ролята на регулатора да прави сравнението между разходите на отделните дружества и да преценява каква е границата на тези разходи.
Примерно - дали ще си купиш хлор за 1 лев или за 10 лева. Не може едно дружество да купува за 10 лева същия продукт, който друг купува за 100 лева. Ето тук е сравнението. Това може да го прави и холдингът. Той също може да въведе стандарти в разходната част и да проследява кои са по-ефективни.
Трябва да се заложат максимални суми за разходи за консумативи, защото има дружества, за които хлорът е 10 лв, а за други - 100 лв.
Да подпомогне дружествата в управляване на обществените си поръчки. Има места за оптимизация на тези разходи. Добър пример е създаването на ВиК Енерджи груп към холдинга, което постепенно събра търговията на електроенергия за всички ВиК оператори, което ще доведе до оптимизация в разходната част на тези дружества.
Евентуално през холдинга и през ВиК Енерджи груп могат да се подпомагат инвестиционни проекти за изграждане на фотоволтаични централи по пречиствателните станции. Така да станат по-ефективни самите дружества. ВиК-Враца и ВиК-Троян имат фотоволтаичен парк на пречиствателната си станция.
- Цената двутарифна ли трябва да бъде?
- Двутарифна, но не да е разпределена по консумация за различна цена. Цената трябва да има твърда компонента, както всички комунални услуги. Това дава по-голяма финансова устойчивост на фирмите. За всеки абонат, дори там, където не се ползва вода, но се поддържа налягане 24 часа в денонощието, да има някаква твърда компонента - 2, 3 или 5 стотинки, които се заплащат.
Предложението да има различна цена според нивото на консумация, тоест една цена ползвано количество до 5 кубика и друга по-висока цена за повече кубици. Това е по-скоро механизъм, който, от една страна, може да доведе до икономии в консумацията, а, от друга страна, може да бъде използвано за социално подпомагане на хората, които със затруднение си плащат услугите.
Тоест първите кубици да бъдат на много ниска цена за всички. Това ще промени малко модела на евентуалните социални помощи. Но трябва да бъде добре анализирано с всичките му плюсове и минуси. Причината е, че няма монтирани водомери навсякъде или не са точни заради изтекъл срок.
- Разбрах, че в някои ВиК има потребители, които са се свързали към водопроводната мрежа, но нямат уред за отчитане на ползваното количество...
- Ами тези загуби от около 60 процента, които отчитаме в страната, в голяма част са точно такива - неотчетени водни количества. Не са чисти физически загуби. Просто някой ползва, без да бъде отчетено и фактурирано. В ежедневната работа на ВиК операторите е и да откриват такива незаконни консуматори.
Процесът на разкриване на незаконното свързване към водопроводната мрежа може да се подпомогне чрез географска информационна система. Това е нанасяне на цялата водоснабдителна система върху картата на града. Ако върху нея отбележиш и точките на клиентите, към всеки имот има ли клиентски номер, интелигентната система анализира доколко всеки плаща, могат бързо да се открият крадците на вода.
- Какво бихте препоръчали на управляващите?
- Най-кратко бих препоръчал да имат по-голям фокус върху проблемите на водата. Ако стъпим върху мотото на тазгодишния Ден на водата „Вода за мир”, да си припомним, че на много места в света тлеят конфликти, свързани с оскъдния ресурс. За нас все още е добре, че нямаме осезателен проблем с водните ресурси, но това не трябва да ни успокоява. Трябва да мислим в перспектива и да си ги пазим, докато са още налични.
Това е той:
Завършил е Френската гимназия в София
Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и управление IFAG и от Американския университет в България
Специализирал е във Висшия национален институт по химични технологии в Тулуза, Франция
Работи във водния сектор от 1999 г.
11 години е бил в „Софийска вода“ като главен секретар и прокурист.
Председател е на Сдружение „Българска асоциация по водите“
Изпълнителен директор е на сдружение „Индустриален клъстер подземна инфраструктура”
Член е на работните групи по питейни и отпадъчни води, както и по правни и икономически въпроси на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги (EurEau).
Таня Киркова
