- Г-н Бенчев, каква е прогнозата ви за цените на горивата през следващите няколко месеца?
- Предполагам, че цените ще останат в същия диапазон, в който са в момента. Петролът е на цена около 65 долара за барел. Предполагам, че и след Великденските празници нищо драматично няма да се случи и цените на горивата ще се запазят. Трендът върви така – когато има понижаване на цените в международен план, след 10-14 дни тези намаления се регистрират и у нас. Следя статистиката. Има поевтиняване на горивата с между 5 и 6 процента в зависимост от видовете гориво. През последния месец поевтиняването е между 12 и 14 стотинки. Азбучна истина е, че пазарът определя цените. Всичко, което се случва по света, се отразява, обърканите сигнали, които идват от Вашингтон, имат огромно значение – говоренето „ще има тарифи, няма да има тарифи“ влияе и цените са волатилни.
- Гърция прогнозира падане на цените на горивата.
- Логично е, защото трендът навсякъде по света е един и същ. Когато цената на суровината върви надолу, това се отразява на пазарите на дребно във всички държави. Трудно е да кажем къде с колко. Но това, което със сигурност можем да заявим, е, че нашите цени са най-ниските в Европейския съюз. Може да видите на сайта на Европейската комисия – преди седмица – разликата между средната цена в Европейския съюз и нашата цена беше в рамките на 20-25 цента, което е около 40-50 стотинки.
- Имате ли информация какво се случва с продажбата на Нефтохим Бургас? Очакват ли се драматични събития?
- Не. Това може да каже само компанията собственик. Аз не очаквам абсолютно никакви сътресения на пазара в това отношение.
- А да са се появили нови играчи на пазара?
- Не. Нашият пазар има достатъчно много играчи и конкуренцията е гарантирана. Полша, която е с много по-голяма територия и доста по-многобройно население, има точно половината на нашия брой бензиностанции – по-малко от 1500 са даже. Така че имаме достатъчно силен и конкурентен пазар.
- Има ли промяна във видовете горива, които българските потребители купуват?
- Разбира се, дизелът продължава да се продава най-много, защото това е горивото, което движи логистичния сектор. След това е пропан-бутанът и след него е бензинът. В топ 3 на Европейския съюз сме по отношение на консумацията на пропан-бутан за моторно гориво.
- Как се развива пазарът на природен газ?
- Пазарът и там върви надолу. Котировките бяха спаднали до едни от най-ниските нива. Преди няколко дни бяха около 34 евро. Това са исторически ниски нива. В момента целта е да се напълнят хранилищата. В предишните няколко дни бяха с много ниска запълняемост – около 32%. Започнаха обаче да се качват. Последните данни, които видях, бяха около 34 процента.
- А очаква ли се вдигане на цената на газа?
- Там е същото като с петрола. Тези нива са постигнати заради новоналожените мита. По този въпрос всеки ден не прилича на предишния.
- Какво става с електромобилите и отношението на българина към тях и към смяната на горивото?
- Не виждам някаква промяна през последните години. Има растеж, който дори се изразява в стотици проценти. Но бройката им е малка. Около десетина хиляди, което на фона на 3 милиона и 800 хиляди други автомобила е пренебрежимо малък брой. За да има влияние на пазара, електромобилът трябва да стане автомобил за средната класа, нещо, което не се забелязва в България. Електромобилите в София са на висока цена. Остават си по-скоро лукс.
- Електрохолд съобщи, че ще открива нови зарядни станции.
- Хубаво е да се откриват зарядни станции. Въпросът е, че основният проблем не е в големите градове. В София, Варна, Пловдив има достатъчно зарядни станции. Проблемът е по пътищата. Защото, когато човек тръгне да пътува малко по-далече, трябва да има точки, където да можеш да заредиш по пътя. А такива много трудно се изграждат поради липса на достатъчно мощност на съществуващата инфраструктура. Това е едно от предизвикателствата, които ще трябва да се преодолеят. Но бъдещето е по-скоро в използването на всички видове енергийни носители.
- Вие предложихте да се създаде Стратегия за развитие на пазара на горивата в транспорта.
- Работим по нея. Едно от основните неща, които сме записали в стратегията, е, че не трябва да се дава приоритет на един-единствен ресурс, а да се даде възможност всички видове енергийни продукти да участват в енергийния преход, стига те да водят до намаляване на емисиите. Другото важно нещо, което сме отбелязали в стратегията, е, че е необходимо този преход да бъде социално приемлив. Не може той да води до увеличаване на цената на ресурсите, което от своя страна да се отрази негативно на доходите на населението, които карат с най-евтините горива. Това може да доведе до изкуствена инфлация, защото, когато се повиши стойността на транспорта, се вдигат цените на всички стоки и услуги. В никакъв случай ние нямаме нужда. Особено при перспективата, че сега се стремим да станем членове на еврозоната. В стратегията написахме, че през следващите три периода можем да разчитаме в най-близко бъдеще на пропан-бутана, втечнения природен газ за тежкотоварния транспорт. Да започнем да включваме в микса възобновяеми горива, които могат да бъдат успешен заместител на дизела. А след 5-6 години трябва да преминем към включване на по-сериозна електромобилност, както и на повече видове синтетични горива, които заместват конвенционалните. Но, разбира се, ние ще останем още известно време свързани с фосилните горива. България е държавата с най-стария автопарк в Европейския съюз.
- Какви са прогнозите ви за пазара на горива през летния сезон?
- Сериозни промени могат да дойдат единствено и само от Европейската комисия. Някои неща се преосмислят. Предстои да се включи търговията с емисии за транспорта и сградите. Към нея има известна опозиция от държави от Централна и Източна Европа, както и от Италия. На тях не им допада едно изкуствено повишаване на цените на горивата, и то от порядъка на 20-30 евроцента на литър.
Виждаме, че настроенията в комисията се променят. Има директиви, чието действие беше отложено във времето. Схемата за търговията с емисии в транспорта и сградите беше измислена още преди да започне ковид кризата. А след това започна войната в Украйна. Тя качи значително цените на горивата. Европейската комисия освен това си представяше, че много повече сгради ще бъдат реновирани за този период. Но в крайна сметка това не се случи. И обединяването в изискването на плащане на емисионни квоти за транспорта и сградите ще доведе до много лош резултат за потребителя. Когато сградите не са реновирани, когато се използват фосилни горива, търсенето ще е голямо и предполагам, че ще започне с максимална цена на емисиите, която е 50 евро. Това означава 15 цента на литър гориво. Ако ЕК не вземе друго решение, от края на 2026 година схемата за търговия с емисии за транспорта и сградите трябва да влезе в сила.
- Какво бихте посъветвали хората, на които им предстои да си купят кола?
- А з бих ги посъветвал да си купят хибридни автомобили, защото това, от една страна, намалява разхода на гориво, от друга, винаги могат да спрат на една от 3200 бензиностанции в страната, да си заредят колата и да продължат. А не да обикалят и да търсят къде има зарядна станция, заета ли е тя в момента и колко коли чакат за зареждане. Миналото лято, като пътувах по магистрала „Тракия“, на зарядните точки имаше по няколко коли, което неминуемо увеличава времето за пътуване до морето.
- А какво бихте посъветвали кметовете и общинските власти?
- Според мен зоните за ниски емисии в София по начина, по който се определят, няма да доведат до значително намаляване на вредните емисии. Това, че не влизат колите в центъра, няма да доведе до желания ефект. Дори и да се разшири тази зона, колите така и така се движат до нейните граници. Освен това продължавам да смятам, че голяма част от много вредните емисии – азотни диоксиди и т.н., са по-скоро резултат от отоплението в града и от праховото замърсяване с кал по улиците на София, което увеличава фините прахови частици. Транспортът не е толкова голям замърсител, колкото се представя. Другото – наистина трябва да се сменят дизеловите автобуси, но нека се сменят с транспорт с достъпни горива, които намаляват емисиите. Не непременно електрически автобуси.
Това е той:
- Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“
- Пpoдължaвa oбpaзoвaниeтo cи в yнивepcитeтa „Poбъpт Шyмaн“ в Cтpacбypг
- Зaвъpшвa мaгиcтpaтypa „Oбщнocтнo пpaвo“ в yнивepcитeтa нa Люĸceмбypг, cлeд ĸoeтo cпeциaлизиpa в Cъдa нa Eвpoпeйcĸия cъюз
- Рaбoтил e в чacтния ceĸтop във Фpaнция
- Имa мaгиcтpaтypa „Πpaвo нa интeлeĸтyaлнaтa coбcтвeнocт“ oт Цeнтъpa зa изcлeдвaнe нa интeлeĸтyaлнaтa и индycтpиaлнa coбcтвeнocт в Cтpacбypг
- Aвтop е нa cтaтии, cвъpзaни c пpaвoтo нa EC в oблacттa нa дaнъчнaтa пoлитиĸa и двoйнoтo oблaгaнe
- През 2010 г. започва работа като експерт по европейско и международно право в Българската петролна и газова асоциация
- В момента е председател на БПГА
Таня Киркова
