- Г-н Иванов, има ли промяна в цените на основните храни, плодовете и зеленчуците в началото на тази година спрямо същия период на миналата?
- В началото на годината се наблюдава тенденция към поскъпване, като индексът на цените на основните храни е с няколко стотни нагоре, но е съвсем плавно увеличението и е характерно за този период на годината. Ако вземем за база основните хранителни продукти в потребителската кошница, в момента има една стойност от 100 лева, което в сравнение със същия период на миналата година в началото на януари е 96 лева и това е около 4% разлика. Но този процент варира, никога не е постоянна величина, защото самата система е динамична и всичко зависи от това какво е предлагането й в конкретен момент, дори и заради студа. Тази зима е малко по-студена от миналата година, това веднага се отразява и в цената на доматите и краставиците.
Освен това има и неритмично предлагане, което доведе до малко по-високи равнища, като при доматите равнището е 6% над нивата от миналата година, а на краставиците е с 15% ръст спрямо 2024 г. Картофите пък задържат цената си от миналата година, но при морковите има нарастване през последните 20 дни и в момента струват с 12 на сто по-скъпо спрямо миналия януари. Лукът пък е по-евтин с цели 17% от миналата година, но чесънът е с около 10 на сто по-скъп. Осезаемо са поскъпнали зелените салати - с около 19 на сто. При цитрусите и вносните плодове, при бананите и портокалите са под нивата от миналата година, като съответно с 6 и 3%. От 15 декември до днес вече има изменение при мандарини, лимони и грейпфрути с около 4% по-скъпи са от миналата година. Цените на ябълките тази година са с около 15% по-високи, което се дължи на лошата реколта и климата. Шампион по поскъпване при пресните зеленчуци е зелето, което е с близо 50% над нивата от миналата година, което е вследствие на свитото производство и голямата суша компрометира реколтата и предлагането беше значително по-ниско.
- Как стои въпросът при основните хранителни продукти?
- При тях захарта и на световния пазар бележи намаление, а към момента е с 16 на сто по-евтина. Бобът, лещата и оризът са с между 2 и 4 на сто ръст в сравнение с минали години. Брашното поскъпна с около 12 на сто на годишна база, което се дължи основно на увеличение през последния месец. Това може би е свързано с промяна на разходите, данъчното облагане. В момента цената е 1,44 лв. за килограм, което в сравнение с миналата година е било 1,29 лв. При олиото има увеличение с 15 на сто на годишна база, което е вследствие на лошата слънчогледова реколта. Но е много по-малко в сравнение с прогнозираното заради стабилното предлагане. По-евтини тази година са яйцата - с около 8 на сто. При кашкавала и сиренето има задържане на цените като през миналата година, което се дължи на факта, че в предходни периоди през 2021, 2022 и 2023 година имаше силно надценяване при тези продукти и това доведе до трайно предлагане и задържане на цените. Маслото също поскъпна с 12 на сто, а киселото мляко е скочило с 10 на сто, което се дължи на по-малкото количество мляко, добивано в ЕС. Прясното мляко скочи само с 6 на сто, но на едро, а при цените на дребно няма сериозно изменение в рамките на цялата година. Това се дължи на авансите и разликите са обрали този ценови натиск, който се получи от по-малкото предлагане на мляко. При свинското и пилешкото месо сме на нивата от миналата година. Като цяло пазарът е високо конкурентен и стабилен. Такива са и тенденциите на световните пазари с устойчиви цени. Няма външна намеса върху пазара, нито спекулативен натиск. Но има структурни проблеми, които са свързани с господстващо положение на търговски капитал. Причината е, че няма добро представителство в търговския бранш на структури на производители на храни. В рамките на системата на едрия търговски капитал обаче има една мощната конкуренция за цяла Европа. Това е един от основните фактори, който поддържа равновесието в пазара, но такъв е процесът и в Европа и ние следваме тази тенденция. При хубава климатична година и добри добиви ние няма да видим сериозна разлика или промяна в тенденцията.
- Проблем ли е, че няма магазини на производители?
- Големите търговски капитали засягат целия пазар, но хубавото е, че в рамките на тази система има мощна конкуренция. Но за да не стават доставчиците жертва на господстващо търговско положение и да са слаби, следва да бъдат окрупнявани в по-големи структури. За съжаление няма такива търговски структури, които са собственост на промишлен капитал. Има опити от производители на яйца, които направиха собствена организация, добиха по-висока пазарна сила и съответно са много по-доволни от резултатите. Скъсяването на веригата води до икономии и до увеличаване на резултата на производителите при запазване на същите ценови равнища за краен потребител. Това е единственият метод, който светът е измислил за ефективно разпределение на ресурса по веригата, но има още много да се надгражда. Има много повече търговци на пазара, отколкото са необходими, особено в търговията на дребно, и те всички са малки и това води до обременяване на веригата и поскъпване на крайната цена на определен вид стоки.
- Отрази ли се вече повишението на ДДС, ток, вода, газ и минималната заплата върху цените на храните и ако все още не е, кога се очаква това да се случи?
- Тенденцията, която се забелязва, е при брашното, при което изменението на цената е с по-малко от 20%, с колкото се повиши ДДС. Независимо че дадени компоненти нарастват, изменението при брашното е 12%. Очевидно тук е за сметка или за лишаване на собствена рентабилност заради високо конкурентния пазар. И при олиото се получи такова изменение, въпреки че прогнозите бяха за 20-30% ръст, нищо от това не се случи. Аналогично е и за хляба, нормално е базовите цени да нараснат, след като компонентите, които правят тяхната себестойност, нарастват. Когато крайното равнище на цената се формира вследствие на сблъсък между търсене и предлагане, имаме нормално функционираща пазарна икономика. По принцип трябва да се гледа в дългосрочен план и да вървим в посока за добра търговска инфраструктура, наподобяваща такава като в Нидерландия, Белгия, Германия. Но тук трябва да работят съвместно държавата и производители, няма как да стане само с желанието на държавата. Трябва производителите сами да осъзнаят необходимостта от сдружение и да го направят с търговска цел и да бъдат равнопоставени с едрите търговци. Така ще се постигне по-добра ефективност, по-ниски разходи за транспорт, тъй като в момента в някои случаи една стока преминава през няколко доставчици и това води до оскъпяването й. Въпросът е, че трябва да се подреди търговската структура, за да има добро разпределение на ресурса.
- Къде има най-голяма разлика в производствените цени и тези на дребно?
- Ако излезем от цената на едро и пазаруваме само в магазини за търговия на дребно само в един район с голям търговски център могат да се видят коленно различни ценови равнища в отделните обекти. Всичко това обаче е свързано с местоположението, начина на предлагане, на мислене и прочие. В големите магазини могат да се видят и най-ниските и най-високите ценови равнища. А при малките магазини има по-лоши търговски практики, съответно по-малко предлагане и по-ниско ниво на конкурентен сблъсък и съответно там виждаме средно по-високи цени. Ако сравним магазин с пазар в един район продукта краставица, разликата в цената ще е между 4 и 5 лева. Разнообразието в търговията на дребно е доста голямо.
- Има ли предпоставки за поскъпване на храни, като наблюдаваме и международните пазари?
- Както казах, имаме стабилен пазар в ценово отношение. При основните ресурси като пшеницата е без промяна, има наченки за раздвижване на пазара, но то касае по-добрата реализация на българската продукция. По същия начин при пазара на олио в Ротердам има спад от последните 15 дни, паднаха под равнището от 1200 долара за тон, което означава, че е постигнато стабилно и устойчиво пазарно равновесие. Единственият проблем, който възниква, е при кафето и какаото, като се достигнаха рекордни стойности, особено при какаото. И ако при някои продукти може да се очаква раздвижване, тъй като пазарът и търговците са си направили презастраховка в крайната цена, няма да видим в магазините на дребно резки изменения. Да се надяваме, че през 2025 година ще се предложат по-добри климатични условия, тъй като досега имаше редуване на сухи и с прекалено влажни, особено в страните от Източна Азия и Африка, където са големите производители на кафе, и какаото доведе до достигане на рекордните 10 долара за килограм при цена от 2 долара преди. Много е трудно да се прогнозира отсега, първо трябва да се види реколтата и дали този тренд ще спре. Но определено пазарът на какао и кафе не е стабилен в момента от гледна точка на покачване на цените. Пазарът на масла е добър, има предлагане, няма фактори, които да обуславят резки движения на цените.
- Очаква ли се проблем с доставките или повишаване на цените на агнешкото заради заразата по животните?
- В България потреблението на агнешко месо е доста ниско в сравнение с други народи. Като цяло засега няма някакви резки изменения, но и потреблението е малко. Как обаче ще се отразят болестите е възможно да има увеличение, но не смятам, че ще има рязко изменение. Не мисля, че ще има дефлация, но няма да има някакви значителни и резки изменения. Не бих си позволил да правя такива коментари, защото те ще са спекулативни.
- Как ще се отрази влизането ни в Еврозоната върху цените на храните?
- Няма как да останат същите цени, но в евро, това би означавало 100 процента поскъпване. Няма как да се получи при тази конкурентна среда. Това са емоционално изразени становища. Не мисля, че еврото ще ни навреди от гледна точка ценообразуване. Ние ще достигнем до един пазар, но въпрос на работа от нас е дали ще станем по-ефективни, дали ще можем да увеличим доходите. Да не забравяме,че това е в нашите ръце, а именно, за да имаме добра икономика, ние трябва да работим за това.
Това е той:
Роден е през 1971 година
Завършил е аграрна икономика в УНСС
От 1997 до 2000 г. заема последователно длъжностите експерт, главен експерт и ръководител на сектор, а от 2000 г. е началник-отдел "Надзор" в комисията
От февруари 2010 г. е член на ДКСБТ
От 20 май 2015 г. е председател на надзорния орган
Елена Иванова
