- Г-н Алибегов, бюджетната комисия запази намалената ставка на ДДС за ресторантьорите. Очаквате ли изненади в пленарна зала на парламента?
- Не, не очаквам. Анализите продължават да сочат, че секторът внася повече, което значи, че има смисъл от тази мярка. И другото, което трябва да се направи, е да се приравни сектор ресторантьорство към хотелиерство и те да станат един бизнес. Както е в цяла Европа. В България са разделени и се третират по различен начин.
В цяла Европа секторът се казва хотелиерство и ресторантьорство. Ще се заемем да направим законодателни промени през Министерство на туризма и през 2024 г. това да го свършим. И тогава няма да водим тези дискусии.
- Може би сектор хотелиерство се третира по различен начин, защото на него се гледа като на бранш, който изнася продукт и привлича чужденци у нас.
- В цяла Европа е така. Каква е разликата с Австрия или Германия. Навсякъде хотелиерство и ресторантьорство е един бранш. Едното е неделима част от другото. Няма хотел без ресторант. Разделянето води само до такива заигравки, всяка година по едно и също време да се правят тези упражнения. При положение че анализите сочат, че секторът като цяло е внесъл повече данъци. Има, разбира се, инфлация, но има и елемент на така нареченото изсветляване.
- Това означава ли, че идеята е ставката за ресторантьорството завинаги да стане 9%, както е за хотелиерството?
- В момента не е така. Удължаването отново е само за една година. Но амбицията ни е да докажем и чрез анализ през 2024 г., че ставката трябва да остане на 9%, както е при хотелиерите, и тогава ще има много по-голяма събираемост в бранша.
В Европа много отдавна са усетили, че нашият сектор има нужда от това намалено ДДС. Трудът в нашия бранш е много голям, той е много скъп. Вижда се, че когато ставката е намалена, всичко върви по-плавно и събираемостта расте. Има ли ущърб за бюджета или не? В този случай спокойно можем да кажем - не.
- Но същевременно излязоха данни от НАП, че след въвеждането на 9% ДДС през миналата година данъкът, който ефективно е внесъл браншът, е само 7 милиона. Значи приходите от ДДС се сриват много.
- Сриват се приходите от ДДС, но се качват приходите от корпоративен данък и осигуровки. От корпоративен данък са платени над 100 милиона лева повече, отколкото през 2019 г. Анализът от НАП не е само за миналата година, а на база последните години, откакто е намалена ставката.Това е супер грешно, тъй като от юни 2020 г., когато данъкът бе намален, до ден днешен ние 11 месеца не сме работили въобще. Тоест там няма никакви внасяния по ДДС.
Нали разбирате, че бяхме затворени. След това бяхме с намален капацитет, след това бяхме със сертификати... Реално 2023 г. е първата без ограничения за нашия бранш. До април 2022 г. имаше ограничения. Хората го забравят това.
- Но как бихте отговорили на хората, които казват защо лекарствата не са с намалено ДДС, а ресторантите имат такава преференция, въпреки че те не са от първа необходимост?
- Вие сама го казвате – ресторантите не са от първа необходимост. Ресторантът е лукс. Лекарства сте длъжна да си купите, без значение имате ли или нямате пари. Тази индустрия не търпи никакви загуби, без значение какво се случва – има ли инфлация, има ли война.
За реализиране на 5000 лева оборот една аптека има нужда от двама души. За реализиране на 5000 лева оборот в едно заведение са нужни между 15 и 20 човека. Разбирате ли какъв огромен разход за заплати се получава в нашия сектор? Няма как да се съпоставят тези два бранша. Никъде в Европа това не се прави.
- Казахте, че се увеличават приходите от корпоративния данък. Колко по-високи са печалбите в бранша?
- Увеличаването на печалбите в бранша се дължи първо на това, че се показва повече оборот, тоест със сигурност има елемент на изсветляване. Другият фактор е инфлацията, която беше доста висока. Печалбата, която се получава счетоводно, е доста дискусионна.
- В каква степен тя се дължи на намаленото ДДС?
- От намалената ставка по ДДС с 11% около 6% отиват в корпоративен данък. Похвално е също, че над 100 милиона сме внесли повече осигуровки през 2022 г. При положение че през 2019 г. заетите в сектора са били 125 000, а през 2022 г. са 89-90 хил. души. Тоест 30 000 души по-малко заети, 100 милиона лева повече осигуровки. Нашият сектор е този, който най-рязко вдига заплати. Това сочи статистиката на НСИ. И определено, откакто е намалена ставката, има доста голяма степен на дисциплиниране на бизнеса.
- Защо не приехте сделката, предложена от финансовия министър, да я наречем условно така – да се гласуват мерки за изсветляване на бизнеса срещу запазване на намалената ставка?
- Защото финансовият министър не предложи всъщност никакви мерки за изсветляване. Сделка не сме правили, ние не сме се срещали, продължавам да упорствам за това, че е фалшива новина, че е имало някакви срещи с ресторантьорския бранш. Такива срещи не е имало.
Депутатите не приеха идеята да не се плаща, ако клиентът не получи фискален бон
Ние със заместник-министъра на финансите обсъдихме в бюджетна комисия този случай и той каза – да, така е, не сме се виждали, трябва да се видим. Ако се бяхме видели, щяхме сигурно да направим мерки, които действително водят до изсветляване. Защото нито една от мерките, предложени от Министерството на финансите, освен да води до допълнителна административна тежест за бизнеса и за работещите в него, не води до нито един лев повече приход в бюджета.
Какъв е смисълът да има такива мерки? Разбирам МФ, но всеки бранш има специфика. Затова се правят общи срещи, а не си говорим чрез медиите. Защото ето тогава се получават такива работи, които и депутатите оцениха като неработещи, не водещи до изсветляване и приходи в бюджета.
- Прие се обаче мярката ресторантите с две звезди нагоре да имат ПОС терминали. Това изпълнимо ли е?
- Поредната мярка, която е смехотворна. 95% от заведенията с повече от една звезда се намират в хотелите. Хотели без ПОС терминали няма в България. Нито един. Така че никой от бранша не разбра тази мярка за какво е всъщност. Ние тези ПОС терминали ги имаме в заведенията си много години,преди да дойде Асен Василев, и то за да са в помощ на клиента. Ние го презентираме това като едва ли не някаква иновация. Но не е – от 10-12 г. имаме ПОС терминали.
В малките населени места под 5-6 хил. души няма ПОС терминали, тъй като банките не могат да предложат тази интернет услуга. Оттук идва и проблемът защо не приехме превеждане на заплатите по банков път, от което също един лев няма да има повече в бюджета. Никакво изсветляване не е това, само увеличаваме печалбите на банките. Това е допълнителна тежест за бизнеса и хората, които трябва да си отворят сметка. В малките населени места няма и банкомати.
От март заведенията над 2 звезди трябва задължително да имат ПОС терминал
- Когато беше въведен 9% ДДС за ресторантите, това беше обвързано с повишаване на минималните осигурителни прагове в бранша. Но защо виждаме, че за догодина е заложено най-ниският праг да бъде на ниво минимална работна заплата от 933 лева?
- Това беше наша идея. В замяна на намаленото ДДС ние вдигнахме на 800 лева минималния осигурителен праг. В нашия сектор минималният осигурителен праг е толкова от 2020 г. В държавния тази стойност още не е достигната. Сега от 1 януари ще бъде 933 лева и нашият също ще бъде толкова.
- Защо не предложихте той да е малко по-висок, отколкото е минималната заплата?
- Можехме много неща да предложим, ако някой си беше направил среща с нас.
- Какви други мерки щяхте да предложите в посока изсветляване на сектора?
- Това, което най-много работи в посока изсветляване на сектора, е намалената ставка. Всички данни показват, че секторът се изсветлява. Едно от нещата, които можехме да предложим, е вдигането на осигурителния праг, което щеше да доведе до повече приходи в бюджета. Но тъй като никой не ни пита, това също го оставихме настрана. Ние повечето неща ги правим. Големите фирми в нашия сектор си плащат заплатите по банков път. Никой не се занимава с плащане на ръка. Но никой не ни пита.
- Казахте, че 30 000 по-малко са работещите в бранша. Само ковид ли е причината?
- Да. Изгубихме ценни кадри, които с години бяха обучавани. Заради несигурността, която цареше в нашия сектор, хората се преквалифицираха. Един съвестен работник ще е съвестен във всяка една сфера и ще се преквалифицира.
Ресторантите изгубиха 30 000 служители
- В кои браншове отидоха тези кадри?
- Най-много отидоха в IT сектора, колцентровете и към куриерските фирми. Много от нашите бивши сервитьори са на ръководни позиции в момента, във фирмите, в които са. Ние разполагахме с много добре обучен персонал.
- В самото начало казахте, че имате желание хотелиерство и ресторантьорство да бъде един сектор. Какви закони трябва да се променят, за да стане това?
- Това ще бъде предложено на Министерството на финансите. Така ще може да се правят общи закони за хотелиери и ресторантьори. Сега, ако се върнем назад към 2020 г., ще видим, че ние вдигнахме минималния осигурителен праг на 800 лева, но за всички – и за хотелиерите, въпреки че те си бяха на 9% ДДС. От хотелиерския бранш се съгласиха да вдигнат своите осигуровки, за да може да бъде намален данъкът за ресторантьорския сектор. Нали разбирате, че нямаше нужда те това да го правят.
- Но кои точно закони трябва да се променят?
- В Закона за туризма трябва да се запише, че хотелиерство и ресторантьорство е един бранш. Когато го имаме това нещо, ще можем да се обърнем към Министерство на финансите и да се направи един общ код. И тогава ще имаме едно по-добро наблюдение на туризма като цяло. И пак казвам. Когато се прилагат рестрикции или иновации, те ще се прилагат върху целия сектор.
- Какво бихте отговорили на основния довод срещу 9-те процента ДДС – че пандемията е вече отминала?
- През 2008 г. в Европа 23 членки на ЕС са намалили ДДС наполовина за хотели и ресторанти. По време на пандемията те още веднъж го намалиха. Давам ви Австрия за пример – от 20% го намали на 10% през 2008 г. И като се случи проблемът с ковид, го намали от 10 на 5%. И сега остава на 5% до 31 декември 2025 г., тъй като се приема, че дотогава секторът няма да се е възстановил.
- Но имаме и обратните примери като Германия, която възстановява високата ставка.
- Няма да я възстанови, отказаха се от това нещо. Видяха, че няма как да се случи това. Там гилдията също е много силна, а и няма никаква икономическа логика това да се случи.
Това е той:
Завършил е бизнес мениджмънт във Виена
В ресторантьорския бизнес е от 2012 г.
От 2018 г. е председател на Българската асоциация на заведенията
София Симеонова
