- Г-н Николов, Асоциация „Активни потребители“ направи изследване, което показа, че в салама „Бургас“ производителите слагат между 7 и 23 съставки, при положение че в оригиналната рецепта са само 4. Какво всъщност консумираме, когато слагаме този салам на трапезата си?
- Най-големият проблем не е това, че има толкова много съставки, а по-скоро, че няма две еднакви рецепти. В крайна сметка е много трудно да кажем какво е в наши дни салам „Бургас“. Това е колбас, който всеки производител сам си решава какво да вложи в него. Няма ориентир, няма нещо, което да стои зад това наименование.
- За този салам няма БДС, нали?
- Стандарт има, и то действащ, но не за салам „Бургас“. Стандартът е за траен салам, нещо, което се доближава до „Бургас“, който също е някакъв вид траен салам. По магазините може да го видите - има салами „Велико Търново“, шпек, но „Бургас“ е най-популярното наименование и се използва от всички безразборно. Включително има производители, които имат два или повече, а при някои установихме шест вида салами, всички от които носят името „Бургас“. Но рецептите им са различни. Не е нормално това според нас.
- Кои са оригиналните съставки - те са само 4?
- Те са 60% свинско, 40% говеждо, подправки и консервант. Подправките са само черен пипер и сол, консервантът е натриев нитрит. Нищо друго. Много проста рецепта, всеки може да я направи. Но ясно е, че в наши дни никой не иска да запази, поне за да може да пробваме, оригиналната рецепта. Дори един бутиков производител да каже, вижте как е било. Не, няма.
- Предполагам, че заместват месото с продукти, които са по-евтини.
- То си пише на етикетите. Влагат се изключително много субпродукти. Имаше пилешко месо, което не е характерно за този вид колбас. Има дреболии, сърца, хемоглобин, разбирайте кръв. Има машинно отделено месо, знаете, това е най-нискокачественото месо, има и изключително много растителни съставки. Влагат се най-различни нишестета - от картофи, от соя, от зърнени култури, както и цвекло, целина и т.н. Ние се шегувахме, че спокойно може някой да го кръсти вместо „Бургас“ картофен салам. По-точно ще е. Повече ще съответства на името.
- Има ли в него опасни за здравето съставки?
- Трудно е да се каже, защото една съставка в едно количество може да бъде напълно безопасна, в друго количество да стане опасно. Тук вече е трудна преценката. Най-типичен пример за това са консервантите. Ако с тях се прекалява, те могат да станат опасни за здравето. По-скоро не говорим за опасни добавки.
- А за ниско качество...
- Да, за ниско качество и хаос. Човек очаква под едно наименование да има определено съдържание. Просто производителите до такава степен са обезценили това наименование, че по-добре да не го ползват.
- Това нарушение ли е обаче?
- Не.
- Но вие казахте, че има БДС за траен салам. В случая той не се спазва.
- Така е, но БДС е по-общ. Има един производител, който си е произвел салама по БДС. Но наименованието „Бургас“ предполага нещо по-специфично. Затова казваме, че браншът трябва да седне и да помисли по какъв начин може да изпълни със съдържание това име. Дали ще направи такъв собствен браншови стандарт, дали ще запазят наименованието в Брюксел, както стана с троянската луканка и по-рано с горнооряховския суджук... Има варианти, просто трябва да седнат и да се помисли. Защото при такъв хаос, който е в момента, никой не печели.
- Сигурно производителите печелят чисто финансово, като слагат такива добавки в салама. Но губят потребителите.
- Това е условно. При добра репутация те могат да печелят и повече от досега.
- Как потребителят да се ориентира кога купува по-качествен салам?
- Има няколко дребни трикове, но те не са правило. Не можем да кажем, че са абсолютна гаранция. Например при пипане обикновено тези салами, които са много меки, те са и по-некачествени. Също така, ако направите разрез на салама, качественият трябва да има мозаечна структура, тъй като той се прави от едросмляно месо. А не, както се прави кренвиршът, всичко да се смила много ситно като каша. В салама трябва ясно да се виждат парченцата вътре. И друг съвет бих дал - да гледаме все пак етикетите за влагане на оцветители, които са напълно излишни, на влагосъдържащи агенти - това са всичките видове гуми като арабика, карагенан и др. Защото, когато се влага такова нещо, това значи, че се добавя повече вода. А ние не искаме оводнени продукти. И, разбира се, човек трябва да прецени на вкус. Някои хора не харесват някои подправки, други точно това ги привлича. Видяхме, че голяма част влагат и мононатриев глутамат, което също е напълно ненужно.
- Но пък подобрява вкуса.
- Да, аз затова казвам, че и вкусът е фактор. Той е субективен, някои хора предпочитат неща, които са по-овкусени, но това си е тяхно право.
- Има ли на етикетите информация колко вода се слага?
- Не. Това няма да го намерите никъде по света. Единствено с лабораторни изпитвания може да се каже. Ние направихме с други продукти лабораторни изпитвания за наличието на вода. Но затова казвам - като видите влагозадържащи агенти, по-добре купете друг продукт. Защото наличието на такъв агент означава, че се влага вода. Колко е тя - няма значение. Ако си правите сам вкъщи салам, няма да направите такова нещо.
- Но хората се водят по цената. Видяхте ли ясно изразена връзката между ниска цена и ниско качество?
Има такава връзка, тя не е абсолютно права, тя е по-скоро вълнообразна. Но това, което е смущаващо, е, че разликата между най-скъпия и най-евтиния салам е три пъти. Цената е от 13 до 39 лева за килограм. Ние смятаме, че ако имаше някакъв ориентир, някакво правило и норма какво е салам „Бургас“, някаква рецепта, разликата между най-евтиния и най-скъпия нямаше да бъде три пъти. Ако производителите влагаха приблизително едно и също съдържание в този вид колбас, нямаше да има такива крайности. Разликата щеше да е много по-малка.
- Като говорим за водата в продуктите, вие бяхте организацията, която направихте изследване за това колко много вода се влага вече в сиренето. - - - - -Сиренето и кашкавалът много поскъпнаха напоследък. Имате ли наблюдения дали е влошено и качеството им?
- То е ясно - увеличава се водата. Това, че ние публикувахме данни и Българската агенция за безопасност на храните засили проверките като резултат от нашата публикация, не означава, че производителите отново не продължават да го правят. Според нас ефектът е моментен, прави се акция за седмица-две, след това се чака нещата да отшумят. Така че не съм оптимист за качеството. Но, от друга страна, не мога да си обясня като потребител защо някои специфични храни поскъпнаха много над средната инфлация. Защо това се случи с яйцата и млечните продукти и според мен секторът ни дължи обяснение. Трябва да има обяснение на този феномен, защото наистина е странно това, което се случва.
- Ние направихме сравнение между съпоставими продукти - гауда, чедър и българския кашкавал, и се оказа, че в чужбина те са много по-евтини...
- Не само в чужбина, те и в България са по-конкурентни. Това поне ме успокоява, че няма да останем гладни. Въпросът е защо българските производители не могат да имат конкурентни цени.
- Обяснението на българските млекопреработватели е, че толкова много са поскъпнали горивата и суровините, че те вече работят без никаква печалба. А в същото време на запад има много повече помощ за животновъдството.
Нека да се излезе и да се каже, да се сравнят субсидиите и да се вземат мерки. Иначе в момента това обяснение, че всичко е поскъпнало... Нали и при тези, които правят други видове храни, и суровините са поскъпнали, но те не са вдигнали толкова много цените
- Вашето обяснение какво е, наблюдавайки пазара?
- Не, нямам, аз затова поставям въпроса. Струва ми се логично субсидиите да са проблемът, но не разполагам с данни какви са те за един румънски и един български млекопроизводител например. Защото аз публично чувам, че токът бил скъп. Точно това е най-несъстоятелният аргумент, защото всички получиха компенсации за скъпата електроенергия. Така че не е това оправданието.
- Бизнесът като цяло получи компенсации за скъпата електроенергия, но това не спря цените да отиват нагоре. Значи може би тези компенсации не са свършили работа, така че да се облекчи крайният потребител?
- Истината е, че инфлацията вече се успокоява. Нека не сме толкова черногледи. Пикът беше през лятото, но не знаем занапред как ще бъде.
- Искам да ви задам въпрос и за туристическия сектор. Наскоро излезе информация за измами с уикенд екскурзии до Париж за 200 лева. Вие получавали ли сте такива оплаквания от потребители?
- Не, нямам информация. Но не съм изненадан. Такива случки стават периодично, навсякъде, не само в България. Това е класическа измама, идеята е да се съберат пари предварително. И точно туристическата услуга е най-благодатна за това. Защото е нормално там човек да купи нещо предварително, да кажем 6 месеца по-рано. Това дава време на измамниците да събират пари по-дълго време. Не можете да направите същата схема, продавайки телевизори, защото не можете да кажете - платете днес, ще получите телевизора след 6 месеца. Така че тези неща са се случвали и ще се случват и занапред. Затова трябва да сме много внимателни и да следваме принципа, ако нещо е прекалено хубаво и евтино, значи не може да е вярно. И, разбира се, винаги трябва да сме внимателни, когато купуваме нещо от недоказан търговец, който е нов. Тези практики трябва да се разследват много отговорно, защото това е най-голямата превенция. Когато потенциалният организатор замисли такава схема, той трябва да знае, че тези, които са организирали такива неща преди него, са били хващани. Защото обикновено следите на парите не могат да се скрият. И стига да има добра организация от правоохранителните органи, измамниците могат да бъдат разкривани и хващани лесно и това ще обезкуражава останалите.
- Само че често измамниците не са от България и трудно могат да бъдат хванати. Как да се предпазим тогава?
- Така е. Знаем за този проблем. И точно затова понякога наистина разследванията удрят на камък, защото се оказва, че измамата идва примерно от Нигерия, а там органите не сътрудничат. Затова е важно ние да сме предпазливи и да не се хвърляме на много изкушаващи оферти, защото виждаме какво се случва.
- Сега е сезонът на зимните почивки и зимните намаления. Получавали ли сте оплаквания от потребители в тази връзка?
- Обикновено при нас хората се жалят малко по-късно. Примерно за Черния петък хората се жалят януари.
- А за Черния петък имате ли сигнали и жалби при вас?
- Да, те са едни и същи от години. Хората казват - вижте каква беше цената, а каква е сега, намалението не е реално. Всяка година Комисията за защита на потребителите налага десетки глоби за такива нарушения, обаче те си продължават със същия темп. Моето обяснение е, че глобите са просто малки и търговците предпочитат да ги плащат. Ние постоянно се обръщаме с апел към законодателя да направи глобите пропорционални на икономическия интерес, на печалбата, която се реализира. Това може да стане, ако те са процент от оборота.
- Каквито са глобите, налагани от Комисията за защита на конкуренцията.
- Да. Защото търговците казват - добре, ще направя сега нарушение, ще получа глоба 500 или 1000 лева, но ще спечеля 50 000. Изкушението е много голямо и затова ще продължат тези нарушения.
ТОВА Е ТОЙ:
Богомил Николов е доктор по икономика от УНСС.
Магистър по политология и стопанско управление от СУ “Св. Климент Охридски” и университета “Еразмус” в Ротердам.
Изпълнителен директор е на Българската национална асоциация "Активни потребители" от 1999 г.
Член е на Икономическия и социален съвет и Европейския икономически и социален комитет.
София Симеонова
