- Д-р Маджаров, какъв е проблемът с новата методика за изписване на онколекарствата?
- Онколекарствата се плащат от здравната каса на болниците на цената, на която тя ги е купила от склада или от доставчика. Болницата не прави печалба от това. Касата не може да плати по-голяма цена от пределната, записана в позитивния списък за лекарствените средства, които са разрешени. Феноменът идва от това, че цената, която е записана като пределна за страната, когато започнат да търгуват съответните вносители и складове с този препарат, се оказва, че с различни болници договарят различни цени - на една по-ниска, на друга по-висока, без да надвишават пределната. Оказва се, че касата плаща за един и същи медикамент различни цени. Тук въпросът е защо доставчиците продават на различни цени на различните болници. Те фактически ги продават на касата.
- Има ли решение?
- Проблемът изобщо не е в болниците, а в това, че няма централизиран търг в Министерство на здравеопазването за единна цена, няма определена една единствена цена, на която всички да знаем, че не могат да ни продават по-скъпо това лекарство и че касата ще го плаща на всички еднакво. Беше направен опит този проблем да бъде решен през методика, която засяга болниците, без те да имат право да определят сами някакви цени или да знаят на съседната на каква цена се продава определен медикамент.
Изведнъж някой реши и направи така с тази поправка от закона, която беше приета през лятото, независимо на каква цена е купила болницата медикамента, че касата ще плати най-ниската платена на някого за миналия месец. Това е неизпълнимо условие априори, защото аз няма как да знам, когато съм си купил лекарствата преди два месеца и съм ги фактурирал, защото те не се купуват ден за ден, а се правят договори с месеци назад, няма как да знам, че някой е продал същия медикамент на друга болница на много по-ниска цена. В същото време разликата в тази цена ще остане за моя сметка, ако касата ми плати най-ниската. Затова казвам, че това е неприложимо. Ние сигнализирахме. Депутатите, доколкото реагираха и доколкото знам, удължиха срока за въвеждане на тази методика. След това ще видим дали ще остане изобщо като изискване тази методика.
- Вие настоявате за въвеждане на единен електронен търг?
- Само веднъж имаше успешно проведен такъв. Той беше преди 4 или 5 години. От тогава до сега няма успешно проведен търг от МЗ. Там е разковничето. То е записано и в закона. Даже в тази методика пише, че ако няма проведен електронен търг, тогава се прилага договарянето на цена. Влезе ли електронният търг – край. Това е решението, болниците нямат отношение към тази тема, защото тези медикаменти се плащат от касата.
- Как е възможно да спре изчезването на животоподдържащи лекарства от аптечната мрежа?
- Това, което е известно към момента, е, че паралелният износ е разрешен за една група лекарства, когато наличността им в страната не е паднала под 65%. В момента има предложение от страна на МЗ този процент да стане 100% от нуждите за страната. Ако имаме повече от 100%, тогава да имат право да изнасят. То е законно, просто със закона трябва да се регламентира кога можеш да изнасяш лекарства и кога не. Защо при нас се наблюдава това в голям мащаб? Защото в България цените са сравнително ниски и е изгодно понякога да внесеш в нашата страна даден медикамент и паралелно търговец да го вземе и да го изнесе в друга, където е по-скъп. Но това, ако е по правилата, е законно. Не е законно, ако се опитваш да препродаваш медикаменти, които веднъж уж са продадени на българския пазар, но не са отписани от системата и веднъж си получил средства от нашия фонд, а след това ги продаваш на външни страни. Тук е моментът да кажем, че има различни нюанси на недостиг - понякога се касае за липса на медикамент в държавата, а в други случаи за липсата му в дадена аптека. Има и други варианти, в които пациентът търси от точно определена фирма медикамент, няма го, но има заместител. Това е по-редкият случай. В България бяха изнесени данни, че по-често се случва да липсват оригинали, за които няма заместители. Ние винаги поставяме въпроса защо нямаме информация на централно ниво – всички лекари, какво има в България, защото не е важно какво има в аптеката, а какво има в страната.
- Няма ли електронен регистър на наличните лекарства в България?
- Никой не дава информация на лекарите в кабинетите за това какво към момента е налично в страната от разрешените за употреба лекарства и кое липсва. Реално, ако ние не знаем, че даден медикамент не е наличен, ние няма да го изпишем на пациента. Сега се случва да предпишем лекарство и ако го няма в аптеката, да имат желание да му го сменят, но дали в конкретната аптека го няма или изобщо липсва в България и те няма как да знаят, защото нямат достъп до такава информация. На лекарите не ни е нужно да знаем точно къде и каква наличност има на даден медикамент, на аптеките може да им е нужно, за да се обърнат към съответния склад. На нас ни трябва да знаем само дали го има в страната.
- Намалява ли недостигът на лекарства в аптечната мрежа?
- Скоро бяха изнесени данни, че проблемът с недостига на определени молекули е в цяла Европа, ние не сме изключение. Разликата беше, че в Европа липсват цели групи лекарства понякога, докато в България по-честото явление е да липсва определен оригинал, такъв, който не може да бъде заменен, защото за него няма генерични продукти. Беше посочено, че причините за това са различни – от производствени проблеми в самата фабрика, до логистични, понякога и задържане в складовете. Важно е да се каже, че усещането за липса на даден медикамент понякога е породено от липсата му в дадена аптека. Някои от жалбите и сигналите на пациентите са свързани с това, че лекарството е липсвало в аптеката, но при проверка на ИАЛ се оказва, че го има по складовете в страната.
- Защо е платено издаването на е-медицинска бележка?
- Не би следвало да е безплатна. Това е административна услуга и не е свързана с лечебния и диагностичния процес. Всичко в България, което е административна услуга, се заплаща и лекарите не би трябвало да са извън тази категория. Общопрактикуващите медици издържат кабинети, те не са на заплата и трудов договор. Общо взето цените, които са обявили, не са непосилни. Те варират между 2 и 5 лева. По-големият проблем обаче е, че родителите прекаляват понякога с искането за извинителна бележка по медицински причини, без детето да е болно. Това е публична тайна и всички го знаем. Има си семейни причини за извиняване на отсъствия, нека ги използват и да не принуждават лекарите, защото са близки и са техните семейни лекари, да правят нередни неща. Основните сигнали, с които се сблъскваме, са телефонни обаждания от страна на родителите с молба лекарят да пусне бележка, защото са били на ски или почивка и детето не е могло да отиде на училище. Иначе нищо не се е променило с въвеждането на е-бележките. Така беше и преди, само че бележките бяха отпечатвани на принтер, а сега директно отиват в облака и оттам учителят си ги вижда в системата.
- Прави сериозно впечатление, че за периода от 15 септември до края на месеца са издадени над 30 000 извинителни е-бележки. Това означава ли, че учениците през повечето време са болни, отколкото са в класната стая?
- Изключително съм доволен от въвеждането на е-бележките. Като мине тази година, ще си зададем въпроса дали учениците ходят на училище или не. Има си нормативи за часове, в които трябва да си присъствал, за да ти признаят дадения клас. Ако ти имаш по-малко от този норматив, независимо дали са извинени отсъствията или не, трябва да държиш приравнителни изпити. Тук се обръщам към учителите, защото тогава камъкът ще е в тяхната градина, ако се окаже през анализа на е-бележките, че почти всеки български ученик няма норматива за изкарани часове, за да завърши класа си. Това би бил много лош показател.
- Има ли към момента лекари, които нямат достъп до системата за издаване на е-бележки?
- Всички общопрактикуващи лекари имат софтуер за медицински е-бележки, медицинските центрове също са свързани с НЗИС. Всеки лекар има достъп, иначе няма да може да си получи парите от касата.
- Друг голям проблем е липсата на денонощни аптеки. Тяхното затваряне нормален процес ли е (липса на клиентопоток) или се дължи на други фактори?
- Аптеките не са обикновен бизнес, те са лечебни заведения. След като кабинетите трябва да осигуряват денонощен достъп до неотложна помощ, би трябвало да се намери вариант и аптечната мрежа да се осигурява такъв денонощен достъп. Категорично не трябва всяка аптека да е денонощна. По-скоро би трябвало във всеки град РЗИ да изготвя график, в който всяка една от тях веднъж месечно или два пъти да дава дежурство. На ниво областен град трябва да има поне по една денонощна аптека. Оказва се, че в много малко градове има денонощни аптеки. Ако няма денонощна аптека обаче, няма никакъв смисъл да дежури лекар. Щом държавата в лицето на МЗ е решила, че трябва да има неотложна медицинска помощ, трябва да осигури и неотложна фармацевтична.
- Как гледате на продажбата на лекарства от вендинг машини?
- Нашата позиция е, че не бива да се допуска отпускане на медикаменти без санкцията на магистър-фармацевт. Известно ни е, че има технологично решение, което може да осигури връзка с фармацевт, който дава медикамента, но след консултация. Всичко друго е нарушение на закона. Отпускането на лекарства без санкция и наблюдение от страна на магистър-фармацевт е опасно. Тези машини, които сега съществуват пред или в аптеките в по-голямата част от деня, не са наблюдавани от фармацевти. Независимо че продават само препарати без лекарско предписание, създават опасност, защото и тези медикаменти съдържат активни вещества, които биха могли да бъдат опасни, ако се приемат без наблюдение от лекар или магистър-фармацевт.
- Стана ясно, че всеки четвърти българин не ходи на задължителните профилактични прегледи. Може ли това да се реши с помощта на глобата?
- Санкцията може би ще дойде на по-късен етап едва когато са изчерпани всички останали инструменти. Ние в момента сме изправени пред липса на програма за “промоция” сред населението на профилактичните прегледи, кампания, която да им разяснява ползите от тях. Това е правилният път – програми на МЗ и активност от страна на обществото чрез бизнес платформи, които да повишат интереса на населението към профилактиката. Имаме проучване, че дори и обаждането до пациентите с подканване за посещение на профилактичен преглед в 30% от случаите води до отказ от страна на пациента с мотива, че сега това не го интересува или има работа.
- „Здравният барометър“ у нас посочи, че българите живеят по-кратко в здраве. Защо се получава така, при условие че българинът е непрекъснато по кабинетите? Лоша здравна услуга ли получава?
- Когато човек е стигнал до болницата, той вече е болен. Той не живее в здраве. Тук говорим за живот, в който не пиеш една шепа лекарства, не страдаш от нещо, от което трябва да се оперираш или си опериран. Това се избягва, когато навреме се улови една начеваща хипертония, един диабет в начален стадий, без да е довел до усложнения. Да не говорим за онкологичните заболявания, които практически са лечими и могат да бъдат излекувани трайно, ако бъдат установени навреме.
- Намалява ли недостигът на педиатри и медицински сестри заради повишаването на заплатите в сектора?
- Скоро няма да се справим с проблема. Това можем да кажем, че са първи плахи стъпки в тази посока. Изобщо не виждаме никаква промяна в начина, по който се обучават или приемат студенти по здравни грижи или лекари. Към настоящия момент 38% от лекарите в България са над 60-годишна възраст, а над 50 г. са 63%. След 10 години изчисленията показват, че всички лекари ще бъдат 63% от сегашния брой. Това е много тежка статистика, която трудно може да се обърне само за година или две. Трябва дългосрочна програма за справяне с кадровата криза.
- Имаме ли нужда да намалеят като брой болниците у нас?
- Да. В случая вероятно има лоши частни, държавни и общински болници, които не си вършат добре работата. Ако имаме обективен поглед върху системата, а не просто отчети на болниците към касата, ще видим ясно кои болници първи ще се самозакрият. Тук разковничето отново е верификацията и обективизацията на процесите. Ако ние направим така, че посещението в болницата е доказано и през ангажираността на пациента било с есемес, било по някакъв друг начин, самият брой на хоспитализациите рязко ще намалее и впоследствие ще намалее и броят на болниците.
- Оптимист ли сте, че някога ще бъде изградена Националната многопрофилна детска болница?
- Положителното е, че не отпадна от плана за възстановяване. Оттам нататък се надявам да се справят тези, от които зависи построяването на тази болница – тя е в ресора на МЗ. Очакванията ни са в тази болница да има не само педиатри, тя трябва да има редица детски лекари от различните специалности. Тя трябва да се превърне в национална болница за големите тежки случаи, за най-сложните заболявания. Масовото разпространение на педиатричните отделения винаги е съществувало. Ако някой си представя, че в тази болница ще си водим децата, когато вдигнат температура или имат хрема, това са грешни очаквания. Местата за консултация на тези деца са другите звена. В Националната детска болница ще трябва да се решават сложни проблеми в лечението на малките пациенти.
- Готови ли сме за въздушното спасяване?
- Въздушното спасяване ще продължи години да бъде развивано, стъпка по стъпка, като лего конструктор. Постепенно ще се наслагват нови и нови моменти и като обучение на персонала, и като натрупване на техника и пилоти. Няма как да се случи такава скъпа услуга да започне да се предоставя с пълния си капацитет отведнъж. Във всяка държава идва момент, в който тя е готова икономически за въвеждане на дадена иновация. Явно досега нямаше необходимите условия - нито политически, нито икономически да се случи това.
Това е той:
Д-р Иван Маджаров е роден на 10 януари 1968 г.
Има придобита специалност "Уши, нос, гърло" и магистратура по здравен мениджмънт в МУ-Пловдив
От 2013 до 2014 г. е директор на РЗОК-Пловдив
Бил е председател на Българската болнична асоциация и управител на болница „Пълмед“
Председател на Българския лекарски съюз втори мандат
Владимир Христовски
