- Господин Цанев, как Центърът за енергийна ефективност помага на гражданите и фирмите да се ориентират в бизнеса с енергийна ефективност?
- Надявам се не само на гражданите и фирмите, но и на администрацията. Според мен е еднакво важно, защото няма как една система да работи, ако някой от компонентите не работи. Няма как да прилагаме политики, ако бизнесът не е информиран и не оценява ползата. Няма как да правим програми за обновяване на сградите, ако гражданите не са убедени в ползите. Няма как да правим политики, ако не знаем какво е състоянието на сградите, ако нямаме достатъчно данни за това. Как разсъждават хората, ако нямаме достатъчно данни за това как се развива цялата енергийна система. „ЕнЕфект“ е една от най-старите неправителствени организации в България. И със сигурност най-старата, която се занимава с въпросите на енергийната ефективност. Създадена е през 1992 г., за да подпомага политиките за устойчиво енергийно развитие на национално и местно равнище.
- Какво е енергийна ефективност?
- Европейската комисия казва – това е, от една страна, най-чистата евтина и достъпна енергия, това е тази енергия, която не ни трябва. От друга страна, винаги казваме: ако ние даваме пари за енергия, енергоносители, които идват от външни, чужди източници, парите изтичат от България. Ако тези пари не ги даваме, можем да ги инвестираме, да ги харчим, ако искате, за неща, които са тук, в България – за култура, за театър, за кино, за образование, за здраве, за пенсии. Защо тези пари да изтичат някъде другаде, при положение че ние можем да ги запазим в държавата си. Даже, ако искате, е по-добре тези пари да ги дадем в кварталното кафене, отколкото да ги дадем на някой петролен шейх, на руски магнат. Енергийната ефективност стимулира всички бизнеси, които са свързани - от добив на материали до производство на компоненти, технологии. Всичко това нещо може да се случи в държавата. И няма нужда парите да изтичат. Още едно нещо, което е много важно и което много хора не разбират. Енергийната ефективност първо не е пестене на енергия.
- Обикновено така се разбира...
- Така се разбира, защото вие помните и аз помня режима на тока, сега виждаме режима на вода. Ние чудесно знаем какво значи да пестим ресурс и да нямаме достъп до ресурс. Това е енергийна бедност. Енергийната ефективност ни помага това нещо да не се случва. Защото ако ние сме ефективни, няма да имаме нужда от толкова много енергия. Ако водопреносната ни система беше ефективна, ако не се губеха 90 процента от водата, щяхме ли да имаме режим на водата? Ефективността означава да постигнеш повече с по-малко ресурси. Не да пестиш, за да постигнеш повече. Да живееш по-добре, да ти е комфортно вкъщи. Да са ти здравословни условията. Защото освен всичко друго ефективната сграда е здравословна сграда. Защото в ефективната сграда имаш постоянни температури във всички помещения. Не ти е студено, като излезеш в коридора или отидеш в банята. Аз като дете съм живял в град без топлофикация, в центъра на Варна. Палехме спирт в банята, за да се окърши въздухът. И това нещо продължава да го има в момента в много градове в България. Енергийната ефективност ни помага да не става това нещо. Енергийната ефективност ни помага, когато стоим до прозореца, да не ни духа. Да няма течения, да не ни е студено на краката, а топло горе, защото обикновено така става, ако сградата не е ефективна. Защото топлият въздух отива нагоре, а студеният остава долу и ни е студено на краката и трябва да си обуем терлиците, плетени от бабите ни... В една комфортна сграда живеем при температури, които за нас са добри, здравословни. Нямаме резки промени, които се случват в другите сгради. Има много проучвания в жилищни сгради, в детски градини, в училища, в офиси, в които децата и хората са по-здрави след обновяване, след монтиране на необходимите инсталации. Защото средата, в която живеем, е изключително важна.
- Успешни ли са досегашните програми за енергийна ефективност на сградите, т. нар. саниране?
- Това е най-важната тема през последните 10 години. Единственият успех на тези програми е, че хората видяха, че е хубаво да живеят в обновени с енергийна ефективност сгради. Вече никой не казва „аз предпочитам дървената си дограма, защото ми е много хубава, от 50 години е. Аз никога няма да си сложа изолация на тухлата ми, защото тя е от 60-те“.
Хората вече знаят, че когато предприемат тези мерки, очевидно им по-хубаво. Но като цяло тези програми са грандиозен провал. Няма как по друг начин да тълкуваме цифрите. Ние за 10 години сме обновили 2000 сгради и сега чакаме още 1000 дали станат или няма да станат. Имаме 66 000 сгради, които подлежат на обновяване. Значи от 66 хиляди сме обновили 2 хиляди, може да станат три хиляди от 2015 година насам, за 10 години. Можем да направим извод на базата на тези данни – че сме обновили 4 процента от сградите, които подлежат на обновяване.
- Защо се случва така?
- Това се случва, защото държавата по популистки и вероятно други причини се ангажира със 100% грантово финансиране на частна собственост, което е житейски и икономически абсурд. Защото никой не ни дава 100 процента, като минаваме всяка година на преглед за колата. Ако ни се счупи телефонът, отиваме в магазина и си купуваме нов. Това е наша собственост, ние я ползваме, тя е за нас личен икономически актив. Да чакаме някой друг да се погрижи за него? Защо? Има ли някаква логика? Енергийната ефективност е бизнес. При нея ти имаш едни спестявания за дълъг период от време – 20-30 години. От тези спестявания финансираш тези мерки. Затова се разработват съответните финансови инструменти, които предлагат много атрактивни условия, за да направиш това нещо за себе си. Примерно безлихвени кредити, които да изплащаш с част от спестяванията, които получаваш от енергоефективните мерки при обновяването. Дава ти се грант, но той е 20-30 процента, така че отговорността да е у теб. Ти да си избираш кой да ти прави обследването, ти да си избираш строителя, ти да го контролираш. Като си платиш на надзорника, да знаеш да искаш от него и той да ти свърши работата. А ти оставяш на някой друг, непознат за теб човек да ти избере кой ще влезе в спалнята да ти смени прозорците. Какво очакваш? Очакваш да получиш нещо хубаво ли? Много ще се изненадам... Слава Богу, има отговорни хора, които го правят. Но не можеш да разчиташ това да е устойчиво. Да погледнем парите по Програмата за енергийно обновяване на многоетажни жилищни сгради. До този момент са 2 милиарда, сега още 1 милиард. И то за 4 до 6 процента обновени сгради до 2026 г. в най-добрия случай. Това са огромни пари. Не зная дали хората осъзнават колко много пари са. Ако ги сметнем, за целия сграден фонд ще ни трябват 90-100 милиарда. Цените се вдигат. Между 60 и 80 млрд. се движеха разчетите само за многофамилните сгради. С повишението на цените по моя лична преценка те ще стигнат горната сума. Мнозина живеят в еднофамилни жилища, за които няма нищо. С техните пари, с парите на всички останали плащаме. Толкова пари в бюджета няма. Европа никога няма да ни даде повече пари, тя никога не ни е давала за 100 процента грант. Сега при условие да минем на 80 процента грант ни даде пари. Въпросът е да разберем, че вече няма как да стане.
- Дотук ли беше?
- Не само. Теоретично няма толкова пари в държавата, че да се обновят сградите. Трябва да си зададем въпроса, откъде да вземем тези пари, от какво ще спестим? От образование ли, от пенсии ли, от пътища ли? От кое ще спестим, че да дадем на 5 човека да си обновят сградите. Не е честно. Но много често чувам политиците да казват, че било честно всички да получат 100% грант. Не е честно, защото не могат всички да получат, защото парите ги няма... Оттам нататък процесът на обновяването е компрометиран. Нечестен в самото начало и второ - оправдаван от администрацията. Елиминира се отговорността на собственика и се дава възможност за корупция. Защото ако има самоучастие на собственика, той ще следи всяка стотинка. Когато няма, тогава той е елиминиран от процеса и оставя всичко без контрол. Това се вижда по резултатите.
- Как да се промени тази нагласа?
- Тази нагласа се променя с комуникация. През последните 4 години от Центъра за енергийна ефективност сме организирали 13 кръгли маси на тема финансиране. Няма човек, който е свързан с този процес и да каже, че трябва 100% грант. Единственото нещо, което може да убеди хората, е да им се говори за техния блок. Да отиде специалист, да анализира ситуацията, да се съберат документите за разходите за енергия, да се види къде има проблеми. Да се каже на съсобствениците: ако си санирате блока, ще ви струва толкова. Ще запазите нормални температури. Изчислява и им съобщава, че примерно инвестицията ще се възвърне за 10 години и всяка година след това ще са на печалба.
- 10 години са много...
- Добре. Може да има 30-40 процента грант и тогава стават 5-6 години възвращаемост. По-обозримо става. Трябва да има вариант, при който да е атрактивно за хората. Да има малко помощ от държавата, за да стане атрактивно. Но хората да са водеща страна и да виждат ползата за себе си.
- Малко или много са кандидатите за Програмата за енергийно обновяване във втората й част с 80% грант и 20% лично участие?
- Не, не бяха малко. Всички сме свикнали на 100 процента безвъзмездно. „Аз ще плащам? Как? Не може”. Никой от правителство не излезе да каже: „Хубаво бе, хора”, 80% пак са подарък. В Палестина е 30% грантът. В Украйна е 30%. Ние ли сме най-некадърните да не можем да извършим такова саниране? Защо? За да има възможност за корупция. За 80% грант въпреки пълната липса на комуникационна кампания, пълна липса на финансови инструменти нямаше откъде да се вземе преференциален кредит за 20-те процента собствено финансиране. Нямаше за най-бедните, инвалидите, много възрастните хора никаква помощ. Или не е измислено, или няма желание.
- Защо няма желание?
- Може би има желание за тотален контрол върху този ресурс. Въпреки това, въпреки всички липсващи, затрудняващи условия, са подадени над 300 кандидатури за частта от програмата с 20% съфинансиране. В този момент нашите народни представители, избраниците и върхът на нашата цивилизация се стряскат и казват стоп. Какво става? Защо кандидатстват тези хора? Нали нямаше да има никакъв интерес? И внасят декларация в парламентарната комисия по енергетика, в която се казва: „Ние ще дадем 100% грант на всички, които не се класираха в първия етап“. Вероятно някои искаха да блокират интереса към частта от програмата с 80-те процента грант. Да кажат: ето, виждате ли, в България не става. Защото, когато през парламента влиза такава декларация, отрязаха желаещите за саниране чрез самоучастие. Във всеки блок има по един човек, който ще каже: „Чакай малко бе, нашите хора казаха, че ще ни дадат 100%. Ние ли сме най-баламите, да даваме съучастие... Да почакаме, да видим.“ И така ще чакаме 200-300 години.
- Защо?
- Защото така вървят нещата. За 10 години, като имаш 5% санирани сгради, 200 години ще ни трябват да обновим всичките.
Това е той:
- От 1993 г. е изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и упълномощен представител на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия
- Член на експертната група на ООН по енергийна ефективност и на научния борд на Международна конференция „Пасивна къща“
- Координатор на международни научноизследователски проекти
- Лектор в международни конференции в областта на политиките за устойчиво енергийно развитие
Таня Киркова
