- Г-жо Костова, миналата година населението на България е намаляло с 8121 души. На какво се дължи това?
- Общото намаление е толкова. Ако го разгледаме по компоненти, намалението на населението от отрицателен естествен прираст е с 47 хиляди души. Това се компенсира от положителния механичен прираст, който е малко над 39 хиляди души.
- Тази тенденция се проявява толкова ясно за втора година. Миналата година намалението на населението бе с около 2200 души.
- В общи линии след КОВИД имаме положителен механичен прираст, който в известна степен компенсира големия отрицателен естествен прираст.
- Откъде идват хората, които се заселват в България?
- Най-голям дял имат гражданите на трети страни, извън ЕС. Най-много са от Украйна, Турция и Сирия.
- Когато говорим за хората от Турция, това означава ли, че те са турски граждани, или са граждани на други държави, само преминали през Турция?
- Преобладаващо са турски граждани и такива с двойно гражданство – българско и турско.
- Може ли да се каже, че част от изселените български турци по време на Възродителния процес се връщат в България?
- Тук въпросът е малко сложен. Не бих казала със сигурност, че има някакво завръщане, защото ние миграцията в голямата й част я отчитаме по документи. Това е промяната на настоящ адрес, от една страна, и, от друга – разрешителните, които издава МВР за пребиваване. МВР дава някакъв статут на лицето и то пребивава въз основа на това разрешение в страната – може да работи или друго.
Тези обаче, които идват с промяна на настоящ адрес, за тях не можем да сме 100% сигурни, че това са действителни мигранти, а не само по документи. Ние нямаме механизъм да отсеем истинските мигранти.
- Този поток от Турция към пограничните райони ли се насочва?
- Основно към Кърджали. Това е и причината Кърджали да е една от областите, които имат положителен прираст на населението.
- Кои са другите области с положителен прираст?
- Тази година те са шест. С най-голям положителен прираст са Кърджали и Бургас. Останалите са София, Варна, Пловдив, Хасково.
- Откъде идва положителният прираст в област Бургас?
- И предходната година положителният прираст както за Бургас, така и за Варна идва основно от украинците. Те са концентрирани предимно там.
- Когато говорим за население, хората си представят предимно етнически българи. Сега виждаме, че има механичен прираст от хора от трети държави. Как точно се включват тези хора в населението, какви са критериите?
- Изисква се 12-месечна уседналост. Това е критерият за престой. Ежегодно получаваме данни от МВР, от техния регистър на чужденците. Гражданите от ЕС нямат задължение да се регистрират, но в някои ситуации трябва да го направят. Въз основа на това какъв статут лицата са получили съгласно Закона за чужденците – до 1 г., над 1 г., постоянно пребиваване или без срок на пребиваване, ние включваме в населението тези лица, които са пребивавали 12 месеца или им е дадено такова разрешение. Когато дойде следващата година, тъй като ние разполагаме с индивидуалните данни, виждаме дали е подновено пребиваването на тези лица . Ако е подновено, те продължават да бъдат част от населението. Ако не е – просто ги вадим от населението. Те или трябва да са напуснали страната, или стават нелегално пребиваващи.
- Кои са областите, които поемат най-големия поток на чужденци към България?
- Това са София, Пловдив и Варна. До известна степен и Стара Загора, както и областите, където има много чужди студенти – чуждестранните студенти ние също ги включваме към населението. Към Кърджали и Хасково, както казах, имаме поток от Турция. Населението в тези области се увеличава не от положителен естествен прираст, а точно от това заселване на хора отвън.
- През 2023-та бяхте включили за първи път украинци към населението. Колко украинци се включиха към населението през 2024 г.?
- Горе-долу е толкова, колкото тогава, малко над 8000 души.
- Нови ли са, или са на мястото на онези от 2023-та?
- Нови са. Онези, включени през 2023 г., си стоят в населението. Говоря за лицата, получили статут на временна закрила. Отделно в населението включваме украинци, които пред МВР кандидатстват за другите статути за пребиваване.
- Колко чужди граждани са включени в населението?
- Като цяло имаме към 8400 граждани на Украйна, включени през миналата година в населението. Имаме над 5400 сирийци. Турските граждани са 3400. Те са дошли в България с някакъв статут, най-вероятно за да работят. Но това не е цялата миграция от Турция. Всяка година има и много руснаци – над 4300.
- Колко са общо хората, дошли да живеят в страната миналата година?
- 52 000 души. От тях българските граждани са 18-19 хиляди.
- Това са българи, живели в чужбина и завърнали се в родината?
- Да.
- Колко са гражданите от ЕС?
- Най-много са с германско гражданство – над 1900. Иначе има от всички държави от ЕС – Полша, Франция, Нидерландия, от Великобритания са 600.
- У нас вече има много работници от трети държави – Бангладеш, Филипини, Непал. Има ли сред тях такива, включени към населението?
- Голямата част от тях са сезонни работници, тоест те не отговарят на критерия за уседналост и ние не ги включваме към населението. Обикновено са с разрешение за работа до 90 дни.
- Да уточним, че няма никаква гаранция, че лицата от други държави ще си останат в България.
- Да, много зависи защо са дошли. Всяка година например идват много чуждестранни студенти, дава им се разрешение за пребиваване, за да могат да учат тук. Ако не са по краткосрочни програми, ние ги включваме към населението. Като им приключи образованието, ги изключваме, но на тяхно място идват други. Като цяло България е добра образователна дестинация, особено в областта на медицината, където повечето от половината студенти са чужденци.
- България заприлича ли на една типична европейска държава, която разчита на притока на чужденци, за да не се топи населението заради отрицателен естествен прираст?
- Не съвсем, но може би вървим натам. Това е идеята на ЕС. Бидейки в една общност, всички държави се стремят към нивото в най-добрите страни. И рано или късно показателите би трябвало да се доближат на всички държави. По демографски показатели сме абсолютно на европейско ниво. Раждаемостта ни е като в Европа, тя е характерна за развитите страни. Смъртността обаче е доста по-висока. Но тук има и нещо положително. По време на КОВИД смъртността, знаете, много беше скочила. През 2020 г. имахме 148 хиляди умрели лица. Сега смъртността е паднала и сме под нивата отпреди КОВИД. Това, може да се каже, че е положително.
- Това не е ли заради намалението на населението?
- Не. Населението у нас е застаряло и в горните възрастови групи имаме много население. Така че не е това причината. Надявам се причината да е подобрение в живота на хората и здравеопазването. Защото основната причина за лошата смъртност е лошото здравеопазване и липсата на превенция.
- Според вас на какво се дължи това, че България е номер едно в ЕС по тотален коефициент на плодовитост, като изпреварваме по този показател останалите европейски държави?
- През 2023 г. бяхме първи в ЕС с най-висок тотален коефициент на плодовитост. Този коефициент показва колко деца би родила една жена през целия си фертилен период, ако се запази текущата плодовитост. Това е един условен показател. Имаме условия – ако се запази сегашната плодовитост, броят на жените и т.н. За 2024 г. няма данни, защото на другите страни те излизат по-късно. Това, което си обяснявам за 2023 г., е, че имаше отложени раждания от КОВИД. Защото по време на пандемията намаляха и ражданията, и браковете. Имаше висока смъртност, ограничения и хората тези събития са ги отлагали. Може би това вдигна по някакъв начин раждаемостта през 2023 г. През 2024 г. вече имаме спад на раждаемостта. Родени са над 3000 по-малко деца.
- Защо не можем да стигнем пика в раждаемостта от 2009 г.?
- Тогава имаше период от 5-6 години, когато страната беше в доста добра икономическа и финансова ситуация. Предполагам, че това до някаква степен се отрази на раждаемостта. Имаше 5-6 години, в които непрекъснато нарастваше броят на родените деца. Раждаемостта по принцип се влияе от икономическото и финансовото състояние на държавата, в която живеят хората. Но в крайна сметка не можем да очакваме от съвременната жена, която учи, работи и е много по-еманципирана от жената преди 50-70 години, да ражда няколко деца, макар, разбира се, да има и такива случаи. Сега много се отлага времето на раждането. Това също до известна степен е проблем. Ако възрастта за раждане се качва постоянно, то има някакъв биологичен момент, който ограничава тази възможност. Това отлагане също допринася за това да не можем да очакваме жените да имат няколко деца.
Всъщност жените, семействата в България искат да имат три деца, това показва нашето изследване за репродуктивните нагласи. Но поради различни фактори, включително фактори като условия на живот, здравеопазване, образование, детски градини, в крайна сметка на жена се падат по 1,8 деца по данни за 2023 г. Родилният контингент се свива, жените във фертилна възраст намаляват, но си остава еднакъв броят на децата. Тоталният коефициент на плодовитост е по-висок в селата, отколкото в градовете. Има три области в България – Сливен, Пазарджик и Ямбол, в които този коефициент е над 2, даже над 2,3. Докато в София, Пловдив, Варна е много по-нисък. През 2024 г. коефициентът спада. Така че една година повишаване не означава тренд.
- Тогава какви са тенденциите – спад на населението?
- Трябва да се намали значително смъртността и да се доведе поне до европейски нива. Данните показват, че ние имаме много висока преждевременна смъртност – хората, които умират до 65 г. При мъжете тя е особено висока. Почти 30 процента, по-точно 27%, от умрелите миналата година мъже са били на възраст до 65 г. Докато при жените този процент е 12 на сто. Средно за населението е 20 на сто. Значи всеки пети умира преди 65-годишна възраст. Знаете, че най-разпространените причини за смърт са болести на кръвообращението и сърдечносъдовата система – инфаркти и инсулти. Това означава, че няма добра превенция. На второ място като причина за смъртност са онкологичните заболявания. По време на пандемията КОВИД беше изместил онкологичните заболявания и беше на второ място.
- Много шокиращо звучи това, че през миналата година умрелите са двойно повече от родените...
- Да, това също. Пак казвам, че по-скоро трябва да се вземат мерки в тази посока – намаляване на смъртността. Другото е, че колкото и да имаме механичен прираст, има хора, които продължават да напускат страната.
Все още не можем да достигнем рекорда по родени деца отпреди 15 г.
- Колко са напусналите?
- Около 13 хиляди са през миналата година. Сред напусналите е по-голям процентът на българите. Това, че има много украинци и сирийци в страната, не означава, че те са дошли по собствено желание, защото тук им харесва много. Причината да имигрират е, че са били принудени заради войната. Тоест – този имиграционен поток не е все още онзи поток, при който хората ще дойдат, защото знаят, че тук ще изкарат пари и ще живеят добре. Така че, ако в тези две посоки се работи – намаляване на смъртността и подобряване на общото състояние на държавата, неминуемо ще се подобри структурата на населението. Ако станем привлекателна страна, то ще идват тук млади хора.
- Какъв е възрастовият профил на имигрантите?
- Хората от Украйна са млади, преобладаващо жени и деца. При имигрантите от Сирия е обратното – също са млади хора, но преобладават мъжете. Така е и с останалите. 70% от имигрантите са на възраст 15-64 г., хора в активна възраст. Докато от тези 13 хиляди напуснали страната 83% са между 15 и 64 г.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е във Велико Търново
- Завършила е Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“ в родния си град
- Магистър по икономика, специалност „Социално-икономическа информация“, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов
- От 1995 г. последователно е заемала експертни и ръководни позиции в Националния статистически институт
- От 2015 г. до настоящия момент заема длъжността директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ
София Симеонова
