- Г-жо Шопова, как се стигна до участието ви в мисия, която цели да подготви астронавти за пътуване до Марс?
- Космосът и Марс са били винаги моя мечта. От детските си години се подготвях да стана първата българска жена космонавт. Дали ще успея някога да видя Земята от Космоса, не знам, много се надявам космическите технологии да се развият бързо в следващите две десетилетия и да позволят дори на бабичките от моето поколение да се отдадат на космически туризъм. Когато открих, че в момента, в наши дни на планетата Земя съществува явление, наречено аналогова космонавтика, реших, че на всяка цена ще участвам и ще стана аналогов астронавт.
- Какво представлява аналоговата космонавтика?
- Аналоговите космически мисии се провеждат обикновено на места с екстремни условия за живот като Антарктида, Арктика, отдалечени пустинни зони или в изкуствено създадени хабитати. Целта на аналоговите космонавти е да живеят и работят в условия, които максимално се доближават до условията за работа в Космоса, което им позволява да тестват множество протоколи, технологии, да правят научни експерименти и да популяризират усвояването на Космоса. Аз кандидатствам за участие в такива мисии от 2015 година, когато за първи път чух за Марсианската пустинна изследователска станция MDRS на Марсианското общество. Изискванията за участие са високи - очаква се аналоговите астронавти да имат висока степен на образование и опит в различни области - от инженерни дисциплини до медицина, да са демонстрирали, че умеят да оцеляват в тежки условия, да могат да поправят неща - електроника, автомобили, канализация или мебели. Освен това трябва да умеят да готвят в полеви условия и да отглеждат хидропонни растения, да говорят езици и да умеят да общуват с хора от различни култури, да са физически и психически здрави, да са организирани и комуникативни и т.н. Тогава се класирах на полуфинала сред стотиците кандидати от цял свят за полярната мисия на остров Девон, Канада - отвъд Полярния кръг, но отпаднах на финалния кръг. През 2018 година отново кандидатствах и след двегодишно търпеливо очакване бях одобрена за член на международен екипаж на MDRS в пустинята Юта, САЩ. Обаче… ни връхлетя Ковид и програмата на аналоговите мисии беше преустановена за дълго време. Реализирахме мисията си едва в края на 2022 година.
- Колко време прекарахте в изследователската станция в пустинята Юта?
- Аз бях част от 6-членен дамски международен екипаж, с който обитавахме Марсианската изследователска станция, дълбоко в сърцето на пустинята Юта, в продължение на две седмици. Теренът там е наистина много подобен на марсиански, с геоложки образувания, които са аналогични на откритите на Марс и оранжево-червени цветове, които засилват усещането за чуждопланетно преживяване. Времето беше студено, особено нощем, температурите падаха под нулата, но дните се случиха слънчеви и имахме възможност да направим няколко аналогови експедиции по повърхността на „Марс“.
- Чия идея е в менюто на астронавтите да се включи българско кисело мляко? Как се прие идеята първоначално?
- От участниците в аналоговите мисии се очаква да предоставят всичкото си време за нуждите на науката и технологичното развитие на човечеството, като участват в множество експерименти. И всеки член на екипажа може да донесе свои експерименти. Докато се подготвях за мисията, се опитах да намеря съмишленици, които имат нужда да тестват технологични, научни или други разработки в екстремни условия, писах на няколко организации в България, консултирах се с Марсианското общество България. По онова време за аналоговите мисии все още не се знаеше много и никой не ме взе на сериозно, но преди отпътуването, докато давах интервю за австралийското радио SBS на български език, най-ненадейно намерих съмишленик - сънародничката ми Дияна Богуева от Сидни, която е социолог, с интереси в областта на алтернативните протеини и технологии за преработка на храни. Тъй като живеем в Австралия, се налага да си заквасваме сами българско кисело мляко с лиофилизирани млечнокиселите бактерии от България - продават се онлайн. Това ми даде идея да се опитам да направя кисело мляко за експедицията.
В изследването се включва екип от 6 дами.
- Как се прави кисело мялко на Марс?
- Храната на аналоговите астронавти се състои най-вече от дехидратирани храни, т.е. трябваше да правя киселото мляко от сухо такова с рехидратиране. Дияна събра екип от съавтори с научен опит в тази област, с който доуточнихме параметрите на проекта - проф. д-р Светла Данова, ръководител на лаборатория по млечнокиселите бактерии и пробиотици в Института по микробиология “Стефан Ангелов‘‘ към БАН, и Мария Йотова, преподавател по културна антропология в университета "Рицумейкан", който е вторият по големина в Япония. Протоколът за заквасване на кисело мляко от сухо мляко с лиофилизарини бактерии Лактобациликус Булгарикус се оказа много успешен. Всички от екипажа се научиха как да правят кисело мляко, експериментирахме с различни рецепти за използване на млякото за разнообразяване на диетата ни от рехидратирани храни и попълвахме редовно въпросници за оценка на качествата на продукта. Със събраната информация след края на мисията четиричленният екип в съавторство написахме статия, която беше приета за публикува не в престижното списание Ethnic Foods, която на свой ред беше по-късно коментирана в списание New Scientist и това доведе до бързото популяризиране на експеримента и резултатите от него.
- Мислите ли, че изследването за киселото мляко има потенциал да се разшири още? Ще се изследва ли как би се отразила консумацията на българско кисело мляко на микробиома на хора в Космоса?
- Разбира се. Да, такива изследвания вече се правят. Микробиома на астронавтите на международната космическа станция се следи от много години, експериментира се с различни храни. Българското кисело мляко все още не е сред храните, които НАСА предлага на астронавтите си, но нашата статия, както и други подобни публикации за положителния ефект на млечнокиселите бактерии и пробиотиците върху човешкия микробиом неизбежно ще предизивкат интерес и сред диетолозите на космонавтите.
- Ако можехте да изберете още наши хранителни продукти, които да се включат в космическото меню, какви щяха да бъдат те?
- Българското кисело зеле и българското сирене са също хранителни продукти с огромен потенциал да разнообразят чревната микрофлора на астронавтите, здравето им, както и диетата им с нови аромати и текстури. Аз лично съм голям любител и потребител на българските туршии, на таратора, салатата „Снежанка“ и руската салата и бих се радвала да ги видя някой ден в менюто на лунния ресторант.
- Вие сте участвали и в българската полярна експедиция? Разкажете ни за нея. Бихте ли отишли пак на Антарктида?
- Антарктида беше още една такава лелеяна мечта, от тези, дето си мислиш, че са непостижими, докато един ден не успееш да я реализираш. Аз имах огромния късмет и привилегия да съм част от 24-тата българска антарктическа експедиция през 2016 година. Прекарах един месец на българската станция на остров Ливингстън заедно с българските полярници и екип от гостуващи чуждестранни учени. Беше невероятно приключение - едновременно екзалтиращо и смиряващо, както само Антарктида умее да влияе на хората. Сред антарктиците има поговорка, че ти можеш да напуснеш Антарктида, но тя теб - никога. Затова който е стъпвал на южния континент, си остава завинаги в плен на Ледената любовница и копнее цял живот да се върне. Мен също не ме е подминал този белоснежен вирус и аз все се надявам, че някой ден може отново да имам възможност да се върна в този леден свят на неземна красота и почти чуждопланетна изолация.
Българката е била и на българската полярна база на остров Ливингстън.
- Докъде мечтаете да стигнете?
- До звездите. Много се надявам да доживея да видя, че човечеството се завръща на Луната, този път не само за кратко посещение, а за да остане да я обитава завинаги. Надявам се да съм съвременница на първите хора, които ще стъпят на Марс, на постоянните космически градове в орбита и, ако имам късмет, да прекарам поне малко време там, сред другите космически пътешественици. Междувременно ще продължавам да пътувам по труднодостъпните кътчета на Земята, да разказвам в книгите си за тях и за хората, които ги обитават, и ще продължавам да участвам в аналогови космически мисии. В края на тази година ще съм на Луната - в полската аналогова база Lunares за още една симулирана мисия.
- Разкажете повече за тази лунна мисия?
- Мисиите там се провеждат в изкуствена среда - в един стар военен самолетен хангар, изоставен след края на студената война. В него условията наподобяват лунната повърхност. Не съм сигурна къде точно се намира, но предварителното обучение на екипажите се провежда в Краков. Освен екипажите от университети и частни компании от цял свят, които идват на Lunares, за да тестват устройствата и апаратурата си, има възможност и за сборни екипажи от доброволци. Също както и за MDRS, аз кандидатствах за такъв екипаж и бях одобрена миналата година, но имахме технически проблеми и мисията се отложи за тази година. Надявам се да се реализира през октомври. С авторския екип, с който публикувахме статията за киселото мляко и марсианските мисии, работим в момента по финализиране на новите ни експерименти за лунната мисия. Надявам се също след втората си аналогова мисия да имам достатъчно опит и материал, за да напиша книга за преживяванията си като аналогов астронавт.
Това е тя:
- Родена е във Варна
- Завършва Варненския технически университет със специалността „Радио- и телевизионна техника“
- Българска писателка, автор на шест популярни книги за отдалечените кътчета на нашата планета, както и на множество онлайн публикации
- Участва в различни проекти, включващи оцеляване в екстремни условия
Милена Димитрова
