П овече млади учени са останали да работят и да се развиват в български висши училища и научни организации.
Подобряването на данните е в резултат от реализирането на националната програма „Млади учени и постдокторанти“, която се изпълнява от 2018 до 2021 г. В рамките на трите години перспективните кадри, останали да работят у нас, са с почти 23% повече спрямо нивото от 2016 г.
В СУ „Св. Климент Охридски“ например преди старта на програмата е имало само двама млади учени, докато след първата й година те вече са били 47. Постдокторантите пък нарастват над шест пъти. Процентът на увеличение в броя на младите кадри във Факултета по дентална медицина при МУ-София скача с 24%.
В Медицинския факултет през последните 3 години пък се наблюдава тенденция между 5 и 10% от асистентите да се зачисляват и защитават дисертационен труд, за да могат да преминат в следващата академична длъжност – главен асистент. Ръстът в Тракийския университет в Стара Загора е с 36%, а в Техническия университет във Варна за същия период младите учени са станали с 59% повече.
Подкрепа
1165 млади учени и постдокторанти са получили подкрепа по програмата. Спрямо договора, който имат, те вземат допълнително възнаграждение. За младите учени то е поне 900 лв., ако са новоназначени. Ако вече работят в организацията, получават между 200 и 500 лв. към заплатата си.
Постдокторантите, към които спадат асистенти, главни асистенти и доценти, трябва да получават по програма между 1500 и 3000 лв.
„Програмата ти дава възможност да се развиваш и да си финансово обезпечен за това. От кандидатите се очаква да разработват научни трудове, които да им помагат за кариерното израстване. Тя е чудесна възможност за всеки млад учен или постдокторант да се развива допълнително в своята сфера и да преследва своите научни интереси“, коментира гл. ас. д-р Фирган Ферадов.
Той работи към катедра „Електронна техника и микроелектроника“ в Технически университет-Варна и участва в програмата три години – една като млад учен и две като постдокторант.
Публикации
Участниците в програмата могат да получат и финансиране за публикации в индексирани и реферирани издания. За трите години те наброяват 3625 при заложена цел от 400 статии.
„Програмата е полезна за научното израстване и дава възможност за публикации в Scopus“, сподели гл. ас. д-р Айдън Хъкъ от катедра „Компютърни науки и технологии“ към ТУ-Варна.
Той участва и в трите години на програмата и за всяка една от тях получава финансиране за по няколко публикации и доклада. Те са задължителна стъпка за академичното му израстване. Така с помощта на програмата през 2021-а гл. ас. Хъкъ се включва като постдокторант, след като е успял да защити успешно докторантурата си. Той допълни, че е имал възможност да кандидатства и за финансиране на участие в конференции и пътуването за тях. Така е популяризирал научната си работа.
Кадрите в БАН не напускат
В Българската академия на науките няма увеличение на броя на млади учени в резултат на подкрепата по програмата, но благодарение на нея академията ги задържа да не напуснат.
Сред постдокторантите е микробиологът гл. ас. Ралица Ангелова. Тя участва само една година по програмата, тъй като се връща след майчинство. Проектът й дава възможност да продължи да развива това, което е правила като докторант. „Програмата беше навреме и ако има още такива програми, ще бъдат полезни за младите учени.
Те работят това, което им доставя удоволствие, и се развиват в сферата, в която имат възможност за научна работа. Това повишава ефективността на научноизследователските дейности, задълбочава научните знания на младите учени. Ако няма проекти, в които да се включат, няма как да се развиват.
Така се повишава качеството на научната работа, индивидуалната квалификация, израстването в научната кариера“, коментира гл. ас. Ангелова, която работи по мултидисциплинарен проект с други институти на БАН, търсещ нов подход за щадене на природата и здравето на хората.
Купуват химикали за експерименти
Постдокторантът доц. Деница Стефанова от катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ на Фармацевтичен факултет на МУ-София получава допълнителен доход върху заплатата си благодарение на програмата в рамките на три години. Това й дава възможност да осигури средства за реактиви, химикали и консумативи, тъй като задачата се оказва трудна в условия на пандемията.
Причината е, че за тях университетът получава средства по проекти или когато се организира държавна поръчка. Така програмата за млади учени и постдокторанти дава възможност да не спира работата си. „Най-сериозни плюсове бяха, че програмата ни осигури базисни материали за експериментална работа.
Те са всекидневен базисен консуматив и без тях няма как да работим, но нямахме перо, по което да ги осигурим“, обясни доц. Стефанова. Нейната работа е свързана с първоначална инвитро токсикологична оценка на новоизолирани или новосинтезирани биологично-активни вещества, проследяването на фармакологичните им ефекти.
Стела Маринова
