Д растичен спад в задължителните имунизации на децата. Върху тази тема се фокусира новия брой „Телеграф“. Колко хиляди българчета нямат защита срещу опасни заболявания и възможно ли е някои от тях да запалят огнища в страната, ще разберете от страниците на вестника, а ето и коментара на колегата Яна Йорданова.
Пандемията показа наяве много язви в обществото ни. И една от тях беше, че дори в 21 век не вярваме достатъчно на науката. Нещо повече - съзнателно се връщаме в миналото. Във време, когато хора са умирали заради коварни заболявания. Медицината обаче промени това и благодарение на имунизациите милиони животи са спасени. Питам се доколко ценим това, след като с идването на коронавируса показахме колко сме недоверчиви към ваксините. Вярно е, че тези срещу COVID-19 не са задължителни. Оказа се, че не предпазват на 100%, както ни се искаше. Затова и донякъде съм склонна да разбера отказа на някои да се имунизират. Но не разбирам бойкота на родители срещу задължителните от календара ваксини. Става дума за здравето и живота на децата им. Едно е да имаш съмнение срещу нещо, което тепърва се тества, а друго самият ти да си правиш експерименти, и то когато става дума за ваксини, които са се доказали като ефективни. Благодарение на тях днес нямаме рубеола, полиомиелит, дифтерия и др. Наистина ще е много тъжно, ако заради безразсъдството на някои, болести от миналото се завърнат.
Всъщност този спор е стар колкото света. Противници на задължителните имунизации има, откакто съществуват самите ваксини. Едно е обаче да нямаш възможност да посещаваш личен лекар заради извънредни обстоятелства, както беше по време на пандемията, друго е съзнателно да отказваш да имунизираш детето си и да го поставяш в риск. Но както се казва – „всеки сам си преценя“. Въпросът е, че по този начин може да пострадат и други хора. Скокът на броя на неимунизирани реално може да запали огнища от конкретни заболявания, а за някои хора това може да е фатално. И тук не става дума за сплашване, а по-скоро за трезва мисъл. По отношение на ваксините се наслушахме на достатъчно митове, които обаче реалността обори. Затова нека не разчитаме на случайността, а да се вслушваме в научните факти. Защото понякога късметът може да ни изиграе лоша шега. А в такива моменти ще допрем само до едно – медицината.
