Ч ервени линии – най-често повтаряният израз тези дни, който се превърна в лозунг на консултациите за съставяне на нов кабинет в рамките на настоящия парламент.
„Явно след прокараните нови червени линии това не е лека задача, но политиците и в парламента, и в правителството са там по волята на българските граждани, които очакват диалог, компромиси, усилена работа, така че да се решават техните проблеми, които в условията на глобална криза растат с всеки един ден“, обясни президентът Румен Радев. И подчерта, че „трябва да се оползотвори последната надежда за съставянето на кабинет, защото няма нужда от червени линии в условията на кризи“.
Интерпретации
Всеки вижда червените линии в различен ракурс и нюанс. За „Продължаваме промяната“ това е задкулисието, което донякъде се доближава до виждането на Мая Манолова, която твърдеше, че червена линия е разграждането на мафиотския модул.
„От самото начало казваме, че е добре лидерите да отстъпят малко встрани, по-скоро да излязат експертите. Червени линии няма да поставяме“, заяви от името на „Има такъв народ“ Ива Митева.
„Червена линия за БСП продължава да бъдат оръжията за Украйна. Ние сме категорични - България не изнася оръжия за Украйна“, заяви лидерът на БСП и вицепремиер и министър на икономиката и индустрията в оставка Корнелия Нинова. С послеслов: „Ние доставяме за други държави, в техните документи те дават сертификат за краен потребител - Чехия, Унгария, Полша, САЩ. Когато станат собственици, те решават“. И още по-уклончив коментар за отношенията с Русия след инициативата на правителството в оставка за гоненето на руските дипломати, за която тя разбра постфактум. Но това всъщност е напредък, защото през ноември м. г. „червените линии“ на БСП бяха съвършено различни. Тогава Нинова изтъкваше, че Столетницата има две основни червени линии, които няма да премине - даването на зелена светлина за членство на Северна Македония в ЕС и приемането на Истанбулската конвенция. Истанбулската конвенция към момента не е актуална.
За червени линии усилено говорят и от „Демократична България“, въпреки че се гушнаха с червения коалиционен партньор, без да имат чак такива угризения, че изневеряват на избирателите, които скачаха по площадите с викове срещу комунизма.
С други думи – червените линии вече са розови, пембени и всякакви други, а политическият далтонизъм си има своето оправдание – да не хвърляме държавата в криза. Над което може да се спори достатъчно дълго, ако някой има желание. В същото време.
Тенденции
България не е изключение – европейските лидери падат един по един като презрели круши. Според някои коментатори това е свързано с едни санкции, за които всички се тупаха в гърдите, че били абсолютно задължителни, но напоследък май реакциите не са чак толкова категорични. Все пак може да направим опит за сравнение със случващото се в Италия – президентът Серджо Матарела не прие оставката на премиера Марио Драги, а го изпроводи с указания да започне диалог с депутатите, за да бъде намерен изход на политическата криза, създадена от решението на Движение "Пет звезди" да бойкотира вота на доверие в парламента. Партиите от коалицията така или иначе ще се изправят едни срещу други на националните избори, които се очаква да бъдат произведени до началото на следващата 2023 година.
Българските избори се очертават много по-скоро, но докато настоящата опозиция в лицето на ГЕРБ-СДС и ДПС настоява, че този парламент е изчерпал напълно възможностите си, а от „Възраждане“ им пригласят, то в момента най-голямата дилема е колко може да се избърза или изчака с тях.
Хоризонт
„Избори ще има, но няма смисъл да се бърза с тях“, каза тези дни по БНР народният представител Мартин Димитров от „Демократична България“, при което лансира тезата, че е необходимо съставянето на експертен кабинет. В него трябва да влязат експерти, да не участват партийни лидери, смята той. И дава перспектива: хоризонтът му трябва да бъде или до местните избори през 2023 г., които да се проведат 2 в 1 с парламентарни, или до края на следващата година.
„Има реален риск да влезем в каскада от избори, а идващите състави на Народното събрание да бъдат все по-раздробени, което да прави съставянето на мнозинства все по-трудна задача“, аргументира се той.
„За нас е важно държавата да не се тласка към пореден хаос, защото хората не искат избори. Ето защо ние ще помислим кое е практичното, за да се състави ясна програма с конкретни параметри и за конкретно време. Алтернативата е хаос, но ако нищо не се случи, отиваме на избори, от нищо не се притесняваме“, каза Станислав Балабанов от „Има такъв народ“. Междувременно от „Продължаваме промяната“ продължават да игнорират партията на Слави Трифонов с аргумента, че лидерът дърпа конците там. Нямат обаче чак такива скрупули за останалите участници в бившата четворна коалиция. Корнелия Нинова пък не е много навита на варианта за експертен кабинет, защото: „Чисто експертен кабинет не ми се струва подходящ в този труден политически момент“. Според нея в действащия Министерски съвет имало министри, които не били политически обвързани, а били по-скоро експерти, и това създало затруднения при взимането на политически решения.
Нинова, в чиято партия също вървят различни процеси, свързани с лидерството, е убедена, че ако третият мандат отиде при БСП, „има шанс да се възстанови конструкцията“.
Около консултациите, които се проведоха вчера, тръгнаха слухове, че не е изключено президентът да направи изненадващ ход. Вместо при БСП, които откровено се гласят да вземат третия мандат, и ИТН, които се надяват това да се случи, за да се върнат на масата на преговорите, от която бяха избутани от ПП, току-виж мандатът се озове при „Възраждане“, които възнамеряват да го върнат веднага. Тогава всички комбинации, които разиграха помежду си трима от четиримата коалиционни партньори, отиват на кино. А България влиза в нов цикъл от избори.
Проф. Росен Стоянов: Радев печели време, ходът му е иновативен
"Ходът на Румен Радев дава възможност той да влезе под светлините на прожекторите. Това е предоказване на онова, което му е вменено по конституция - опит за център, който обединява. Една политика, която няма да доведе до нещо прагматично, но все пак е разбираемо от гледна точка на репутационния мениджмънт на президента". Това заяви пред БНР проф. Росен Стоянов, преподавател по политически комуникации в НБУ.
Според него вторият кръг на консултации при президента е иновативен ход, който не се е случвал в последните 30 години. С него държавният глава печели време, за да "изкристализират в главата му съставът на служебния кабинет и приоритетите", смята експертът по политически комуникации. Според него третият проучвателен мандат ще отиде при политическата формация, която представлява основните гласоподаватели, които застанаха зад президента на изборите и при първия, и при втория му мандат, а не толкова на конкретната партия, която ги представлява. Ясно е обаче, че в рамките на този парламент, ако не се съберат поне четири политически субекта, няма как да се формира правителство. Дълбоко се съмнявам, че ИТН ще направят необходимите огромни компромиси, за да подкрепят дори такъв мандат - воден от "Демократична България", коментира проф. Росен Стоянов.
Кристи Петрова
