С тара църква, един от шедьоврите на българския майстор строител Уста Колю Фичето се е превърнала в развъдник на влечуги и прилича на същинска джунгла.
Полуразрушената сграда се намира в старата част на Велико Търново, разпада се от години, но никоя институция не се е заинтересувала от нея. Сградата е разположена на броени метри от регионалната библиотека и от стария турски конак и затвора, където след залавянето му в Къкринското ханче през декември 1872 г. е докаран и прекарва една нощ Апостолът на свободата Васил Левски.
Строежът
Строежът на църквата започва през 1859 г. и е завършен три години по-късно. Църквата е от типа трикорабна базилика, като под нея е имало и гробница от южната страна. Върху северната и южната фасада са били вградени мраморни надгробни плочи с надписи на гръцки език, взети от гробищата на старата църква, намирала се на същото място. Една от плочите е поставена от известния търновец д-р Никола Пиколо, взета от гробовете на родителите му. А върху източната и западната стена са били дъговите корнизи, известни като Фичева кобилица, представляващи запазената марка на строителя през онзи период. По време на опустошителното земетресение от 1913 г. горната част на Божия храм е разрушена. За да се запази, временно отгоре е бил поставен дървен покрив. А самата църква губи църковното си предназначение и е превърната в място за изнасяне на сказки и събрания пред търновската общественост.
Комунизъм
След 9 септември 1944 г., когато православната църква в България изпада в немилост, храмът „Свети Спас“ е превърнат в боксова зала. Няколко години по-късно в нея се провеждат събрания на Отечествения фронт. А накрая е архив на тогавашната окръжна дирекция на Народната милиция. От края на 70-те години на миналия век сградата е напълно изоставена и тя постепенно започва цялата да се руши. През 1984 г. започва реализацията на проект, изготвен от Националния институт за недвижимо културно наследство за проучване, реставрация и консервация на църквата. Дървеният й покрив е съборен, а около нея започват разкопки. Проучвания продължават до 1989 г., когато след падането режима на Тодор Живков всички средства за ремонта и реставрацията на храма секват. В демократичния период след 1989 г. средства за ремонт и възстановяване на храма на Колю Фичето повече така и не се намират. Днес от някогашния престижен великотърновски храм са останали само камъни и руини. Над останките на някогашната църква няма дори покрив и тя е оставена на действието на природните стихии. След това покрив все пак беше поставен, макар и частично.
Изнасяне
Руините на храма обаче така и не се поддържат от местната община и се превръщат в джунгла. През лятото тревата и храстите в него надвишават човешки бой и стават развъдник на влечуги и всякакви други гадини. По неизвестни причини няколко стари каменни плочи с полуизтрити надписи върху тях бяха изнесени от руините и бяха оставени върху тревата, без да бъдат прибрани на място, където да се запазят. Тези плочи и днес продължават все още да си стоят там, непотърсени от никого и едва виждащи се от пущинаците, видя „Телеграф”. Преди няколко години група млади търновци организираха акция и успяха да почистят вътрешността и района около църквата „Свети Спас“, като изнесоха от нея цял камион боклуци.
Проект
Седма година в търновската община има представен проект, изготвен от млада търновска архитектка, за възстановяване и социална адаптация на „Свети Спас“. Още през 2018 г. от общината съобщиха, че проектът е подходящ от руините отново да бъде издигнат старият Божи храм и той да бъде отворен за туристи. Проектът е на стойност 20 хил. лв., но след катастрофалната инфлация в последните години тези пари днес едва ли ще стигнат и за поставяне на паянтов покрив вместо покрив над останките от някогашната църква. Със сигурност, ако се пристъпи към реализация към въпросния проект, разходите по него ще трябва да бъдат преизчислени и осъвременени. Засега обаче този проект си остава само на хартия, а каменните руини продължават да се зъбят грозно на нашите и чуждите туристи, преминаващи покрай някогашния шедьовър на Уста Колю Фичето.
Митрополията иска да прави музей на иконата в него
Великотърновската митрополия от доста време иска в църквата „Свети Спас” да се създаде музей на иконата. Преди години реставраторката Катя Буланова пък предложи тя да се използва като читалня на митрополията, като там бъде прехвърлен нейният книжен фонд. Никой обаче не предлага да поеме разходите по възстановяване на бившия храм, а това при сегашната инфлация и галопиращите цени на строителните материали и цени на наемния труд според специалистите ще струва не по-малко от стотици хиляди левове. Търново е градът с най-много шедьоври на Колю Фичето. Освен този храм той е издигнал още „Св. Богородица“, „Св. Никола“, „Св. св. Константин и Елена“, „Св. Марина“, „Св св. Кирил и Методий“, „Св. Троица“, Къщата с маймунката и ханът „Хаджи Николи“ на Самоводската чаршия, както и Фабриката за коприна на Стефан Карагьозов. В региона под майсторските ръце на Колю Фичето са излезли още: част от Преображенския манастир и Килифаревския манастир „Рождество Богородично“, църкви в Г. Оряховица, Плаково, Присово, Лясковец. Сред най-известните негови архитектурни произведения на строителното изкуство са още: Покритият мост в Ловеч, мостът край Бяла, Русенско, Икономовата къща в Дряново, мостът на река Росица при Севлиево и др.
Иван Георгиев
