0

- Г-н Джоргов, хората, които живеят в „Люлин“, се интересуват как върви ремонтът на тунела и най-вече кога ще бъде пуснато движението?

- Трамваят в тунела към „Люлин“ ще се опитаме да го пуснем през ноември. Работи се релсовият път. Имаме доставка на по-голямо количество релси. В последно време голям проблем са сроковете за доставки, но за този обект всичко е наред. Краят на октомври, началото на ноември ще възстановим трамвайното движение и ще пуснем движението по ремонтираната част на асфалта, а ние ще работим от другата страна. Срокът на обекта е края на февруари. Да, цялата есен движението ще е затруднено, но няма да го спираме.

- А какво става с ремонта на Театър „София“? Институтът за недвижимите паметници на културата имаше намерение да го спре.

- Не е имало спиране. Имаше идея да започне процедура сградата да стане паметник на културата, но нищо официално не е идвало. Ние още тогава казахме, че фасадата ще бъде от естествен камък. Вече приключват демонтажните работи и по едната фасада ще започне монтаж. Работи се и по покрива с новата изолация, за да се направи в сухите месеци. Почти три месеца работим по театъра. Дотук бяха предимно демонтажни работи, но вече започват същинските строителни работи, движим се добре. Ще запазим максимално автентичния облик. Освен фасадата, ще запазим и гипсовите отливки във фоайето, които заради течовете на места са нарушени. Беше трудно, но намерихме хора, които да могат да ги възстановят.

- Пренаредихте ли жълтите павета по „Цар Освободител“ в зона 4?

- За зона 4 е най-важно да успеем да пуснем движението по „Цар Освободител“. И аз ходя на работа по тази улица, сутрин по бул.„Левски“ наистина е натоварено движението. На този подобект работите се движат в срок. Самата зона 4 е разделена на 9 подобекта. И в тръжните условия бяхме заложили да не се работи на повече от 3 подобекта едновременно, за да не е разкопан целият център. Пристигнаха и основните материали от чужбина. Да не се повтарям, но сроковете за доставки са голям проблем, цените също. Трудно се планира, но ще спазим срока. Ще се работи и по двете дъги около паметника. Градинката срещу храм-паметника „Св. Александър Невски“ също се ремонтира от източната страна. „Софийска вода“ подменя два канала и след това ние ще направим тротоарите. Работи се и на „Московска“ откъм бул.“Левски“. Като приключим там, ще имаме дейности по другите зони, които не са ремонтирани от 2017 г.

- Като стана дума за жълтите павета, имате ли достатъчни количества за смяна?

- Жълти павета имаме на склад. Те са керамични и основният материал е глина. Не се произвеждат никъде вече. Всъщност паветата идват от бившата Австро-Унгарска империя. Кариерата, от която е добиван материалът в Унгария, вече я няма, тоест такъв материал със същия физико-химичен състав няма. Ние имаме количества, които ще са ни напълно достатъчни за пренареждането пред Народното събрание. За текущи ремонти също имаме достатъчно павета. Проблем на жълтите павета е, че булевардът, както е граден навремето, не е предназначен за тежко движение. Сега там минават и автобуси, и камиони, има сериозно автомобилно движение. Засега имаме павета, но в следващите години това ще се очертае като проблем.

- В София има много павирани улици, но липсват павьори. Как се справяте?

- Има голям проблем с майсторите, не става дума само за павьори. Трудно се намират работници за всички тези ремонти, а пък те се правят с парите на софиянци и общественият интерес е много голям. За съжаление, особено в последните две години всеки, който е кадърен, бяга в чужбина. Улиците с павета постоянно ги ремонтираме. Примерно по „Цар Борис III” се правят редовно текущи ремонти. В зависимост от фирмите, които са поели съответната зона с гранитен паваж, а такъв навсякъде има, си държат по една бригада – трима, четирима павьори.

- А как се движи ремонтът на „Цар Иван Шишман“, защото това е доста натоварена улица?

- „Цар Иван Шишман“ също е разделена на отсечки. В зависимост от времето ще видим докъде ще стигнем, но най-вероятно няма да успеем да направим цялата улица тази година. Това е така заложено и в договора. Ще се постараем обаче да няма разкопано за зимата. Миналата година направихме една временна настилка, която стоя и се ползваше цялата година заради тръжни процедури и т.н. Където успеем, ще има нова настилка, където не успеем, ще продължим през следващата пролет, важното е да няма дискомфорт за хората. Оправихме тротоарите пред 133-то и пред 7-о училище, за да не затрудняваме децата и родителите.

- Предстои ли откриване на нови детски градини, това много вълнува софиянци?

- Скоро ще открием единствената, която строи като възложител Столична община. Тя е в „Манастирски ливади“ и е голяма, за осем групи. На практика е готова, имаме съвсем малко довършителни работи и да мине приемателната комисия. Там строителството е свързано с изграждането на една съвсем нова улица „Флора“, която е транспортен достъп до градината и за самата улица сме за приемателна комисия. Надявам се, че до края на месеца ще сме внесли документите. Тази есен ще я открием. Към момента общо 18 обекта се строят и още толкова се проектират. Това е по линия на програмата, която столичният кмет Йорданка Фандъкова пое като приоритет и тя се изпълнява много стриктно. Обектите са на някаква фаза – или физическо изпълнение, или проектиране. Възложители са районните администрации, ние им съгласуваме документите и осигуряваме финансирането. Навсякъде, където се строят нови сгради или нови корпуси дори и само за една група, финансирането е осигурено. Както винаги се случва в строителството, някъде има обективно забавяне, но 95% от строителството на обектите върви в нормални срокове.

- Като стана дума за нова улица, къде в града се изгражда нова инфраструктура?

- В „Манастирски ливади“ в момента изграждаме тази улица „Флора“. Тя е приоритетна заради детската градина. А за перпендикулярна на нея, доста голяма и важна за квартала - „Голям костенски водопад“, проектирането буквално приключва, след което ще пуснем обществена поръчка. От гледна точка на инфраструктурата най-големият проблем са ни тези квартали – като започнем от Симеоновско шосе, Витоша ВЕЦ „Симеоново“, може би и „Малинова долина“, „Кръстова вада“ – изток и запад, „Манастирски ливади“ - изток и запад. Там голяма част от имотите са частни. Ние знаем колко пари ни трябват за отчуждавания за цяла София, но само за двете части на „Кръстова вада“ са необходими около 100 милиона евро, за да се отчуждят всички имоти, които попадат в уличната регулация. И тогава да осигурим средства за самото строителство. Разбирате, че това е много трудно и за тези 20 години, след първия бум, когато се е строяло безразборно, без да се осигурява транспортен достъп, инженерните мрежи от това строителство не са отразени никъде. Не са спазвани никакви отстояния. Когато изграждахме „Тодор Каблешков“, като копне багерът, буквално на 10 см излизат водопроводи, канали. Работим за прокарване на нова инфраструктура, но истината е, че няма да стане бързо. Голям проблем е, трудно се решава. Ако успяваме да строим по една, две улички на година, като приоритезацията е заедно с районите, за да се знае дали е важна за квартала, ще е добре.

- Докъде сте с амбициозната програма за ремонт на тротоарите в София?

- Програмата за ремонт на тротоарите е за 120 млн. лева, от които за 100 млн. лева сме кандидатствали от Европейската инвестиционна банка. В банката поработиха през август за разлика от друга година, когато почиват, включително и заради този заем. Надявам се в края на този месец или началото на октомври да подпишем договор и да получим първия транш. Ние готвим процедурите, а като локации първите ремонти или строителство са определени от районните администрации. Между другото това беше изискване и на банката. Направили сме списъци, таблици и т.н. Част от тротоарите, разбира се, ще се определят след това, защото както винаги новото строителство е свързано със собствеността. Някъде, където тротоарът е важен, вече са предприети действия за отчуждаване и в зависимост от хода на отчуждителните процедури ще се преценява кои точно тротоари да се ремонтират. Текущите ремонти също ги правим съвместно с районните администрации. Мога да кажа, че имаме добра стиковка с всичките 24 района от тази гледна точка.

- Очаквате ли да се приеме индексацията на договорите заради поскъпването на строителните материали?

- Методиката за индексация на договорите за строителство е качена на сайта на Министерския съвет за обществено обсъждане. Много е важна и за нас, и за другите общини. Има договори, при които за строителя е финансово по-изгодно да го глобяваме и да не работи, отколкото да работи и да купува материалите на по-високи цени. Пример ще ви дам с текущите ремонти. Ние в Столична община не допуснахме през последната година да спрат ремонтите по договорите, които са по цени от 2018 и 2019 г. За съжаление 90% от дейностите са асфалтови работи – кръпки, преасфалтиране. Цената на битума е 100% по-висока спрямо лятото на миналата година. Другият проблем е, че всички асфалтови бази са на газ. Сметките им са в пъти нагоре. Изпълнителите на нашите ремонти губят всеки месец пари. Постоянно получаваме известия, че искат прекратяване на договорите. Това беше една от причините да обявим обществена поръчка, ако прекратим тези договори. Не сме далеч от избора на нови изпълнители. Примерно трасето на „Цар Борис III” го пускаме до „Бъкстон“. Текат 72-часовите проби. Предстои приемателна комисия, но ни отне много усилия. За нагоре нямаме яснота дали ще продължим да работим, ако няма индексация. Дано да се одобри. Разбира се, неприятният момент е, че това ще ни затрудни финансово. На нито една община финансите не са ограничени, както и на държавно ниво, но това си говорихме и с кмета, с г-жа Фандъкова – по-добре от десет обекта да направим осем, отколкото и десетте да буксуват по финансови причини. Такава е ситуацията.

Това е той:

Роден е 1985 г. в Самоков

Завършил е висшето си образование със специалност „Инженер по подземно строителство“. Следва магистратура по същата специалност. Доктор по минно строителство

Ангел Джоргов е участвал в изграждането на столичното метро в почти всички етапи на строителството

Заместник-кмет по направление "Обществено строителство" на Столична община от 2020 г.