- Г-н Божков, какви мерки за овладяване на цените на електроенергията за небитовите потребители бихте препоръчали – знаете, че компенсациите над 250 лв. за мвтч помагат на индустрията, но не спасяват училища, детски градини, общини, социални домове, храмове и др.
- В действителност програмата за компенсиране на цените на електрическата енергия над 250 лв./мвтч не работи добре при небитови потребители от образователната, здравната, социалната сфера, комуналните услуги и публичния сектор. Това се дължи основно на две причини. Първата е, че преобладаващата част от малките небитови потребители нямат монтирани електромери (СТИ) с почасово дистанционно измерване и това налага техните доставчици да използват стандартизирани товарови профили (СТП). Тези СТП не отговарят на истинското часово потребление на абоната. Той плаща по средно претеглена цена на платформата “ден напред” на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) плюс такса за балансиране и други разходи. Така цената, по която той заплаща потребената енергия, става значително по-висока от среднопретеглената на БНЕБ за месеца и компенсациите, които той получава, са крайно недостатъчни. Втората причина е, че много потребители от публичния сектор и такива, осъществяващи комунални услуги, са заложили в бизнес плановете и разходните си норми цени за електрическа енергия значително под 250 лв./мвч. Вследствие на това тарифите за техните услуги заедно с компенсациите от бюджета не могат да компенсират направените разходи и те са изправени пред фалит.
- Какво е работещото решение? Две писти за търговия на свободния пазар на ток – първата за вътрешния пазар – с ток от АЕЦ с дългосрочни договори на по-ниска цена и втора писта за тока за износ – с високите цени? Или връщане на част от небитовите потребители на регулирания пазар? Как да се избегне прехвърлянето на високите европейски цени върху нашия пазар?
- Като членове на ЕС не можем да разделяме пазара за електрическа енергия на вътрешен и външен, а с коригирания от Асен Василев Национален пан за възстановяване и устойчивост сме се задължили да либерализираме изцяло електроенергийния пазар до 2025 г. Затова най-правилно би било до поставяне на електромери с почасово измерване на небитовите потребители на ниско напрежение от образователния, здравния и публичния сектор, от държавната и публична администрация, с нотификация на ЕС да ги върнем временно на регулирания пазар. Смяната на СТИ (средствата за техническо измерване) с почасово дистанционно измерване за небитови и битови потребители трябва да се интензифицира сериозно, защото тя е важен фактор за пълната либерализация на пазара.
По-удачна от предлаганата двустъпална цена на електрическа енергия за бита е препоръчаното от Европейската комисия поетапно либерализиране на цената на енергията за бита, съчетано с идентифициране на енергийно бедните и създаване на ефективна система за подпомагането им.
- В тази връзка не трябва ли да се отложи либерализацията на пазара на електроенергия за бита за след 2025 година?
- Съобразно развитието на кризата с високите цени на електрическата енергия и хода на подмяна на средствата за техническо измерване (СТИ) с такива с почасово дистанционно измерване, е възможно да се постави пред ЕК искане за отлагане на пълната либерализация на енергийния пазар с 3-5 години.
- Какво се промени в електроенергетиката през последните години и какво вие бихте променили?
- Това, което се промени в електроенергетиката на България през последните години, е приоритизирането в синхрон с изискванията на ЕС производството на еленергия от ВЕИ и търговията с емисии (“Подготвени за цел 55”). За съжаление тази приоритизация се прави, без да се отчитат нуждите на електроенергийната система от базови и балансиращи мощности и от бързо развитие на разпределителните и преносните мрежи.
- В Плана за възстановяване и устойчивост – Завод за батерии или батерии като ПАВЕЦ Чаира е по-доброто за България? Има ли друго подобно на ПАВЕЦ съоръжение на Балканите? Ще може ли да се ремонтира и отново да работи и осигурява сигурността на системата?
- За съжаление аварията и повредата на Хидро агрегат 4 в ПАВЕЦ Чаира, възникнала по време на пусковите му изпитания, е толкова значима, че изисква сериозно време и специализирани умения за нейното отстраняване. Тази авария забавя и ремонта на другите три хидроагрегата и заплашва получаването на целия грант от ЕБВР за рехабилитацията на ПАВЕЦ заради забавяне в сроковете на ремонта.
- Преди години имаше идеи върху рекултивираните отработки на мини „Марица-изток“ да се изгради фотоволтаичен парк...
- Идеята съществува и сега с предстоящата реализация на Националния план за възстановяване и устойчивост добива реални измерения.
- За ТЕЦ „Марица-изток 2“ и за т. нар. американски тецове какво е решението?
- Одобреното от ЕК решение, записано и в подписания от г-жа Урсула фон дер Лайен Национален план за възстановяване и устойчивост е централите да продължат работата си на въглища поне до 2038 г. В този период ще се търсят практически приложими възможности централите да продължат работа за производство на електрическа енергия с едновременно драстично намаление на емисии на въглеродни оксиди.
- Кога американските тецове ще започнат да си плащат въглеродните емисии, при тези свръхпечалби, които получават при сегашните високи пазарни цени на електроенергията?
- Въглеродните емисии на така наречените американски ТЕЦ се заплащат от НЕК съгласно дългосрочните договори и допълнителните споразумения към тях. Сегашните цени на електрическата енергия и перспективите за бъдещето са такива, че НЕК реализира достатъчно големи печалби от продажба на електрическа енергия от “американските” централи, с които компенсира напълно разходите за закупуване на емисии.
- Защо само държавните електроцентрали отделят от свръхпечалбите си за компенсациите, които се плащат на небитовите потребители заради скъпия ток?
- Служебното правителство ще изготви пакет от проектозакони, с които ще се наложат справедливи и съобразени с технологиите на производство на електрическа енергия данъчни ставки върху свръхпечалбите на всички производители на електрическа енергия. От политическата воля на народните представители в следващия парламент ще зависи тяхното приемане.
- Успешни ли са енергийните кооперативи в другите държави и имат ли почва у нас?
- Енергийните кооперативи, които функционират в различни европейски държави, са успешни и са пример за разсредоточване на производството на електрическа и топлинна енергия, намаляване на загубите от пренос и разпределение, контрол над цените, развитието на просюмърите (едновременно производители и потребители) и локалните мрежови оператори. Със сигурност енергийните кооперативи ще имат бъдеще и развитие у нас.
- Вие сте от летящите хора. Кой полет е по-опасен – с парапланер в небето или в енергетиката?
- При полет с парапланер в случай на инцидент или грешка рискуваш само собственото си здраве и живот, докато при каквото и да е погрешно решение в енергетиката рискуваш бизнеса, комфорта и живота на множество хора и въобще националната сигурност на цялата държава.
- Кой е вашият предпочитан източник на енергия – ТЕЦ, АЕЦ, ФЕЦ, ВЕЦ, Вятърни паркове и т.н. водородна или ядрена енергетика?
- Най-добрият източник на енергия е добре балансираният и структуриран микс от базова, подвърхова и върхова енергия, реализиран чрез ядрена енергия, енергия от кондензационни ТЕЦ с дълбоко регулиране, енергия от комбинирани парогазови цикли и енергия от ВЕИ.
- Министерството на енергетиката ще направи ли проверка на фирмите за дялово разпределение? Смятате ли, че те коректно разпределят топлинната енергия? Трябва ли да се промени наредбата за топлоснабдяване и енергийният закон – във връзка с договорите на битовите клиенти с топлофикация и вечния спор за енергията от „сградната инсталация”?
- В процес на подготовка е мой доклад до министъра, с който ще предложа цялостна проверка на фирмите за дялово разпределение. Ще търся помощта на неправителствените граждански организации на потребители за евентуални промени в наредбата за топлоснабдяване.
- Защо не беше използван планът за възстановяване за осигуряване на средства за закупуване на втори топломер в абонатната станция – за топлата вода, а не както сега тя да се изчислява, което знаете, не е точно.
- Отговор на този въпрос трябва да търсите от управляващите до 02.08.2022 г.
- Нашата електропреносна и електроразпределителна мрежа в състояние ли са да поемат заявките за нови ВЕИ-та.
- Както посочих по-горе, необходимо е сериозно бързо развитие както на преносната, така и на разпределителната мрежа, така че да могат да поемат очертаващото се голямо строителство и въвеждане на ВЕИ (възобновяеми източници) в експлоатация.
Това е той
Роден е на 3 юли 1953 г. в Кюстендил
През 1977 г. завършва Техническия университет в София със специалност електроинженер автоматизация на енергийните системи
През 1990 -1991 г. е народен представител в 7-ото Велико народно събрание и заместник-председател на комисията по енергетика
През 1993-1996 е член на съвета на директорите на Националната електрическа компания
От 1995 до 1997 е главен секретар на Министерството на енергетиката
От 2002-2003 е изпълнителен директор на "Енергопроект"
От 2003 до 2006 г. е ръководител на проект "Рехабилитация на блокове 1-4 в ТЕЦ "Марица-изток 3" към "Енергоремонт - Гълъбово"
От 2006-2010 г. е член на надзорния съвет на "Енел - Марица-изток 3"
През 2013 - 2014 г. е член на ДКЕВР
Член на Стратегическия съвет на президента Румен Радев
Таня Киркова
