К абинетите на малцинството, и то в коалиция, винаги носят нестабилност, хаотични решения, променливо законодателство. Поне в родната политическа действителност. В тази ситуация плаващите мнозинства могат да са или изход от една парламентарна криза, стига политическият ни елит да бъде достатъчно зрял за това. Но по същество такива гласувания могат да предизвикат и още повече сътресения. Това го доказват и гласувания в пленарна зала последните няколко седмици – от свалянето на Никола Минчев от шефския пост в Народното събрание, през вота на недоверие, решението за френското предложение за Скопие и бюджета, та до това дали промените в Изборния кодекс да влязат в дневния ред на НС за седмицата или не. И страстите винаги са горещи, а обвиненията в договорки, задкулисие, мафия винаги са взаимни.
Примери
Така например вотът на недоверие мина с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС, ИТН и „Възраждане“. Против очаквано бяха от ПП, БСП, ДБ и независимите. При дебатите последните обвиниха първите, че са новото мнозинство и със същия успех сами могат да си приемат бюджета. Изведнъж се появи коалицията „Газпром“. Поне така я нарекоха от „Промяната“. Причината – искат оставката на кабинета заради накърнени интереси около спирането на руския газ.
Покрай казуса с ветото над Северна Македония към ЕС и одобрението на френското предложение на преговорна рамка и двустранен протокол пък се заформи коалиция „Скопие“. Тогава със 170 гласа "за" ПП, ГЕРБ, ДПС, ДБ дадоха зелена светлина на офертата „Макрон“ и реално развързаха ръцете на кабинета да пусне Скопие към Европа. От другата страна застанаха ИТН, „Възраждане“ и БСП. Обвиненията отново същите, гарнирани с такива за национално предателство. Отговорът на новата коалиция пък бе: „Защитаваме националните интереси“.
От последната седмица пък имаше няколко примера за плаващи мнозинства. Първият – при гласуването на бюджета. Най-забележимият пример бе, когато погрешка депутатите одобриха и 0% ДДС и за брашното, освен за хляба. При първоначално ДПС гласува „въздържал се“, а при прегласуването „за“. Така реално обърна вота, а заложник стана не кой да е, а Антоанета Цонева от ДБ. Оказа се, че нейният глас е решаващ, а тя за съжаление се бе объркала и натиснала бутана грешно. Така само с един глас депутатите костваха на бюджета около 8 млн. лева по-малко приходи.
Коалиция „Хартиена бюлетина“ пък се заформи, когато БСП не успя да прокара в дневния ред на НС поправките в Изборния кодекс, въпреки че бяха подкрепени не от кого да е, а от ГЕРБ и ДПС. И трите партии искат гражданите да могат да избират как да гласуват – с машина или с бюлетина. Това не се хареса на ПП, ИТН, ДБ, „Възраждане“ и независимите. ИТН и ДБ не веднъж са казвали, че машинният вот намалява манипулациите, купуването на гласове и грешките в протоколите. Причините обаче точката да не бъде вкарана се оказа гласът на един социалист – Крум Зарков. Той гласува против повелята на партията си и винаги е защитавал машинния вот.
Модел
В някои от западните страни този модел – на правителство на малцинството и на плаващите мнозинства, е успешен. Дори и при такива случаи партиите се договарят за програма, която да следват. Така поне по важните въпроси не се разчита на плаващи мнозинства и търсене на подкрепа за всеки един въпрос. Подобен пример за това е Швеция, която миналата година бе пред политическа криза. След нея първата жена премиер Магдалена Андершон зае поста. В началото на юли пък кабинетът там устоя след вот на недоверие. Гласуването беше специално насочено към министъра на правосъдието Морган Йохансон заради неуспеха му за справяне с престъпността, но Андершон се зарече, че целият кабинет ще подаде оставка, ако Йохансон загуби подкрепата на парламента. Намираме ли прилики със ситуацията у нас? Може би има такива. С една съществена разлика. Вотът на недоверие към кабинета на Кирил Петков се оказа успешен.
У нас досега е имало две правителства на малцинството. Първото е на СДС с премиер Филип Димитров през 1991 г. То има 110 депутати в парламента и пада след вот на доверие година по-късно, защото губи подкрепата на ДПС. Второто е на Бойко Борисов от 2009 г., което беше подкрепяно от 117 депутати.
Реформи
Използването на плаващи мнозинства понякога води до зависимости. Плаващо мнозинство е опция пред управлението на страната, докато дойде моментът за предсрочни избори. За целта обаче се разчита на съвестта на отделни депутати, на тяхната държавническа отговорност. Истината обаче е следната - реформи с плаващи мнозинства не могат да се правят. Най-малкото конституционни промени, за където са нужни поне 180 гласа. Партиите винаги трябва да са в състояние на предизборна готовност. Не е въпрос на желание на правителството да остане или не, а желанието на опозицията да поддържа живота му. Очевидно тя не иска това. Самата четворна коалиция между ПП, БСП, ИТН и ДБ не функционира почти от самото начало. Не само заради формулата, върху която бе изградена, а и заради начините на взимане на решения вътре в нея. Проблемът бяха както компромисите и червените линии между партиите, така и липсата на достатъчна комуникация между лидерите. Едните обвиняваха другите, че научават за някои решения в последния момент или направо от медиите. Изгонването на 70 дипломати и служители на руското посолство е именно такъв пример. И БСП, която прекрачи много от своите „червени линии“, но не напусна коалицията, накрая торпилира преговорите за кабинет и прекрати разговорите с ПП. И така се нареди на опашката от формации, които поискаха Кирил Петков да не е кандидатът за премиер. На това са съгласни дори от ДБ. Така изведнъж Петков се оказа нежелан от никой от доскорошните си партньори и превърна управлението в заложник. Няма парламентарна опозиция, която да не се възползва около такива сътресения в коалицията. И изходът е ясен - избори. Но тук идват следващите въпроси – Колко по-добър ще бъде следващият парламент и няма ли да бъдем отново в същата патова ситуация? По-добре избори през няколко месеца или компромис? Но готов ли е нашият политически елит да го направи?
Тихомира Михайлова
