-Все по-често напоследък се чува и говори за предсрочни избори. Натам ли вървим?
-Трудно е да се каже защо правителството се стреми толкова да запази коалицията на всяка цена. Даже се притеснявам, че това се превръща в самоцел. В този смисъл очевидно склонността на партиите да се поддават на шантаж пред едни или други искания на коалиционните партньори ще се превърне в практика, което не съм сигурен, че е добре за управлението на държавата. По тази причина обаче и всяка криза може да се превърне в препятствие, което не може да бъде преодоляно. И вследствие на това да отидем на предсрочни избори. Към този момент доминира като че ли желанието да се запази управлението на всяка цена. Но да, трудно е да се каже дали кризата няма да се задълбочи.
-Това не е първата криза, пред която се изправяме. Защо смятате, че правителството в този си широк формат е слабо и неспособно да овладее положението?
-Защото е неспособно да дефинира това – какво обединява тези формации. Очевидно от самото начало сме фиксирани в това какво ги разделя. Голяма част от проблемите, пред които се изправи това правителство, бяха създадени от самото правителство – липса на комуникация, министерства, които се превръщат във феоди, тоест в затворено пространство за една или друга политическа формация. Липсва спойка между министерствата. Няма как един министър да работи, когато не знае какво се случва в другото министерство, когато липсва общ план на Министерския съвет, когато липсва визия за управление, каквато още не е дефинирана. Това е на повърхността. По-дълбоко се опасявам, че има и ценностни разминавания – сблъсъка около оценката за войната в Украйна, липсата на оценка за икономическата ситуация в България. Всъщност имаме финансов министър, който е изключителен говорител по темата, имаме и БСП, които очевидно искат много по-социални политики и отстъпки, протести, които изискват от правителството спешни мерки, а правителството се поддава на подобни популистки искания. Липсва разбирането, че има генерална картина и не се управлява на база на общото, на база на приоритетизирането на проблемите, а се управлява под натиск, както обществен, така и вътрешнопартиен, вътрешнокоалиционен. И поради тази причина това правителство изглежда изключително слабо, неуверено и несигурно в това, което прави, което допълнително ще засилва натиска върху него.
-Тоест този експеримент с т.нар. широка коалиция беше неуспешен, така ли да го разбираме?
-Към този момент всички заявки за реформи, всички заявки за управление, което да е поставено на различен принцип, са провал, преди всичко заради формата. Това сме го виждали вече, нищо ново няма в тази ситуация. Подобно беше и управлението на ГЕРБ. Миналата година то се поддаваше отново на натиск от по-малките коалиционни партньори и управлението се беше превърнало в самоцел, отново липсваха реформи. Чакам да видя какво е новото на сегашното управление, но за съжаление все по-трудно се вижда нещо по-различно.
-До този момент има само една кадрова промяна в кабинета – спешното отстраняване на Стефан Янев. Дали не му изписаха вежди с това?
-Трудно е да се прецени. Със сигурност Стефан Янев беше проблем на това управление, така че нямаше избор по отношение на това дали да бъде премахнат. Предстои да видим дали ще създаде успешен политически проект. Така или иначе той се е прицелил в електорат, в който се целят още няколко формации. В този смисъл ще зависи много и от разпределението на силите, не само на него лично, така че това всъщност е второстепенен въпрос.
-Завишени ли са процентите, които социолозите дават на най-новата партия – „Български възход” на Стефан Янев?
-Възможно е. Като се върнете назад в българската история, почти всички нови политически формати, които се ръководят от лидер, който се радва на някаква популярност, първо стартират оттам. Тоест това не е нито някакво постижение особено, нито е сигнал за някакво светло бъдеще. Ще зависи много от разпределението на силите, от самата обстановка и контекста, в който той ще се яви на избори. Продължава да има един огромен процент от хора, които се заявяват като негласуващи. Последните проучвания, които бяха публикувани, показват, че избирателната активност ще варира между 40 и 50 процента. Тоест говорим за около 60 процента от българските граждани, които не виждат свое представителство. В този смисъл всеки нов играч, който има ресурс и е познат, има потенциал да размести тези съотношения, които виждаме, така че подкрепата за Янев не е изненада.
-Може ли ситуацията да се овладее, ако има и други кадрови промени в кабинета? И до какво ще доведат евентуалните рокади, освен до ново раздаване и преразпределяне на партийни квоти?
-Разбира се, личностите в това управление са проблем, но това само се добавя към другите проблеми, за които вече говорихме – липса на ценностна основа, липса на визия за управление и липса на спойка в управляващите субекти. Дори да видим промяна в личностите, тази промяна следва да отрази по-дълбочинни промени, ако искаме да видим смислена промяна в начина на управление. Ако, напротив, само се сменят личностите, без да се промени основата, без да се намери това, което събира тези политически субекти, няма да има кой знае какъв ефект върху перспективите на управлението.
-Има ли в този кабинет, в тази коалиция истински лидери – хора, които да успеят по някакъв начин да задържат управлението на повърхността?
-Не, лидерите също са остър дефицит. Ако имаше лидерство, щяхме да имаме и визия за общо политическо управление. Тогава щяхме да сме свидетели на много по-малки сблъсъци от типа „печеля – губиш“. Ако има разговори и има лидер, който се опитва да уговори политическите решения, да намери или компромис, или най-доброто възможно решение в ситуации, в които мненията се разминават, нямаше да се стига до ситуации като тази с назначението на гуверньор на БНБ. Нямаше да се стига до ситуации като тази с военната помощ за Украйна. Това щеше да бъде потушено, преди да се е превърнало в политически скандал. Тъй като няма такова политическо лидерство, ние имаме политически партии, които се изнудват една друга. А и също така те се надпреварват кой ще спечели или изгуби при всеки такъв сблъсък. Що се отнася до позицията за Северна Македония, е същото. Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ каза: „Или ще стане на нашето, или напускаме коалицията“. Тоест или губим, или ще спечелим каквото искаме, а всички други ще изгубят. Това не е продукт на сериозно политическо лидерство, а по-скоро продукт на провала на едно лидерство.
-Като ги споменахте, от „Има такъв народ” все по-видимо се държат по-скоро като опозиция или по-точно като сърдити деца. Може ли да бъдат възприемани като здравия разум, след като се възползваха от облагите на участието си в коалицията и си изиграха добре картите?
-Със сигурност това, което наблюдаваме в момента, е шантаж. Не мисля, че решението за напускане на коалицията от тяхна страна е сериозно обмислено, но то стои на дневен ред. То ще бъде определено от това кога партията „Има такъв народ“ ще прецени, че губи повече, отколкото печели от участието си в това управление.
-Много вероятно е партията на Слави Трифонов изобщо да не влезе в парламента на следващите избори. Не рискуваха ли твърде много да се обезличат с включването в тази коалиция?
-Този проблем ще стои все повече пред партиите в коалицията, но особено пред „Има такъв народ“. Там има поне няколко политически лобита, но понеже не функционира като политическа партия, потенциалът за това да видим бъдещи разделения в самия „Има такъв народ“ е много голям. Със сигурност това ще се случи в средносрочна перспектива, но може би ще стане и в по-краткосрочна.
-Кои други формации ще засегне така наречения наказателен вот?
-Наблюдава се отлив и от „Продължаваме промяната“. Къде ще отиде този вот към момента е трудно да се прецени. Може би част от него ще се върне към „Демократична България“, част от него ще се прехвърли към проекта на Стефан Янев, друга част ще отиде към „Възраждане“, които също се водят нови политически субекти. Но големият въпрос стои всъщност пред „Демократична България“.
-Десните ли са най-големите губещи от участието в управлението?
-Избирателите на „Демократична България“ очакваха от участието им в това управление много специфични и конкретни неща – съдебната реформа и евроатлантическата ориентация на България. По нито една от тези две теми „Демократична България“ не водеше дебата в този парламент. Те се сетиха, че техните избиратели очакват позиция по темата за Украйна два месеца след началото на войната. В този смисъл със сигурност има огромно количество разочаровани избиратели и те също ще трябва да направят своя избор дали си струва да дадат още веднъж шанс на „Демократична България“ на следващите избори или да намерят друга алтернатива, така че рискът определено стои и пред тази политическа формация. БСП също е в сериозен риск.
-БСП си има свой, макар и все по-ограничен електорат, но битките в Столетницата и цепенето ще продължат. Какви тенденции виждате там?
-Към този момент в полето на БСП се намести категорично Румен Радев, който иззе говоренето на Корнелия Нинова по темите, свързани с Руската федерация, и по темите, свързани с енергийните проекти в България, както и по темата за носталгията по предишния комунистически режим. В този смисъл на това поле ще се намести и г-н Янев. И всъщност електоратът на БСП, който е вече достатъчно смален, Корнелия Нинова успя да изгуби 700 000 гласа в рамките на една година, предполагам, че ще продължи да намалява. Отливът ще е по посока на тези други формации, за които вече стана дума.
-Казвате, че Румен Радев е иззел думата от Корнелия Нинова. Какво трябва да се случи, че тя да бъде детронирана от лидерския пост?
-Тя е човекът, който осигури участието на БСП във властта. Това е силен ресурс, който от една страна събира подкрепа около Корнелия Нинова. Участието в управлението винаги е било силна мотивация за партийните структури, така че не мисля, че ще има импулс за промяна на лидерството. Това за съжаление е много тъжна новина за БСП, тъй като състоянието, в което се намира партията в момента, до голяма степен се дължи на председателството на Корнелия Нинова, въпреки че това може да изглежда на някои като успех. Все пак партията беше капсулирана в една нездрава носталгия по миналото и откровено на леви ценности. БСП така и не можа да се превърне в модерна лява партия, така че бъдещето на партията е доста облачно.
-Имаше много качествени хора в БСП, които обаче се оказаха опоненти на Корнелия Нинова и съответно бяха наказани за това. Имат ли те някакъв шанс и перспектива да оглавят свои проекти и да привлекат модерния ляв избирател?
-Не мисля, че имат шанс, особено докато БСП е част от управлението. Това зависи от резултатите на следващите избори, но аз не очаквам истински позитивен резултат там, особено ако се стигне до предсрочни избори. Тогава шансовете пред това поколение, за което говорите, пред вътрешната опозиция в БСП да се преборят за някакво лидерство, намаляват.
-Популизмът в лицето на „Възраждане” продължава победния си възход. Реалист ли е Костадин Костадинов, когато казва, че в следващ парламент те ще са водеща политическа сила?
-Това ще продължава като тенденция, докато отсрещната страна не съумява да проведе смислен разказ в защита на тяхното съществуване. Аз не мисля, че възходът на „Възраждане“ ще продължи. Мисля, че те са около своя максимален потенциал. Към този момент много зависи и от поведението на БСП и г-н Янев, но мисля, че това, което постигнаха и могат да постигнат „Възраждане“, е около максимума. Друг е въпросът, че и сегашният им резултат ми се струва твърде висок. Това говори за конкретни проблеми и патологии на българското общество, които трябва да бъдат отстранени в спешен порядък. Първата мярка минава през това нормалните политически лидери да започнат да се опитват да говорят на хората, които фактически подкрепят „Възраждане“ и да променят нагласите, свързани със страховете на тези хора, за да започне да изглежда, че имат идея какво правят.
-В много гласувания в парламента „Възраждане” действа в синхрон с ГЕРБ. Какво не знаем за сътрудничеството между тези две партии?
-По-скоро има краткосрочен съвпадащ интерес между тях, който е фокусиран върху показването и акцентирането върху неадекватността на управляващите. Не мисля, че има нещо друго, което събира „Възраждане“ и ГЕРБ към този момент. И това е проблемът на българската политика – политическите формации не успяват да надскочат краткосрочния си партиен интерес, нямат големи политически цели и не виждат щетите, които нанасят. Откровен проблем е, че ГЕРБ влизат в риторика, която обслужва интересите на „Възраждане“, дори и да не го правят съзнателно.
-Защо да е проблем? И едните, и другите искат предсрочни избори.
-Не мисля, че ГЕРБ имат изгода от предсрочни избори. Напротив, те имат интерес неадекватността на правителството да продължи достатъчно дълго, за да могат да консолидират подкрепа около себе си, да бъдат забравени всички причини, довели до протестите през 2020 г., да бъде забравено колко лош герой беше ГЕРБ в рамките на изминалите две години и да имат потенциала да търсят възможно следващо управление в някаква конфигурация. Колкото по-дълго са на власт сегашните управляващи по начина, по който го правят, толкова повече ГЕРБ ще изглеждат като приемливи за вариант на управление на голяма част от българските граждани.
-Тоест казвате, че от ГЕРБ вдигат пушилка, но изобщо не са заинтересовани да отидем на избори още сега?
-Да, те нямат изгода от предсрочни избори сега, но атаките им не трябва да обслужват дневния ред на „Възраждане“ и не знам дали те си дават сметка за това.
-Много хора смятат, че протестите в момента са провокирани и поддържани от бившите управляващи. Има ли основание за такива твърдения?
-Напрежението несъмнено обслужва подобен дневен ред. Друг е въпросът защо правителството се поддава. Докато то дава вид, че няма обща политическа визия, че няма план за това какво и защо се случва, дотогава ще продължи и нагнетяването на напрежението.
-За да не звучим твърде негативно, не виждате ли все пак и нещо положително в това управление, за което да потупаме Кирил Петков по рамото?
-Например закриването на спецправосъдието.
-Наистина? Това ли е най-важното в дневния ред на обществото?
-Със сигурност беше част от дневния ред на обществото. Дали осъзната – това е друга тема. Съдебната реформа по принцип е ключова за промяна на политическата и обществената среда в България. Друг е въпросът, че тя беше сведена до това просто действие. Към този момент изглежда все по-трудно да започне по-широк разговор за необходимите неща в съдебната реформа, които изискват квалифицирани мнозинства в рамките на този парламент. Може да добавим като краткосрочен успех и Плана за възстановяване и развитие, който още не е ясно дали и как ще се реализира. Но извън тези две неща няма нищо, което правителството да е свършило. Разговорът за реформите отпадна, водят се разговори за краткосрочни неща в една или друга сфера на обществения и икономически живот. И това е най-големият провал на правителството. Приемат се мерки, без да има яснота дали ще има реформи за тях.
Това е той:
Христо Панчугов е роден на 13 септември 1981 г. в Габрово
Завършил е политология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща
Бил е изпълнителен директор на фондация „Демократичен институт”
Преподавател в Нов български университет
Бил е лидер на младежкия СДС и зам. главен секретар на „Раковски“ 134
Председател на политическа партия „Синьо единство“ от януари 2013 г. до 2018 г.
Кристи Петрова
