Ф ренското предложение по отношение на Република Северна Македония на практика е ревизираният проект на общата позиция на ЕС, подготвена от председателството, като промените в сравнение с документа от 5 ноември 2020 г. сега са маркирани със специално ошрифтяване. Аз го разглеждам като добра база за бъдещо решение за началото на европреговори с РСМ, но с уговорката, че то трябва да бъде детайлизирано, надграждано и най-вече ефективно гарантирано. Една от редакционните добавки, която е много важна, но трябва да се прецизира непременно, е по отношение на специалното внимание, което трябва да се отдаде на защитата и недискриминационното третиране на гражданите, които принадлежат към малцинствата или общностите. За да се гарантира необратимостта на напредъка в тези области и пълното и ефективно прилагане, напредъкът ще продължи да се следи отблизо от комисията, която ще докладва редовно за това на съвета, се казва в документа.
Прецизиране
Всъщност точно тук текстът би трябвало да се прецизира допълнително, що се отнася до българските граждани в РСМ, които не са малцинство, а държавнотворна общност. Редно би било да се подчертае, че малцинствени проблеми между двете страни няма, както няма и реципрочни малцинства – нито българско в РСМ, нито македонско в РБ. Става дума за една част от българския народ, която по силата на определени исторически обстоятелства е останала да живее в друга държава. По-нататък в т. 11 се появява текст, свързан с официалната норма в РСМ, която ние официално не разглеждаме като отделен език, а като вариант на българския език. Разумно е да се отбележи българската позиция, което е предвидено и ми се струва уместно да се акцентира върху спазването на утвърдената практика за „официалните езици на двете страни – съгласно конституциите…“. С тази формулировка бяха подписани двустранни споразумения, тя беше вградена и в Договора от 2017 г. С тази утвърдена и общоприета в двустранните и многостранните документи формула се проявява уважение към езиковата норма на РСМ в нейното правно качество, произтичащо от конституцията на страната. Научно-езиковата същност на формулировката не е предмет на разглеждане, с нея се занимават филолозите. Основата на официалната норма и начинът, по който тя е кодифицирана и наложена изкуствено отгоре надолу, й дават статут на вариант, а не на отделен език. Това не пречи тя да изпълнява функцията на държавен език, език на образованието и литературата в Република Северна Македония. За целта е нужно обаче да се преодолеят рефлексиите от миналото.
Протокол
Много важно е и съдържанието на двустранния протокол, където е заложено, пак преди първата Междуправителствена конференция, че правителството на Република Северна Македония ще предостави на Република България копия на всички методически указания, учебници, учебни помагала и други релевантни учебни материали в образователната програма на Република Северна Македония в съответствие с чл. 12 от програмата между правителството на Република България и правителството на Република Северна Македония за сътрудничество в областта на образованието и науката. Но тъй като казах, че е добре протоколът да се доизпипа, важно е в него да има конкретни срокове, напр. задължението за прилагане в учебниците на постигнатите исторически компромиси да стане в срок от 2 години.
Изчистването на детайлите днес ще снеме напрежението утре. Документите са на масата, нека сега да се види колко голяма е готовността и колко е искрено желанието в Скопие. Говоря за политическия елит, защото той дава разнопосочни сигнали. Темата за еврочленството не бива да излъчва нещо различно от единомислие на всички политически сили там. Приказките за това, че с приемането на тези документи РСМ щяла да стане българска и да се посегне на идентичността им, са чудовищни глупости, които не мога да си обясня как се раждат в нечии глави. Към съвременното битие на младата държава, на самоопределението в нея, на езиковата норма от страна на България няма никакви претенции и обструкции. Настояваме да престанат фалшификациите и манипулациите на историята, на историята на езика и на документалните факти и да се положат усилия за преодоляване на езика на омразата. Този език, култивиран в Титова Югославия, се чу ясно онзи ден от устата на лидера на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Хр. Мицкоски, който беше изпаднал в истински антибългарски делириум, вероятно предусещащ избори.
Накрая не по-малко важно е контролът на изпълнението на двустранния протокол да се поеме от Европейския съвет, а не от Европейската комисия. Така и самата България ще бъде в състояние да наложи санкции, ако това се наложи. Днешното българско „да“ въобще не означава, че РСМ ще стане член на ЕС утре, процесът е дълъг, това е добре известно. Но така или иначе „френското предложение“ и протоколът са добра база, върху която трябва да се работи с визия и разумно.
*Авторът- проф. д-р Ана Кочева, работи в Института за Български език на БАН. Коментарът е предоставен специално за „Телеграф“
