М ляко, ядки, хляб, макарони, зрънчо, ориз и дори храни за животни са с намалени грамажи, за да не надуват цените драстично, установи проверка на „Телеграф“. Например едно от масовите кисели млека с процент на масленост 4% вече се предлага в опаковки от 380 грама, а преди беше по 400 грама. Така на практика при покупката на 20 опаковки губим 1 кофичка, тъй като 20 грама по 20 броя прави точно 400 грама, тоест още едно кисело мляко.
При специалните млека с плодове, мюсли и ядки пък намалението е от 290 на 280 грама. Надя Георгиева от София разказа пред „Телеграф“, че почти ежедневно си купува определена марка мляко и ако преди кофичката беше пълна, то сега видимо е по-малко като грамаж. Жената се шегува, че производителите мислят за здравето ни и предлагат по-малки порции.
Другият продукт, при който има видимо орязване на грамажа, е оризът. Някои от производителите вече го предлагат в опаковки по 800 грама, вместо килограм. Така цената от 4,11 лева за опаковка от килограм е намалена на 3,29 лева за 800 грама. Други производители пък са намалили количеството със 100 грама и така го предлагат за 4,29 лева, а килото излиза 4,77 лева. На външен вид почти няма разлика в опаковката, но ако се сравни с такива, които са от килограм се вижда орязаното количество, което стига поне за едно готвене, смятат домакини.
Въпреки намалението на количеството в последните месеци се наблюдава значително нарастване на цената на ориза. Така, ако миналата година един пакет струваше между 2 и 3 лева, то сега вече се продава между 3 и 5 лева.
Със 100 грама са орязали и грамажа на някои от видовете макарони. Ако преди масово се предлагаха в опаковки от 0,500 кг, то сега вече има и такива по 0,400 кг. Най-евтините са по 1,80 лева за пакет от половин килограм, а преди година масово се продаваха от 1-1,50 лева.
Основната причина за увеличението на цените на храните е поскъпването на енергийните ресурси заради войната в Украйна. Почти двойно, а при някои скокът е дори три и четири пъти - при горива, ток и газ, които се използват за производството и доставката на хранителните продукти.
От 100 на 60, 70 или 80 грама са намалени количествата на опаковките с ядки. Ако преди година масово се предлагаха фъстъци, лешници, бадеми в опаковки по 100 грама, то сега те са по 70 грама. Суровите плодове пък дори са по 60 грама. Цените обаче не са по-ниски, а напротив дори има значително увеличение. Така например, ако преди кило лешници струваше 35-40 лева, то сега с новите опаковки излиза близо 50 лева.
Намаление на грамажа има и при някои видове хляб. Така от 600 грама вече масово са намалени на 500 грама и бройката излиза около 2 лева, вместо 2,50 лева.
От 60 на 45 грама е намалено и количеството на един от любимите на децата зрънчовци. За разлика от грамажа, цената му от 40 ст. е скочила на 70 ст. за опаковка.
Сред орязаните откъм грамаж стоки са и храните за животни. Например опаковките с лакомства за котки от 100 грама са намалени на 85. Така, ако преди 3 опаковки са стигали за два дни, то сега са достатъчни само за ден, разказаха възмутени собственици на домашни любимци.
По софийските пазари: Търговци с етикети за половин кило
В последните месеци има практика по софийските пазари да обявяват цени за 500 грама, а не за килограм. Това коментира Богомил Николв от Асоциация „Активни потребители“. Това е психологически трик, за да привличат клиенти, заяви Николов. Така, ако например има цена от 1,50 лева за килограм домати, хората се спират, но ако е 3 лева, ще подминат, разясни Николов.
Николов коментира още, че намалението на грамажа както по пазарите, така и в търговските обекти, не е незаконно и всеки производител има право да го прави, без да го обявява публично. Друг е въпросът, че така реално се увеличава цената на продукта, защото ако си свикнал да даваш 60 ст. за една вафла от 100 грама, а й намалят обема на 90 грама, то тогава стойността й се увеличава с около 10 на сто. Въпросът е потребителят доколко би усетил разликата в грамажа, тъй като повечето от продуктите не се различават съществено като обем.
Николов коментира още, че не са правени подобни изследвания при кои продукти има намаление на грамажите, тъй като няма база за сравнение с предишните опаковки. Той обаче уточни, че орязване може да има както при бързооборотните стоки, така и тези с дълга трайност. Това зависи от производствените линии и сключени договори за доставки на опаковки.
По темата работиха Елена Иванова, София Симеонова, Поли Пантева
Екип на Телеграф
