В търсене на произхода на COVID-19 авторът на бестселъри Мат Ридли („Геномът”, „Еволюция на всичко” и „Червената царица”) се съюзява с канадския учен Алина Чан и разглеждат удивителни разкрития и слухове, кръжащи около произхода на вируса, променил изцяло света ни. Резултатът от това мащабно разследване е книгата „Вирус.
В търсене на произхода на Covid-19”, издание на „Сиела“. Търсенето започва от подобен вирус, който се среща в прилепи от Южен Китай и местна закътана мина за добив на руда. Следват множество въпроси от типа как вирусът се появява на повече от 1500 км оттам в Ухан. Търсенията ги довеждат до диви животни, конфискувани от контрабандисти, и до авангардни изследвания за усилване на функцията при вируси, извършвани в различни лаборатории.
Базирано на множество изследвания и проучвания, разследването дава свой вероятен отговор на основния въпрос, стоящ пред учените. Но на свой ред повдига ред въпроси за действията на водещите световни политически лидери по време на най-голямото вирусно глобално предизвикателство в последните десетилетия.
На шест часа път с кола южно от Кунмин, недалеч от границата с Лаос, се намира окръг Модзян. Той е със статут на автономен окръг в знак на признание от властите в Пекин, че неговите коренни жители - народът хани, представляват обособена етническа група. Районът е хълмист, обрасъл с гори и слабо населен.
По някои от хълмовете има терасовидни обработваеми площи, до които се стига по черни пътища. Те се използват за отглеждане на банани, каучук, тютюн и чай, но повечето склонове са покрити с гъста естествена зеленина. Най-големият град в района - Пуер, отдавна се слави със своите чаени плантации и с тъмния, ферментирал чай, произвеждан в тях. Източно от Пуер, на двадесетина километра от град Тонгуан, от рядко залесения ляв бряг на река Бабиан се отделя поток на име Бънпин, чието русло води нагоре към хълмовете. На един хребет от южната страна на потока, сред горички от портокалови дървета е кацнало малкото селце Данаошан. Недалеч оттук се намира изоставеният меден рудник, където са работили шестимата миньори.
***
Китайските власти проявяват много усърдие и енергия, за да държат хората встрани от мината в Модзян, но според собствените им изявления не проявяват особен интерес сами да провеждат допълнителни разследвания там. Изводът е, че или са ги провели, но са запазили резултатите в тайна, или са решили да не дълбаят повече. И двете възможности са притеснителни.
Остава да се обърнем към сателитните снимки. Днес мястото е покрито с гъста зеленина, но изображения от април 2012 г., когато миньорите се разболяват, показват функциониращ черен път, водещ до няколко сгради на билото на хълма, както и добре утъпкана пътека по-надолу по склона до нещо, което може да е вход към хоризонтален тунел или галерия.
Според проучване на подобни обекти на Брайън Рийд, американски инженер, добре запознат с провинциалните райони на Китай, включително с Юнан, сградите изглеждат като U-образна сглобяема конструкция с резервоари за съхранение отстрани, типична за лагер за проучване на полезни изкопаеми. Две книги, намерени от Рийд, разкриват, че добивът на мед първоначално е едно от местните начинания за индустриализация, насърчавани от Мао Дзъдун по време на „Големия скок напред“ през 50-те години на миналия век: „През 1958 г. Сун Джунсю, заместник-секретар на окръжния партиен комитет, организира близо 10 000 души за разработване на медната мина Бънпин“. Но към 1960 г. поради лоши резултати мината е изоставена. Тя, изглежда, има няколко забоя, единият от които се нарича „Пещерата на прилепите“.
Оттам се добиват 60 тона руда с 6% съдържание на мед, но не се продават „поради неудобен транспорт“. Други документи сочат, че през 1978 г. е направен опит за възстановяване на дейността. После, през 2011 г., във връзка с високите цени на медта на някого му хрумва да отвори мината отново.
В началото на април 2012 г. малка група мъже започва да разчиства торта от прилепи. Мината гъмжи от тези животни, някои от които тепърва се събуждат от зимен сън, макар че в субтропичния климат много остават активни и през цялата година. Прилепите са различни, но преобладават дребните, стадни, хранещи се с насекоми видове, известни като подковоносови. Работата се извършва сред жега, прах и мръсотия и е свързана с вдишване на прахта и вредните изпарения от огромното количество прилепи и техните изпражнения.
Не е ясно защо мъжете разгребват с лопати торта от прилепи. Според докторската дисертация от 2016 г. преди този случай „много хора често влизат и излизат от мината, без да е възникнало заболяване“, което предполага, че там се извършва редовна дейност. Вероятно са наети да разчистят галериите за последващ добив на мед, да съберат гуаното за продажба като органичен тор или и двете. Търговията с богатото на азот и фосфор гуано от прилепи е доходоносна в някои части на света, а малки количества се използват и в традиционната китайска медицина.
То се събира от пещери основно в Мексико, Куба, Ямайка, Мадагаскар, Индонезия и Тайланд. Изследване в тайландска пещера, извършено през 2006 и 2007 г. (но публикувано чак пред 2013 г.), открива генетичен материал от коронавируси в малък процент от пробите на гуано от прилепи и предупреждава, че копачите му трябва да вземат предпазни мерки срещу излагането на опасни зарази.
Не знаем колко мъже работят в мината в Модзян през април и май, но шестима са приети в болница - не болницата в град Пуер, намираща се на по-малко от два часа път с кола, нито в тази в Юси, на четири часа път, а чак в Кунмин, столицата на провинция Юнан, разположена на шест часа в северна посока. Те са насочени от местните лечебни заведения към болницата на Медицинския университет в Кунмин.
