П реди предстоящия днес конгрес на БФC изпълнителният директор Андрей Петров говори специално за в. „Мач Телеграф“ за същността на темите и очакванията как ще протече събитието.
- Г-н Петров, здравейте! С оглед днешния конгрес на БФC, темите са доста, но най-интересната е свързана с финансовото естество. Очаквате ли по-голяма помощ от държавните институции за финансиране на футбола у нас?
- Здравейте. Темата с финансирането е много обширна и интересна. Да кажем, че бюджета на Министерството на младежта и спорта е около 60-70 млн евро, това е колкото например на волейболния клуб на Фенербахче. С този бюджет трябва да се подпомагат всички спортове, а в тази картинка футболът се явява като оазис на фона на останалите спортове, приходите, които те могат да генерират интерес и т.н. Повечето спортни федерации са изцяло зависими от ММС финансово. В такъв случай ние не можем да имаме лостове, а можем да разчитаме на добра воля единствено и на желание на държавата да приоритизира развитието на футбола. Като цяло трябва да се приоритизира развитието на целия спорт в България. Пак казвам, ако бюджетът на ММС е 180 милиона лева, то на здравеопазването е 9 милиарда лева, “Спортът не е ли превенция?“. Той е на различни нива, масов спорт, спорт за здраве, спорт за всички, спорт за високи постижения.
Ние сме в една ситуация, в която масовият спорт е даден на федерациите, а и високото спортно майсторство зависи от тях, а финансирането трябва да дойде от централния бюджет или от местните власти, които им отделят субсидии на клубовете.
Футбoлният cъюз трябва да работи с държавата за създаване на приоритети в детско-юношеския спорт и по тази линия държавата да подпомага директно клубовете, за да създаваме работещи академии. Тук, обаче идва един друг проблем - елитните ни клубове са юридически лица, регистрирани по търговския закон, а пък действащото законодателство допуска субсидиране на дружества с нестопанска цел, което е първият сериозен проблем, с който се сблъскваме още на теоретично ниво. Доста се коментираше идеята да се отделят школите от клубовете с цел да се създадат отделни сдружения с нестопанска цел, но пък законът в същия момент забранява свързаните лица, които да участват в управлението на различни клубове.
Преди години Левски се опита да го направи с Левски-Раковски и да бъде отделена, като академия. Сдружението с нестопанска цел се учредява от минимум седем дееспособни лица, които да бъдат на общото събрание. При такъв сценарии може да се изпадне в ситуация, където, хората които финансират, могат да бъдат изолирани и от общото събрание, което не е окей. Впрочем това го наблюдаваме в големи измерения при аматьорския футбол. Темата предвещава широка дискусия на конгреса, така че трябва да намерим инструментите, с които да се финансира всичко това.
- На няколко пъти в своите интервюта президентът на БФC Георги Иванов загатна, че трябва да се започне от най-ниското стъпало, а именно изграждането на повече футболни игрища в междублокови пространства, в училищата, защото именно това липсва в момента на подрастващите. Споделяте ли и Вие това мнение?
- Цялата концепция на футбола трябва да бъде разделена на различни стратегически приоритети. През последните 6-7 години се явяваме един от най-големите инвеститори в прилежаща инфраструктура. Построили сме 36 тренировъчни терена за последните години. В големите градове има много сериозен недостиг на инфраструктура, но това е заради големия брой школи, които се основаха. Има интерес към футбола, все още е номер едно в спорта в България.
Много родители записват своите деца да тренират, но липсва съответната инфраструктура, която да ги поема. Липсва ученически футбол, има някакъв всъщност, но не е на нивото по времето на социализма, където още от училищата децата са били разпределяни по футболните клубове. Масовият футбол се явява в момента, като бизнес, в детските градини и училищата се допускат представители на школи, които са спечелили съответния търг, за да фигурират там и така. В София родителите плащат всичко за децата си в школите, докато в малките населени места все още и общините помагат.
Нашата задача е тези школи да минат през едно сегментиране, за да се определи кое е академия и кое школа. Ще отнеме време, но това е правилния път, за да се избистри картинката. На база на тези много школи, ние както печелим много деца на страната на спорта, така и ги губим след това, защото замислете се колко от тях стават професионални футболисти. Да те са мотивирани от големите футболисти в момента, за да се запишат и да искат да станат, като тях, но това е изключително дълъг процес, който повечето не издържат.
АНЖЕЛИН АЛЕКСАНДРОВ
Цялото интервю четете в днешния брой на в. "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
