- Г-н Жечев, какви са очакванията ви за предстоящия Мондиал 2022 в Катар?
- Очаквам с голямо нетърпение световното първенство. Досега финалите не са се провеждали в края на годината и ми е много интересно как ще се развият нещата. Сезонът до момента бе доста натоварен и не съм сигурен дали футболистите ще успеят да покажат най-доброто от себе си. Има и нещо друго - те са свикнали да играят на подобни форуми след края на сезона. В предишните години са се подготвяли по един начин, а сега е различно и ще трябва да сменят подхода, което крие известни опасности. Климатът в Катар е по-различен, необичаен е, особено за европейските отбори, което също може да се окаже решаващо. Все пак мисля, че ще получи празник на футбола. Местните фенове са доста ентусиазирани и запалени, страната положи доста усилия за популяризиране на играта, така че ще има хубава атмосфера по време на мачовете. А и двубоите ще се играят на супермодерни стадиони, което допълнително ще радва окото.
- Кои отбори са фаворити за титлата според вас?
- Отдавам предпочитания на бразилците. Те винаги са сред фаворитите. Очаквам отборът им, в който по традиция има изключителни футболисти, да триумфира. Може би е време на това поколение, водено от Неймар, да върне купата в Бразилия. За тях сигурно е болезнено световната титла да им убягва вече 20 години. Затова съм сигурен, че ще положат огромни усилия, за да стъпят отново на върха. Иначе аз симпатизирам на Германия. Харесва ми, че винаги показват здрав и безкомпромисен футбол, който в много от случаите им носи успех.
С интерес ще следя представянето на двамата най-добри играчи през последните години - Кристиано Роналдо и Лео Меси. Португалците смятам, че нямат шанс за нещо голямо. Аржентина е по-вероятно да стигне до финал. Евентуална титла би наредила Меси до Марадона.
- България отново няма да участва на световното първенство. Защо вече 24 години не успяваме да се класираме за най-големия футболен форум?
- Нивото на футбола ни е ниско. В първенството се взимат прекалено много чужденци, които не са особено качествени и в техните страни не са някакви имена. Така те не само че не вдигат нивото на шампионата ни, но и на практика пречат на родните таланти да пробият и да се развиват. За мен трябва да се привличат единствено чужденци, които са на ниво, за да може покрай тях младите ни играчи да израстват.
- Виждате ли вина в БФС?
- За мен Боби Михайлов е зрял човек, който си знае работата и върши това, което зависи от него. Вярвам, че той ще направи нужните промени, за да бъдем отново на ниво. Проблемът е, че нямаме изявени футболисти, които да играят в силни европейски отбори, така както преди имахме.
- Вие сте един от малкото футболисти в историята, които играят на четири световни първенства. Какво означава това за вас?
- Едно признание за моите усилия. Това означава, че хората са вярвали в мен, видели са качествата ми и са ми гласували доверие. Горд съм с това постижение, макар че има известна горчивина, че не играх на световното в Германия. Дебютирах в националния отбор на 18 г. под ръководството на Георги Пачеджиев. С него България се класира на първото си световно първенство в Чили през 1962 г.
- Това е и вашият първи мондиал.
- Да, тогава нямах 20 г., играех в Спартак (Сф). Попаднахме в тежка група заедно с Унгария (1:6), Англия (0:0) и Аржентина (0:1). Взех участие единствено в мача с англичаните и мисля, че се представих на добро ниво. В този двубой спечелихме първата точка за България на световни финали.
- България успява да се класира и за следващото световно първенство в Англия, но отново попада в трудна група.
- За място на финалите победихме с 2:1 изключително силния отбор на Белгия на неутралния стадион във Флоренция. За съжаление отново нямахме късмет при жребия и попаднахме в група с Португалия (0:3), Унгария (1:3) и Бразилия (0:2). За мен беше празник да се изправя срещу двамата най-големи футболисти на това време - Пеле и Еузебио. Бразилците ни вкараха два гола от преки свободни удари. Доколкото си спомням, отзивите от представянето ми срещу Пеле бяха положителни. Играх и в трите мача. За това колко силна беше групата ни говори и фактът, че отборът на Бразилия, който беше действащ световен шампион, не успя да се класира за елиминациите и отпадна заедно с нас.
- На третото ви световно първенство бележите и първия си гол на такъв форум. Очакванията като минимум обаче са, че България ще запише първа победа.
- Да, след като съперници ни бяха Германия (2:5), Перу (2:3) и Мароко (1:1), в отбора бяхме убедени, че ще запишем първа победа на световни финали. Аз успях да се разпиша в последния мач срещу Мароко. Тогава ръководителите на тима ни тотално объркаха подготовката. Преди шампионата ни качиха на лагер на Белмекен, където имаше сняг. В Мексико обаче ни посрещна 40-градусова жега на сянка. Не успяхме да се аклиматизираме, а през вторите полувремена на мачовете буквално не можехме да ходим. Привиждаха ни се звезди посред бял ден. Отделно някой „умник“ беше измислил, че не трябва да се пие вода по време на срещите. Този сух режим ни дехидратираше, което изцеждаше и последните ни сили.
- В Германия '74 не се появявате в игра. Каква е причината?
- Селекционерът Христо Младенов нямаше особени симпатии към мен. Срещу Уругвай (1:1) загрявах при резултат 1:0 за нас. Идеята беше да заздравя отбраната и да задържим резултата. Смяната обаче се забави и ни изравниха малко преди края. После вече моето включване беше безсмислено. Тогава бяха на 31 години, а знаете, че на тази възраст у нас пенсионираха футболистите.
- Срещу кои футболисти ви е било най-трудно да се изправите като защитник?
- Пеле и Еузебио. Особено Пеле имаше специфичен начин, по който се освобождаваше от бранителите без топка. Спринтира 2-3 метра и после рязко сменя посоката встрани, за да получи подаване. И вече защитникът е далеч от него и закъснява да го блокира. Освен изключителен майстор, беше и много бърз. У нас ми беше най-трудно срещу Димитър Якимов, с когото сме приятели. В мачовете обаче това оставаше на заден план и правехме страхотни битки на терена.
- Играли сте заедно с един от най-големите български футболисти - Георги Аспарухов. Какви са спомените ви за Гунди?
- Гунди беше велик и като човек, и като футболист. Живяхме в един блок в „Лозенец“ - аз съм на втория етаж, а той на десетия. Точно беше станало обединението между Левски и Спартак и разговаряхме. Аз първи взех апартамент и той ме попита дали има още свободи жилища в блока. Спомням си, че той се обади и беше останал само един незает - въпросният на десетия етаж, където все още живее неговата съпруга. Новината за катастрофата на Гунди и Котков беше голям шок за всички, особено за нас, които бяхме в клуба. Научихме за трагедията на стадиона. Много трудно се отърсихме от това нещо, защото това бяха големи имена на българския футбол. Котето тъкмо беше дошъл при нас преди няколко месеца. Много зле се чувствахме, беше нещо неописуемо, но колкото и трудно да ни беше, трябваше да продължим.
- Имахте ли приятели от големия съперник ЦСКА?
- Единствено с Якимов и Пенев. Поддържахме добри отношения от съвместния ни престой в националния отбор. Тогава нямаше такова разделение както сега. Запалянковците на двата отбора гледаха мачовете заедно на стадиона. За съжаление с течение на годините това се промени. Нямам обяснение защо се получи така. В онези години нямахме много варианти за забавление. Аз лично разпусках най-добре с разходки. Обичахме да ходим също на кафе и сладкарница.
- Като треньор на Левски давате шанс за изява в първия отбор на Борислав Михайлов, Наско Сираков, Николай Илиев и Божидар Искренов. Това впоследствие е едно от най-успешните поколения на отбора.
- Бяха големи таланти. Трябваше само да им се даде едно рамо, за да може да играят и в Левски, и в националните отбори. Горд съм с това, че преценката ми за тях се оказа точна, че именно на тези момчета са им дали някакъв шанс, за да могат да станат още по-големи.
- Като треньор на Левски печелите единствено Купата на България. Съжалявате ли, че не успяхте да работите по-дълго време с този отбор?
- Съжалявам, наистина. Оставих един отбор, който беше доста добър. Но така е във футбола. Когато пропуснеш шанса си, да спечелиш някоя титла, те сменят.
- Работили сте в Гърция и Саудитска Арабия. Как видяхте живота в тези страни?
- В Саудитска Арабия беше трудно заради езика и различните нрави и обичаи на местните. В Гърция ми беше лесно, защото знаех перфектно езика. Бях го научил от мои приятели емигранти в България. Даже като отидох първия път и заговорих, те ме гледаха като извънземен - откъде знам толкова добре гръцки. Един мой приятел - Стелиос Паскуди, ме беше научил. Това ми помогна изключително много при престоите начело на Арис (Солун), ПАС (Янина) и Верия.
- Имате ли обяснение защо любимият ви Левски не се представя на познатото ниво през последните години?
- Един отбор се прави с класни играчи. А в Левски за трима, четирима, максимум петима футболисти, които отговарят на името и историята на клуба. И даже един човек като Наско Сираков, който е много голямо име за нашия футбол, изпитва затруднения в селекцията. Добър футболист се взима с пари. Виждаме, че с ограничени финанси не се получава. Очевадно е, че чужденците в Левски не притежават нужната класа.
- Сещат ли се от „Герена“ за вас и останалите легенди на клуба?
- Да! По случай 80-годишнината ми организираха тържество, почетоха ме подобаващо. За мен най-големият подарък бе, че ме уважиха. Обадиха ми се много хора, сред които бяха и част от бившите ми съотборници.
- В личен план имате две дъщери и трима внуци. Идват ли често да ви виждат?
- Това ми е най-голямата радост - да ги видя. Внукът се пробва във футбола, но не успя да стигне това ниво, което е нужно за професионална кариера, и се отказа. Разказвал съм им много за кариерата ми в Левски и националния отбор. Винаги са ме разпитвали и са се интересували и от най-малките подробности.
- Как сте здравословно?
- Чувствам се добре, да чукам на дърво. Нямам проблеми. Имам една вила близо до София и гледам при всяка възможност да ходя там. Разходките сред природата, на чист въздух най-много ме държат
- Как преминава един ваш ден?
- Сутрин ходя на стадион „Раковски“, където се виждам с приятели. Пием кафе, играем карти и табла, коментираме мачовете и нещата от живота. Следобед съм си вкъщи през повечето време. Естествено, не пропускам мачовете на Левски, но гледам и другите наши отбори. Чужди първенства не гледам, но следя Шампионската лига.
- Кой ви запали по футбола?
- Запалих се в махалата, където играехме на малки вратички от сутрин до вечер. Баща ми беше един от най-големите преводачи - Георги Жечев. Сред книгите, които е превел, са „Война и мир“ и „Тихият Дон“ на Михаил Шолохов. Беше анархист по убеждение и не беше удобен за тогавашната власт.
Това е той:
-Роден е на 12 ноември 1942 г.
-Играе като централен защитник в Спартак (Сф) и Левски
-Европейски шампион за юноши през 1959 г.
-Заслужил майстор на спорта от 1965 г.
-Двукратен шампион и два пъти носител на купата
-За националния отбор на България има 73 мача и 2 гола
-Единственият българин, който е бил на 4 световни първенства
-Треньор на Левски, Хасково, Беласица, Локомотив (ГО), Дунав, Ботев (Вр), Академик (Св) и Велбъжд
-С Левски печели Купата на България
-В чужбина води гръцките Арис (Солун), ПАС (Янина) и Верия, а също и Ал-Наджма (С. Арабия)
Иво Цукев
