П етър Жеков все още продължава да е най-големият голмайстор в историята на българския футбол. В шампионата бе изпреварен от Мартин Камбуров, но общо в официални мачове вероятно още дълго време ще бъде номер 1 и ето защо поредицата на "Мач Телеграф" завършва с него. Легендарният таран на ЦСКА е с невероятен нюх към гола, вродено чувство за пласиране в наказателното поле и много мощни и точни удари с двата крака от почти всякакви дистанции. Същевременно е и изключителен майстор на преките свободни удари.
Роден е в село Книжовник, Хасковска област, но от 5-годишен живее в Димитровград, където започва да тренира в местната детско-юношеска школа. Започва да играе в средата на терена, но още тогава нерядко бележи голове и е привлечен в юношеския национален отбор от неговия селекционер Серги Йоцов. Под неговото ръководство участва на два пъти на финалите на юношеския турнир на УЕФА (до 18 години) през 1962 година в Румъния и 1963 година в Англия.
Още ненавършил 18 години, започва да играе в мъжкия отбор на Димитровград, с който през сезон 1962/63 дебютира в „А” РФГ. С този тим записва 25 мача и вкарва първите си 8 гола в шампионата на страната. Любопитното е, че още тогава бележи първите си попадения на отбора, срещу когото ще се разписва най-често – Левски. На осминафинала за Купата на 14 юни 1963 година изненадващо в София изпадналият вече тим на Раковски Димитровград побеждава „сините“ с 2:1. Въпреки това е елиминиран заради загуба в първия мач у дома с 0:4. Любопитното е, че това е първата загуба на Левски на клубния му стадион в този турнир и в официален мач въобще. Главният „виновник” е 19-годишният Жеков, вкарал първите си два от всичките 24 гола във вратата на Левски.
Големият си потенциал на голаджия разкрива след преминаването си през есента на 1963 година в Берое. Само след месец със зеления екип опитният треньор – синята легенда Иван Радоев-Баба Рада, го преквалифицира в типичен централен нападател. Там прави страхотен тандем с бившия си съотборник от детския тим в Димитровград Янчо Димитров-Жандара. И Жеков започва да бележи гол след гол, като за петте сезона в Берое попаденията му стават 101 в 141 срещи. На два пъти е голмайстор номер 1 на първенството – 1966/67 и 1967/68, като при втория с 31 попадения поставя нов рекорд в шампионата. С тима на Берое през 1968 година печели и Балканската клубна купа. Усъвършенства непрекъснато изпълнението на преки свободни удари, ставайки страшилище за родните вратари. Майсторството му при тяхното изпълнение е толкова впечатляващо, че феновете на Берое, кръщават прекия свободен удар в близост до наказателното поле „дълга дузпа”.
От есента на 1968 година Жеков вече е играч на ЦСКА. С червения екип реализира в пълна степен невероятния си голмайсторски гений. В точния момент попада на правилното място. По това време в армейския тим играят такива изявени футболисти като Димитър Якимов, Никола Цанев, Аспарух Никодимов, Димитър Марашлиев, Димитър Пенев, а Петър Жеков се превръща в безпощадна голова машина в този състав. В този първи сезон с ЦСКА печели шампионската титла и националната купа и за трети път става голмайстор номер 1 на България. С реализирането на 36 гола (нов рекорд) става първият български футболист, носител на престижната награда на френския вестник „Екип“ - „Златната обувка“ за голмайстор номер 1 на Европа. Съвсем закономерно получава покана за участие в бенефиса на вратар номер 1 на света за 20-и век – руснака Лев Яшин. На 28 май 1971 година на стадион „Лужники” в Москва играят Сборен отбор на ФИФА и Динамо Москва, завършвайки при резултат 2:2. В световния тим със звездите Боби Чарлтън, Герд Мюлер, Джачинто Факети, Драган Джаич е и българинът Христо Бонев. В 60-ата минута техен съотборник става Петър Жеков и само след десетина минути за пореден път убедително демонстрира това, което най-много може – да вкарва голове. След корнер, изпълнен от Боби Чарлтън, с удар с глава Жеков вкарва за крайното 2:2.
Десетки са ефектните и нестандартни голове, вкарани от Жеков, но два са над всички. Първият е във финала за КСА срещу Левски, игран на 30 април 1969 година. До 86-ата минута, когато по радиоуредбата съобщават, че по регламент предстоят продължения, Жеков вкарва феноменален гол с изненадващ удар от 30-ина метра по диагонала, препарира за 2:1 вратаря Георги Каменски. Вторият е на 24 март 1973 година на националния стадион „Васил Левски” в поредното Вечно дерби от шампионата на страната. ЦСКА води с 1:0 до 89-ата минута, когато „синята” легенда Павел Панов изравнява след ефектна задна ножица. Секунди преди последния сигнал Жеков с удар от центъра праща топката в „синята” мрежа, хващайки неподготвен вратаря Стефан Стайков.
Петър Жеков прави феноменални мачове и с екипите на националния отбор. Дебютира в представителния ни тим в един знаменит мач за българския футбол. Малко след като е навършил 21 години, е титуляр в отбора, спечелил на 29 декември 1965 година във Флоренция баража за световното първенство срещу Белгия с 2:1. В следващите два мача с националния екип вкарва 3 гола и окончателно убеждава треньора Рудолф Витлачил, че има място сред 22-мата за световното първенство в Англия през 1966 година. Още по-силно и резултатно играе в срещите за европейско първенство, когато България достига четвъртфинал през 1968 година. В първия мач в Стокхолм вкарва гол и асистира за второто попадение на Динко Дерменджиев за победата ни с 2:0 (единствената ни и досега над шведите като гости). В знаменития четвъртфинален мач на 6 април 1968 година срещу Италия вкарва за успеха с 3:2 след ефектен пас с пета на Георги Попов-Тумби. Последната му по-ярка изява е в европейската квалификация на 4 декември 1971 година в София срещу Франция. Вкарва последния си гол с екипа на националния отбор от пряк свободен удар срещу френския вратар Пиер Карнюс за победата с 2:1.
През октомври 1968 година България печели сребърните медали на Олимпиадата в Мексико. Капитан и голмайстор на този отбор е именно Петър Жеков, който взема участие във всичките 9 мача (4 в квалификациите и 5 на финалите), вкарвайки в тях общо 7 гола. В решителната за класиране квалификация с отбора на ГДР пред боготворящата го старозагорска публика, реализира хеттрик само за 6 минути за победата с 4:1. На самата олимпиада вкарва по 1 гол във всеки от първите 4 мача с изключение на злополучно загубения с 1:4 финал от Унгария.
Петър Жеков има и важен принос за първи път български клубен отбор да спечели през 60-те години на миналия век турнир за Балканската клубна купа. Това става с тима на Берое в последния му сезон – 1967/68 с неговия екип. Взема участие в 4 мача, вкарвайки в тях 2 гола. С екипа на ЦСКА прави няколко силни мача в двата най-престижни турнира – тези за КЕШ и КНК. Още при дебюта си през есента на 1969 година в този за КЕШ вкарва и двата гола за победата с 2:1 над силния тогава унгарски шампион Ференцварош с Флориан Алберт в състава си. Вкарва голове на такива европейски колоси като Бенфика (в Лисабон), на гръцкия Панатинайкос (в Атина), европейски вицешампион за 1971 година и на великия тим от 70-те години – холандския Аякс с Йохан Кройф. Приключва участието си в европейските клубни турнири при победата на армейския тим над европейския шампион – Аякс. На 7 ноември 1973 година елиминира холандския колос с 2:0, а централен нападател, макар и контузен, е именно Петър Жеков. Той не вкарва гол, но цял мач държи в напрежение персоналния си пазач Бари Хулсхоф и цялата защита.
Петър Жеков показва голмайсторските си умения в приятелски срещи на ЦСКА при участието му в редица престижни международни турнири. Най-силно армейският тим се представя в популярния турнир в испанския курорт Палма де Майорка, печелейки го в три поредни години – 1970, 1971 и 1972. Любопитното е, че и в трите години е победен на финала испанския гранд Барселона. Особено впечатляваща е победата с 4:1 през 1970 година, в която Петър Жеков вкарва два ефектни гола. Най-ценна е победата с 2:1 на турнира през 1971 година, когато наставник на Барселона е „бащата на тоталния футбол” – нидерландецът Ринус Микелс.
През зимата на 1974 година Петър Жеков е подложен на продължително лечение на ахилеса с надеждата да участва в четвъртфиналните мачове за КЕШ с Байерн. Пролетната подготовка започва с по-леки тренировки, но още в първия официален мач за първенството срещу Ботев Вр контузията се възобновява и той пропуска мачовете с германския гранд. На 10 август 1974 година, вече възстановен, той е част от ЦСКА, победил с 2:1 на финала за Купата на Съветската армия Левски, печелейки последния си отборен трофей. Есента на 1974 година играе в няколко мача, вкарва даже и три гола за първенството, но контузията му за пореден път се възобновява. По същото време е извършена и треньорска рокада в армейския тим – Никола Ковачев е сменен от Манол Манолов–Симолията. Той убеждава клубното ръководство – полковник Мишо Микулаш и Стефан Божков, че сега е моментът Петър Жеков да прекрати кариерата си. Организирано е специално тържество на 6 април 1975 година преди мача за първенството ЦСКА-Черно море 3:1. Петър Жеков получава десетки награди и поздравления от Германия, Португалия, Австрия, СССР и други. Но най-голямата награда за него в този ден са сълзите в очите на хилядите армейски фенове, неискащи да вярват, че няма повече да виждат своя любимец на футболния терен.
Той е капитан в единствения ни финал на голям форум
Петър Жеков държи няколко рекорда и постижения, които едва ли някога ще бъдат надминати. Освен, че продължава да е българинът с най-много голове в официални мачове, той е и единственият играч в историята на родния футбол, който е извеждал националния отбор като капитан на финал на голям форум. Става дума за Олимпийските игри в Мексико през 1968 година. Тогава на финала нашите губят от Унгария с 1:4. Това става не без помощта на мексиканския съдия Диего Де Лео, който в 40-ата минута при резултат 2:1 за унгарците гони трима наши състезатели – Цветан Веселинов, Кирил Ивков и Атанас Михайлов. Иначе до достигането на финала, Жеков бележи 4 гола на турнира в страната на ацтеките.
Той е и българинът, събирал най-много точки в анкетата на „Франс Футбол“ за Златната топка до 1994 година, когато Христо Стоичков я спечели. През 1969 година той получава рекордните 14 точки. Жеков е водещият реализатор за България в мачовете за европейското първенство през 1968 година. Тогава България е на пето място в Европа, като отпада на четвъртфиналите след успех с 3:2 над Италия в София и загуба 0:2 в Неапол. Така за финалната фаза, която се състои само от 4 отбора се класират „адзурите“, които по-късно стават европейски шампиони. В този цикъл Жеков бележи 4 гола за България, включително и един при паметната победа над Италия.
Мач Телеграф
