Л евски изигра най-слабия си мач от началото на сезона, загуби от Локо Пд на „Лаута“ и само за 90 минути разруши мита, че може да спори с Лудогорец за титлата. В този момент шансовете на ЦСКА 1948 да свалят „орлите“ от върха изглеждат малко по-големи. Без съмнение, като тактическа постройка, план за мача, идея за играта, това бе и най-слабото представяне на Хулио Веласкес. Испанецът бе напълно надигран от колегата си Душан Косич и логично победата остана в Пловдив. Къде сбърка наставникът на „сините“?
1.Тежки тактически схеми
Левски изигра вълнуващи мачове в Европа, както и в Първа лига от началото на сезона. В повечето от тях „сините“ доминираха или поне бяха равностойни на средноевропейски отбори. И заслугата за това е основно на треньора, който със смели тактически прийоми спечели не само на терена, но и сърцата на феновете. В последните два мача – срещу Лудогорец и Локо Пд, Веласкес обаче прекали със схематичния и ограничен в сложни тактически варианти футбол. Върхът бе второто полувреме срещу Лудогорец. „Орлите“ буквално бяха дошли на „Герена“ с мисълта да не загубят. Вместо Левски да натисне съперника, да наложи натиск, да потърси победен гол, Веласкес се отказа от високата преса, върна халфовата линия назад, а напред каквото стане! Сангаре за пореден път навъртя огромен километраж, но без никакъв ефект, защото нямаше никаква подкрепа от полузащитата. В Пловдив бе още по-зле. След гола на Хуан Переа, Левски дълго време не успя да излезе от шока и не знаеше как да реагира. Защото продължи да играе по тежката схема на Веласкес – петимата халфове разиграват помежду си, търсят крилата, а те Сангаре. Изобщо, испанецът май гледа на футбола като на точна наука, която се подчинява на формули и задачи. Играта просто отсъства.
2.Смените и вътрешните рокади
Веласкес има практиката да вкарва смени в състава в средата на второто полувреме. За първи път от много години Левски има дълбочина в състава, която му позволява да прави не само равностойни, но дори и печеливши смени. Срещу Локо обаче това не проработи. С влизането в игра на Бурас, Сула, Рилдо, Алдаир и Фабиен нищо не се промени. И как да стане, когато първата ти смяна в 64-та минута е дефанзивен халф за дефанзивен халф. Акрам Бурас не е разиграващ полузащитник, не е човекът, който да захранва с пасове атакуващите футболисти. С каква цел той влезе на мястото на Костадинов не е ясно. По-късно Алдаир замени Камдем – десен бек за десен бек? Влизането на Фабиен на мястото на Кирилов също е много спорна смяна – дясно крило, което да играе вляво...Още повече, че французинът по някаква неясна причина е много далеч от това, което беше в Славия миналия сезон.
3.Липса на свежест и умора
Левски изглежда емоционално изтощен и твърде уморен отбор, в сравнение с мачовете в Европа. Несериозно е тим с претенциите на Левски да зависи от 33-годишния Ради Кирилов. Точно това бе използвано от Локо и Душан Косич. Кирилов бе напълно блокиран на левия фланг и практически изключен от мача. Част от футболистите пък дори не крият пренебрежението към съперника и смятат, че щом е Левски, съперникът губи с 0:1 преди първия сигнал. Трети пък в акъла си вече не са в Левски, а мислят за трансфери. Изобщо, на „Герена“ трябва да си дадат сметка, че промените в състава са задължителни. На пейката има достатъчно играчи, готови да се доказват. Стига да получат поне малко доверие, което Веласкес трудно дава.
4.Високо самочувствие и подценяване на съперника
Хулио Веласкес или не вижда, или отказва да види, една много лоша тенденция в поведението на играчите – прекалено високото самочувствие и подценяване на съперника. В два поредни мача Светослав Вуцов прави откровени глупости в играта с крака. На третия път това ще се окаже фатално. Грешката на Майкон за гола дойде именно след абсолютно ненужно заиграване с топката в опасна зона срещу много опасен футболист – Хуан Переа. Отделно тема е, че бразилецът не получи никаква подкрепа от Макун в тази ситуация.
