Е диният е роден в Пожаревац, тогава Югославия, на 30 декември 1977 г. Другият се появява на бял свят на 9 юли 1975 в Ловеч, България. Двата града са на около 443 км. един от друг, но двамата ни главни герои – Саша Илич, днес треньор на ЦСКА, и Ивайло Петев, наставник за втори път на Лудогорец, са коренно различни, пише в днешния си брой вестник "Мач Телеграф".
Илич, който е футболистът с най-много мачове в историята на сръбския гранд Партизан, направи кариера, на която мнозина на Балканите биха завидели. Освен, че записа общо 861 мача за „гробарите“ във всички турнири, той игра още в силни тимове като Селта, Галатасарай, РБ Залцбург, пък дори и Лариса. Като футболист Саша Илич играе за 3 национални отбора – Югославия, Сърбия и Черна гора, както и за Сърбия. Записва общо 37 мача, в които бележи 4 гола. Част е от състава на западните ни съседи на Мондиал 2006 г.
От своя страна Ивайло Петев не може да се похвали с бляскава кариера, макар и да стана шампион на България с Литекс. Реално най-много време е играл именно в отбора от родния си град – от 1996 до 2002 г., както и през 2003 г. Бил е още в Олимпик Тетевен, Спартак Вн, Черно море, Родопа, Дунав, Марек, Любимец и Етър. Реално единственото общо с Илич е това, че е играл в Гърция – за Трикала.
Легендата на Партизан се отказа от футбола през 2019 г., когато беше на над 41 години. Почти веднага след това той става селекционер на Сърбия до 16 години. Води този тим известно време, а след това поема тима на западните ни съседи до 17 г. После е помощник в отбора на Сърбия до 21 г., преди на 17 август 2021 г. да бъде назначен за наставник на Чукарички. Води този тим в 27 мача, преди Люпко Петрович да го препоръча на Гриша Ганчев за ЦСКА. И до момента той върши чудесна работа, защото „червените“ са много близо до първа титла от 2008 г. Негативното е отпадането от Европа още преди групите на Лигата на конференциите, както и това от Черно море от турнира за Купата на България.
Ивайло Петев определено има повече успехи като треньор. И все пак разликата в годините между двамата е само две в полза на наставника на Лудогорец. Той е на 47, а Илич – на 45. Започва в Любимец като играещ треньор, но първата му истинска работа е именно в Разград, като по онова време проектът на братя Домусчиеви е още в „Б“ група. Започва с помощник Георги Дерменджиев и постига исторически успехи – влизане директно в елита, завършило с требъл – титла, Купа и Суперкупа, и спечелване на още една титла след това.
Въпреки че си тръгна от Разград без да елиминира съперник в Европа, той направи солидна кариера извън България. Всъщност можеше и с друг роден тим да постигне много – Левски, но там историята е добре позната и той се задържа само няколко часа начело на „сините“. След това отиде в АЕЛ Лимасол, с който почти стана шампион на Кипър, но в последния кръг титлата отиде в местния гранд АПОЕЛ Никозия. После води националния тим на България, с който победи Португалия на Кристиано Роналдо, както и взе равен от Италия. Заради това и не е изненада, че бе поканен от Динамо Загреб. Това реално е най-големият отбор, който той е водил.
Но каръкът от Кипър го преследва и в Хърватия, като той не успява да стане шампион и прекъсва успешната серия на Динамо Загреб, а трофеят отива в Риека. И следващият тим на Петев е солиден – вторият по титли отбор на Кипър – Омония Никозия. Води отбора само в 15 мача и си тръгва. После следва и добре платената екзотика – Ал Кадисия, преди да се върне в Европа – в Полша, в Ягелония. Друго от изключително престижните му назначения е начело на Босна и Херцеговина. Отбор, който игра на Мондиал 2014 и в редиците му има звезди като Един Джеко и Миралем Пянич.
В интерес на истината Петев започна трудно начело на балканската страна, но постигна своята голяма цел – първо място в Група 3 на Дивизия Б и на Лигата на нациите. Това не само качи босненците в Дивизия А, ами и по-важното – класира ги на бараж за Евро 2024 г. Вътрешните войни във федерацията обаче направиха така, че неговият договор не беше продължен и той остана без работа. След само 3 месеца Петев се завърна в Разград, където определено има недовършена работа.
Иначе Илич и Петев имат съвсем различни философии за футбола. Сърбинът обича сигурността в защита и разчита на схемата 3-5-2. В повечето случаи играта на ЦСКА не гали окото, но пък точките се трупат, което е най-важното. Петев е на другата крайност. Той иска отборът да атакува непрестанно и да има тотална доминация върху съперника. Схемата, на която неотлъчно разчита, е 4-2-3-1.
Коя философия обаче е по-успешна в битката за титлата, ще видим утре вечер от 20:15 часа на стадион „Българска армия“.
Автор БОГОМИЛ РУСЕВ
Мач Телеграф
