Б ившият вратар Ивайло Крушарски стана популярен най-вече чрез своето участие в предаването на NOVA “Един за друг”, където участва със своята половинка Ивана. Но той има и сериозен футболен бекграунд, тъй като е играл в Струмска слава и Локомотив Горна Оряховица във Втора лига. Бил е още част от Пирин Разлог, Спартак Варна и Локомотив Мездра. Иначе Крушарски е юноша на ЦСКА, но е бил част от втория тим на Уест Хем, а в момента се занимава с проекта „БГ Футболни проби“. Той е за деца и млади играчи, които тепърва влизат в мъжкия футбол. Крушарски участва в подкаста на „Мач Телеграф“ - „МачКаст“, където разказа куп интересни истории.
- Ивайло, ти си бивш футболист. Защо реши да се откажеш от кариерата си и да се насочиш към риалити предаванията.
- Ще бъда кратък и лаконичен. Няма да отговарям и само ще я погледна (смее се и поглежда Ивана). През 2021 г се записахме за участие в „Сървайвър“. Там се запознахме и след прибирането ни в България ние много бързо заживяхме заедно, буквално за една седмица. Един ден, както си седяхме вкъщи, не очаквах, че този разговор предстои и Ивана ми каза: „Трябва да спреш с футбола“ (смее се). Кратко, точно и ясно. Преди това бях в Англия, във втория отбор на Уест Хем и послушах един българин, който ми беше мениджър и на мен тогава. Каза ми, че няма смисъл да седя във втория отбор и да не играя. Там нямаше как да продължа, тъй като в Англия правилото е, че до 21 г. можеш да играеш във втория отбор. Ако си над 21 г. трябва предния ден да си бил резерва за първия и тогава можеш да играеш за дублиращия. Тогава бях на 23 г. Вариантът беше да ме преотстъпят. Искаха да го направят в Акрингтън Стенли. Това е отбор от Лига 1, пак много високо ниво в Англия. Впоследствие аз не отидох. Отиде един друг българин, който в момента е в ЦСКА да пази – Димитър Евтимов. И тогава този въпросен мениджър ми каза – къде ще ходиш в Уелс, да те изядат овцете, ела си в България и аз ще те продам в Полша или Турция. И аз типично, като всеки български футболист, съм се помислил за звезда и за най-добрия. Какво ще им седя на тия тука. Взех тъпото решение да се прибера в България. И се прибрах и той ми предложи да започна подготовка с отбора от Втора лига Струмска слава, докато ми намери отбор, за да не губя форма. Отивам аз в Струмска слава и преживявам 4 месеца ужас. Направо ми рухна психиката и ме демотивира доста. Постави ме в една безумна среда. Затова и се записах за участие в „Сървайвър“, за да се оттърся от това нещо. И после се прибрахме с Ивана.
- Като се връщаш назад във времето – съжаляваш ли решението да спреш с футбола?
- Не съжалявам. Много съм й благодарен даже. В момента, това, с което се занимавам, ми носи тази радост, която изпитвах, когато бях в Англия. Докато бях в българския футбол беше по-скоро агония. Преди всичко това е една игра, на която трябва да се наслаждаваме – феновете, и футболистите, всички. Тук, за съжаление, такава е обстановката, че в по-голямата част от отборите, нито футболистите могат да се наслаждават, нито феновете. И се получава нещо, което е далеч от истината. Сега се занимава, със събития и с това да помагам на деца. Това ми носи щастие и удовлетворение. Много съм щастлив, защото имам възможността да променя отровената атмосфера, която беше преди това.
- Разкажете ни малко повече за това, с което се занимавате в момента.
- Когато имах идеята, никой не вярваше в нея и в мен. В България като се започва нещо ново винаги се казва – О, това няма как да стане. Към онзи момент аз се водех още със статута на футболист и никой не ме взимаше на сериозно – аз идвам от терена и започвам веднага да помагам на деца да се развиват. Само Ивана вярваше в този проект.
- А как ти дойде тази идея?
- През 2018 г когато отидох да тренирам в Уест Хем, дефакто минах през този проект в Англия. Така ме забеляза скаута на Уест Хем и отидох в този отбор. Ако не беше този проект никога може би нямаше да достигна това ниво и този футбол. Още тогава ми хрумна идеята, че това ще помогне на много деца. В България клубовете нямат скаути, т.н. представители, които да обикалят. Има само 3 клуба у нас, които имат. И дори те са бивши футболисти, които са сложени там да взимат заплати. Ние нямаме никаква скаутска структура. Хората трябва да разберат, че моят проект е полезен и за двете страни. На децата дава поле за изява – да ги видят клубовете. А на самите клубове дава една голяма перспектива – могат да дойдат на едно място и да видят тия деца и да си изберат. Не е нужно да обикалят села и паланки и да харчат пари, които така или иначе ги няма. И за двете страни е полезно. Дотук за 2 години знаем за над 215 деца, които са отишли да тренират в различни клубове в България и в чужбина. Възрастовата граница е от 8 до 24 г. В България се казва, че той ако до 20 г. не е станал футболист, не го търсете. В България е много труден преходът от юношески към мъжки футбол. За миналата година 2000 деца са завършили юношески футбол и е трябвало да отидат да играят вече. От тях само едно е продължило да играе в професионалния футбол, 2 в аматьорския, а другите 1997 са бармани и сервитьори. И ти намразваш накрая това, за което си си дал цялото детство.
- Разкажи ни за атмосферата в Уест Хем. Отиде ли на някой голям мач да гледаш?
- Това беше един от малкото периоди, в които наистина съм се наслаждавал на футбола. През цялото време усмивката ми не слизаше от лицето по време на тренировка. Като се започне от тренировъчната база до всяко едно нещо. Аз имах допир и до първия, и до втория отбор. Процедурата е следната. Когато ме забелязаха ме взеха на първа тренировка с отбора до 18 г. Има моменти, в които когато съдбата е с теб се получава всичко. Та, мен ме харесаха и ми казаха – от утре си на проби в Уест Хем. И аз не вярвам. Отивам на тренировъчната база и продължавам да не вярвам. Влизам в съблекалнята, дават ми екипировка и аз продължавам да не вярвам. Излизаме на тренировка и явно защото бях супер спокоен и ми се получаваше всичко, независимо дали стрелят двама-трима или десет. Топката не влиза и не влиза. Тренировъчната база е едно огромно поле, на което тренират много отбори и веднага започнаха един друг да си шушукат и се събра голяма група треньори да ме гледат. Веднага се пуска рапорт до втория отбор. След това ми е обажда скаута, който всъщност ме скаутира и ми казва: „Не знам какво си правил днес, но от утре си с втория отбор“. По това време аз си готвех яйца, няма да го забравя. Аз продължавам да не взимам нещата на сериозно. На следващия ден отивам с втория отбор на тренировка и пак по същия начин всичко ми се получи. Казаха ми, че ме оставят на двуседмичен пробен период. И така ме харесаха и останах във втория отбор. Дойде паузата за националните отбори. Тогава вратари на Уест Хем бяха Фабиански и Адриан, двама национални вратари. И какво да правят, качват вратарите от вторите отбори в първия. По това време Пелегрини беше мениджър. И ми звънят и ми казват: „Утре си с първия отбор на тренировка“. И тогава вече разбрах, че е истина. Цяла нощ не съм спал. Отиваш на следващия ден на Rush Green. Там има бариера на входа и охраната не ме пуска и ми викат, че е забранено за фенове. Обадих се да ме посрещнат, охраната ми се извинява. И оттам и ме слагат на мястото на Фабиански в съблекалнята, което беше до Сабалета. И аз гледам до мен седи Сабалета, като до преди няколко месеца го гледах на световното. Човек с 500 мача във Висшата лига и си говореше с мен като равен с равен. Аз обаче държа на ниво. Идва домакина, носи ми екипировка, брандирана за мен. Начинът, по който се случват нещата там и тук, е коренно различен. Оглеждам се и виждам хора, които съм гледал по телевизията. Тогава доста се притесних. Но направи ми огромно впечатление манталитета на тези футболисти. Държаха се нормално с мен, На Сабалета му беше интересно откъде съм, за какво се боря, какво е в България. Знаеше Левски, ЦСКА и Лудогорец. Започна да си говори с мен и да ме предразположи. Тук, ако отидеш в някой мъжки отбор и си по-неизвестен и веднага се започва – абе, юношка, я седни тука, носи топките. Това ме поотпусна в съблекалнята, но като излязохме на терена направо не си усещах нито ръцете, нито краката. Първите 15 мин. не мога да подам топката. Минаха 15 минути и си казах, че това е моят момент, какво толкова се притеснявам, пуснах се вече и нещата започнаха да се случват.
- А с Пелегрини успя ли да се видиш?
- С него нещата по-трудно се случват. В България има старши треньор. Там има мениджър, който седи по-близо до отбора. Той само наблюдава и казва стратегиите, след състава и отговаря за привличането на новите футболист. Структурата е доста по-различна. Във втория отбор на Уест Хем има двама треньори на вратарите и 4 човека, двама от които с камери, които снимат тренировката. В момента, в който изпуснеш топката веднага спира, идва анализатора с лаптопа и ти показва на място защо си изпуснал – къде ти е била ръката и т.н. Всеки футболист си има личен физиотерапевт. На 5 човека има индивидуален готвач. Имаш си диетолог, който ти изготвя програма само за теб, съобразена с твоите нужди. Всеки ден ми правеха риба на пара, защото показателите за фолиева кислеина и витамин А ми бяха ниски и така най-бързо се набавя. На всеки 15 минути ти взимат кръв от ухото. Хората това не го виждат и се чудят, защо като дойдат резултатите са 5:0 и нагоре.
- И в същото време ти си дойде в Радомир.
- Първия ден, в който дойдох беше на един лагер. Влизам в ресторанта и гледам на масата едните ядат дробчета, другите – пържени сърца. И си викам – може би не е организирана вечерята първата вечер. Слизам на закуска – пържени филии. После на обяд – кюфтета с туршия. И си викам – леле, майко мила, къде съм попаднал... И после защо няма резултати.
- Какви спомени имаш от ЦСКА?
- Мечтата на всеки юноша е да стигне до мъжкия отбор. Затова се бориш. И при ЦСКА ми се случи интересно – качих се в автобуса директно към Панчарево за тренировка да пътуваме. Около мен бяха Тошко Янчев, Данчо Тъча, Пифа. Имена, които съм виждал само по телевизията. За България те са си със статут. След това се отпуснах докато не дойде един треньор, който изгони всички българи от отбора и се започна с трансферите. Та имах само 6 месеца период с първия отбор на ЦСКА.
* ЕКАТЕРИНА ТОМОВА и ДИМИТЪР ПЕНЕВ
Мач Телеграф
