Н а кой е кръстен легендарният стадион на Динамо Загреб - „Максимир“? Отговорът е прост - на квартала, в който се намира съоръжението, на което миналата седмица игра Лудогорец за трети път в своята европейска история.
Въпросният стадион е на впечатляващите точно 100 години, като е построен през 1912 г. и е реновиран многократно – през 1948 г., 1998 г. и за последно през 2011 г. Капацитетът му е 38 000 места, но заради земетресението от 22 март 2020 г. една от най-големите трибуни е затворена и в момента максимално на съоръжението могат да дойдат най-много 25 000 човека. Иначе рекордната му посещаемост датира от 19 юли 1973, когато на мач между НК Загреб и Осиек се събират 64 138 зрители.
Архитектите на „Максимир“ са двама човека – Владимир Турина и Бранко Кинцъл. През 1941 г. стадионът е опожарен от протестиращи сърби и евреи, които не са доволни с решението на управляващите от усташкото фашистко правителство да раздели техните деца от хърватските. На 13 май 1990 г. идва и вторият исторически момент за „Максимир“. Двете крайни агитки на Динамо Загреб и Цървена звезда – БББ и Делие, се сбиват. Но тук не говорим за нормален бой, а за може би за последната капка, с която чашата прелива, преди да започне войната в Югославия.
В резултат на това над 200 човека са ранени, като мнозина са намушкани, прострерляни или отровени със сълзотворен гас. „Звездашите“ са водени от Желко Ражнатович-Аркан, който по-късно ще е главно действащо лице във войната.
Около 3000 човека са сърбите, които скандират срещу тогавашния новоизбран президент на Хърватия Франьо Туджман. Говори се, че конкоретно за този мач, на страната на Динамо са дори големите им съперници от Хайдук Сплит, коити защитават национланата чест. Още преди началото на срещата на „Максимир“ започват да летят ракети и камъни към гостите. Сърбите пробиват полицейския кордон и тръгват към домакините. Логично двубоят е прекъснат. Легендата Звонимир Бобан пък рита полицай, който бие фен на „модрите“, след което БББ правят жив щит около Бобан, който само няколко часа по-късно е обявен за национален герой на Хърватия и респективно за враг на Сърбия. Този момент е овековечен с графит на „Максимир“. Пред стадиона има паметна плоча на всички членове на БББ, изгубили живота си във войната.
След това отклонение, трябва да отбележим, че в момента усещането на „Максимир“ е сякаш си на нещо средно между „Ла Бомбонера“ в Буенос Айрес и стадион в България. Съоръжението има своята харизма, но в никакъв случай не е красиво.
За отбелязване е и фактът, че отпред се намира най-малкия феншоп на балкански гранд. Той е едва 20 кв. Метра и касата е веднага, след като се отворят вратите, а продуктите са от двете страни.
Богомил Русев
