От „Екип“: Видеовръзката с Андрей Павелко е лоша, но това не изненадва никого. В Украйна се води война, а президентът на местната футболна федерация често е в опасните зони защото не спира да пътува.
- Въпросът вероятно ще ви прозвучи абсурдно, но как я карате?
- Всеки украинец ще ви отговори по един и също начин. Ние сме във война, целта ни е да спасим мирните хора и децата и да се са бием за нашата страна и нашата свобода.
- Специално вие с какво заминавате от началото на конфликта?
- В първите дни основната ми грижа бяха чужденците. Трябваше да ги евакуираме възможно най-бързо заедно със семействата им. След това преместихме седалището на федерацията от Киев в Ужгород и от там да координираме преместването на младите ни играчи в академии в Италия, Унгария, Полша, Литва, Молдавия и Румъния.
- Защо точно в Ужгород?
- Защото градът е близко до границата с три държави – Словакия, Унгария и Полша. От там е по-лесно да приемаме хуманитарната помощ от Европа и да я насочваме към застрашените региони във вътрешността на страната. През последните 20 дни съм посетил 14 града с центрове, през които помагаме на хората.
- Как точно?
- Преди всичко се опитваме на изведем младите ни футболисти и децата от най-застрашените зони като Одеса и Николаев в по-спокойни региони и от там да ги насочваме към академии в чужбина, доколкото е възможна.
- За колко деца става дума?
- До момента сме изпратили 2000 в Европа, а евакуираните от опасните зони са няколко десетки хиляди. За жалост някои от тях, включително и деца под 10 години са ранени при обстрели и бомбардировки. Давах кръв за тях. Най-тежкият случай бе с едно 12-годишно момче Иван Череденко, което бе засегнато от мина в главата, гърдите и е със 7 открити фрактури. Успяхме да го изпратим в Берлин. Той е голям фен и ме помоли да му уредя разговор с Александър Зинченко. Обеща му, че няма да умре по телефона.
- Доколко войната се е отразила на украинският футбол?
- Ако говорим за инфраструктурата два от стадионите в Чернигов и Мариупол са разрушени напълно. Тренировъчните центрове в околностите на Киев и базата на Шахтьор Донецк също са пострадали. Опитваме се да помогнем на всички, които не са напуснали страната.
- Има ли футболисти, които са на фронта?
- Да, много. Треньори като Юри Вернидуб (б.р. човекът, който направи чудото с Шериф Тираспол в Шампионската лига) също. Голяма част от тях са в Мариупол, където отблъскват атаките на руските агресори. Сред тях има и национали като Виктор Корниенко от Шахтьор, който е световен шампион за юноши до 20 години на първенството през 2019 г
Цялото интервю четете на страниците на "Мач Телеграф" днес
