П рез ерата на сър Алекс Фъргюсън Манчестър Юн бе мечтана дестинация и безброй футболисти поеха към „Олд Трафорд“, за да сбъдват мечти и да печелят трофеи. Някои не успяха да отговорят на високите очаквания, но те бяха изключения, защото сър Алекс бе ненадминат мотиватор и беше в състояние да наложи високи стандарти, за да изцеди максимума от всеки. За съжаление стремежът да се преследват успехите изчезна след оттеглянето на шотландеца през 2013 г. Постепенно Юнайтед се превърна в гробище за свои и чужди футболни таланти. Стана традиция обещаващи трансфери и дебют на обещаващи юноши да се превръщат в титанични провали. Мнозина от нарочените за грешници с екипа на „червените дяволи“ намират своето спасение на друго място и при други условия. Последният пример е Маркъс Рашфорд, който посрещна с видимо облекчение новината, че отива да играе под наем в Астън Вила. Няма да е никаква изненада, ако той преоткрие себе си и се прероди като головата машина, каквато беше в миналото. В днешни дни да напуснеш „Олд Трафорд“, или както е известен Театъра на мечтите, се превърна във формула за връщане на добрата форма.
Антони
След като беше потънал в мъгла през последните две години и половина, Антони отиде да играе в Бетис под наем и отново заприлича на футболиста, който Юнайтед купи от Аякс за 85 млн. паунда през 2022 г. Бразилското крило отбеляза два гола и даде една асистенция само в първите си три мача с Бетис. Трябва да направим уговорката, че неговото присъствие в този списък може да се окаже грешка, защото 24-годишният футболист започна добре и в Юнайтед и стана първият в историята на Висшата лига, който се разписва в първите си три дебютни мача. В Юнайтед Антони така и не успя да се адаптира към бързината на директния английски футбол, а в Ла Лига има на разположение предостатъчно време за обработка и контрол на топката.
Скот Мактоминей
На първо четене мястото на Скот Мактоминей не е тук. На сметката си е записал 250 мача за Юнайтед, в които е дал 37 асистенции. Той има спечелен трофей от Лига Европа, Купа на страната и Купа на лигата. Истината обаче е, че при него израстването дойде в последния сезон, а преди това бе известен с това, че се мотае безцелно по терена като муха без глава. В играта му нямаше лекота, контролът на топката бе всичко друго, но не и елегантен и по тази причина офертата на Наполи да го откупят срещу 25 млн. паунда изглеждаше като щедър подарък. Но скоро ситуацията коренно се промени.
Мактоминей се превърна в ключов играч в халфовата линия на Антонио Конте. Коравият шотландец стана лидерът на Наполи, който изненадващо спечели скудетото през сезон 2024-25. Ако питате днес Юнайтед, те ще искат да си го върнат светкавично.
Хенрик Мхитарян
Той попадна в центъра на вниманието от момента, в който пристигна от Борусия (Д) срещу 30 млн. паунда през 2016 г. Арменецът дойде, след като бе обявен за „Футболист на футболистите“ в Бундеслигата и с 15 асистенции в рамките на сезона. Не успя да оправдае очакванията въпреки ударното си начало с отбелязани шест гола в 11 мача. Той поведе отбора към победа и вкара гол в спечеления с 2:0 финал за Лига Европа срещу Аякс през 2017 г. Репутацията му на най-добър централен халф в Европа обаче бързо избледня. Той игра само в 15 мача за първенството и изпадна в немилост в първата половина на сезон 2017-18 по времето на Жозе Моуриньо, който неведнъж го обвиняваше, че се скатава и бяга от отговорност. Скоро стана ясно, че вече няма място на „Олд Трафорд“ и бе разменен с Алексис Санчес от Арсенал. Той не успя да впечатли и при „артилеристите“, но се възроди, след като премина в Серия А. Първоначално започна в Рома, но се развихри истински, след като премина в Интер и спечели скудетото и достигна финала на Шампионската лига под ръководството на Симоне Индзаги. Мхитарян така и не успя да се адаптира към английския футбол, но откри своята втора родина в Италия.
Матео Дармиан
Матео Дармиан бе спорен трансфер още от преминаването си от Торино през 2015 г. Италианският краен защитник вкара един-единствен гол за четири сезона с „червените дяволи“. От него се очакваше да е алтернатива на Люк Шоу в титулярния състав, но това просто не се получи и той бе върнат в Италия, където се присъедини към Парма. Първият му сезон в клуба бе толкова успешен, че Интер незабавно го привлякоха. Дармиан намери своето място и имаше ключова роля за първата титла за „нерадзурите“ от 11 години. Въпреки че вече е на 35 г., той е непоклатим титуляр както в клубния, така и в националния отбор. Вероятно сега Юнайтед съжаляват, че не са били по-търпеливи към него.
Анхел ди Мария
Той счупи рекорда за най-скъп трансфер за времето си в английския клуб със сделка за 60 млн. паунда. Закупуването му трябваше да сложи точка на безплодния престой на мениджъра Дейвид Мойс. Неговият наследник Луис ван Гаал доведе един от най-добрите футболисти на Реал (М), който имаше на сметката си спечелена Шампионска лига и финал на Световно първенство с националния отбор. Всичко изглеждаше страхотно. Ди Мария даде четири асистенции в първите си три мача за първенството, а в мача срещу Лестър отбеляза феноменален гол със задна ножица. Но той се адаптираше много трудно към английския начин на живот. На терена изглеждаше сякаш е отегчен от играта. След като крадци разбиха дома му през 2015 г., си стегна куфарите и избяга след едва една година престой.
Ди Мария се възроди след преминаването си в ПСЖ. С екипа на парижани той се разписа 93 пъти и асистира за още 119 гола в 295 мача. Спечели общо 19 трофея, а световната титла на Аржентина през 2022 г. нямаше да е възможна без неговата ключова роля. С днешна дата той се наслаждава на последните мачове в своята кариера с екипа на Бенфика. Може би нещата щяха да са различни, ако в Юнайтед играеше при друг треньор, а не при Ван Гаал, който описва като „най-лошия треньор, с когото съм работил в цялата си кариера.”
Диего Форлан
„Диего, уау Диего, той дойде от Уругвай и разплака кашаварите*...” Кой не помни онази песен, която феновете измислиха и не спираха да повтарят, след като Диего Форлан заби два гола за победата на Юнайтед насред „Анфийлд“ през януари 2003 г. Уругваецът се превърна в култов герой за „червените дяволи“ по време на двегодишния си престой при тях. Запазената му марка бяха решителните голове, които в повечето случаи бяха победни, както срещу Саутхямптън и Челси. Форлан поведе Юнайтед и те успяха да си върнат титлата, която предишния сезон отиде при Арсенал. Като цяло обаче престоят на Форлан бе разочарование. На него му трябваха цели 27 мача, за да открие головата си сметка в Юнайтед. Така през 2004 г. напусна в посока Виляреал, а за целия си престой отбеляза едва 10 гола във Висшата лига. Уругваецът загуби битката с Рууд ван Нистелрой за фланелката с култовия №9, а присъединяването към мъжката формация и на амбициозния младок Уейн Рууни съвсем уби неговите шансове да помирише терен. За всеобща изненада Форлан се превърна в легенда в Ла Лига. Той отбеляза 59 гола с екипа на Виляреал, преди да премине в Атлетико (М), където се разписа още 96 пъти. Той на два пъти спечели приза за голмайстор в испанското първенство. На Световното първенство през 2010 г. Форлан получи „Златна топка” за най-полезен играч и „Златна обувка” за голмайстор на първенството с отбелязани пет гола. Уругвай достигна до полуфиналите, а Форлан бе признат за един от най-великите нападатели на своето поколение.
Жерар Пике
Трудно е човек да се сети, че кариерата на Жерар Пике започва от Ман Юнайтед. Известен е като защитник на Барселона със спечелени девет титли в Ла Лига и три трофея от Шампионската лига. Но той има и своите четири сезона на „Олд Трафорд“. Юнайтед го купиха, когато бе едва на 17 г. и тренираше в школата на Барса. В ерата Фъргюсън той записа едва 23 мача и не успя да се пребори за поста на централен защитник в конкуренцията на Рио Фърдинанд и Неманя Видич. Пуснаха го да се прибере в Барселона срещу смешните пет милиона паунда. Пасна като дялан камък в схемата Пеп Гуардиола и се превърна в лидер на онзи отбор на каталунците, който мачкаше всички и навсякъде. Пике стана световен и европейски шампион с Испания и според мнозина е най-добрият централен защитник за всички времена. Не обича да си спомня за престоя си в Юнайтед. „Не играх толкова често, колкото ми се искаше, но от времето там научих най-важните уроци, които ме изградиха като човек и футболист”, казва Пике в интервю за The Telegraph през 2015 г.
Заб. Кашавари – презрително обръщение на феновете на Юнайтед към тези на Ливърпул.
Джеймс Уестуд, Goal.com
