Ш ампионът на гюле (F55) от Паралимпийските игри в Париж Ружди Ружди и Стела Енева кацнаха на българска земя. На Терминал 2 на летище София двамата бяха посрещнати от министъра на младежта и спорта Георги Глушков, а Стоянов не се прибра с тях.
Ружди спечели втората си паралимпийска титла след Рио де Жанейро 2016, след като в Париж се наложи убедително за златния медал с 12,40 м.
Християн Стоянов остана на крачка от медалите, след като завърши четвърти на 1500 м (T46) с време от 3:52,27 минути.
Стела Енева, която се завърна на паралимпийския форум след 9 години отсъствие, също беше близо до медал и се нареди четвърта на диск (F57) с 30,59 м.
Плакат и тениски с лика на Ружди, български знамена, букети и много аплодисменти очакваха шампиона на летище “София”. Сред посрещачите беше и носителката на сребърно паралимпийско отличие на копие от Пекин 2008 Даниела Тодорова.
“Този медал тежи повече от другите, защото минаха много години и все по-трудно става да се спечелят медали, особено златен. Много е трудно да седиш на едно ниво толкова много години, с толкова много контузии. Щастлив съм, радвам се, че успях да стъпя на върха. Радвам се, че чух химна на България в най-важното състезание. Бях подготвен много, исках да спечеля, но ме беше страх да кажа, че отивам за медал, защото всичко се случва - съдии, фалове. Не исках да си удрям една спирачка предварително. Отидох, борех се до последно и успях.
Това трябва да се изживее. Все едно за първи път спечелих златен медал, развълнувах се. Имах подкрепа от приятели, роднини, родители. Искам да благодаря и на треньора си, защото без него нямаше да успея. Той ме научи на абсолютно всичко, каза ми, че трябва да го слушам и ще ме направи световен шампион и световен рекордьор.
Много проблеми имах. През 2019 г. на световното бях с много голяма рана и с близо 38 градуса температура. Успях да спечеля на косъм златния медал и като се прибрах трябваше веднага да ми се направи животоспасяваща операция, защото кръвта ми е започнала да се трови.
Предстоят други състезания. Искам да продължавам, докато имам сили. Винаги има мечти за сбъдване и затова аз ги гоня и лека-полека се сбъдват. Най-важно е другите да не се отказват, да се борят и да слушат треньорите си.
Ако не бях с увреждания, сигурно нямаше да бъда спортист. Сигурно нямаше да се случи това нещо. След катастрофата в Павел Баня се видяхме с Даниела Тодорова и започнах да се занимавам. А и попаднах на добър треньор, който ме научи. Имах желание и талант”, каза Ружди при завръщането в София.
“Няма спортист, който да не гони медал, особено олимпийски”, каза Стела Енева на летище “София”. “И късмет трябваше, може би още повече подготовка ми трябваше. Тази година се оказа най-силната в моята дисциплина. Дискът се хвърля с любов и сигурно заради това всички са там.
Имах дълъг период без състезания, така че трябваше и през това да мина.
Стари спомени ми минаха през главата. Стари треньори ми казаха, че съм феномен. Аз започнах от 20 метра състезанието, а 30-те метра са непосилни за един нормален човек.
Трудно ми беше да се подготвя, дисциплината ми беше жестока. Самонаказвах се, за да покрия нормативите. Имахме квоти, но трябва да се покрият нормативите. Аз бях уверена, че ще спечеля квота, но не бях уверена, трябваше ми повече време за по-добра подготовка.
Второ и четвърто място болят най-много. Четвъртото място е за дървен медал.
В хвърлянето имаш дълга кариера, аз съм на годинки вече, но има състезатели и на 60 години. Идеята е да си на почетната стълбица. Аз се разплаках на награждаването на Ружди.
Забелязах, че само аз и треньорът ми бяхме в Париж. Хубаво е човек да има голям екип от петима-шестима души, както и стабилен спонсор.
Българинът е свикнал на малко и пак да постига успехи - сега имаме злато и две четвърти места.
Ружди е като Аполон, той е роден да бъде шампион”, каза Енева на летището.
