„Имам астма, алергии, дислексия, хиперкинетично разстройство, тревожност и депресия, но мога да ви кажа следното – каквито и да са болестите ви, те не могат да определят какъв човек може да бъдете.“
Да, точно това написа Ноа Лайлс в X (бившият Туитър), след като спечели бягането на 100 метра с рекордно малка преднина в историята на олимпийските игри от едва пет хилядни от секундата пред Кишане Томпсън от Ямайка. Вероятно това постижение може да се сравнява с нищожната разлика между първите двама на игрите в Москва през 1980 г., но по онова време хронометрите не засичаха хилядните от секундата. И въпреки че влезе в графата на свръхчовеците, след като стана най-бързият от най-бързите в света, Лайлс избра социалната мрежа да изпрати съвсем човешко съобщение до всички хора. Неговият пост в Х незабавно събра над 280 хиляди лайка.
Проблеми
Това със сигурност не беше първият път, когато Лайлс говореше публично за менталните и здравословните си проблеми. През 2020 г., когато в разгара на пандемията от COVID-19 състезанията бяха отменени и като цяло в света цареше хаос, Лайлс трябваше да се изправи срещу депресията и да се бори с нея. През август 2020 г. той съобщи, че е започнал курс на терапия с антидепресанти, който нарече „най-доброто решение, което съм вземал от доста време“. Тогава постовете на Ноа получиха огромен отзвук сред много хора, които също като него трябваше да се изправят срещу своите психични проблеми. Олимпийският шампион Лайлс е в състояние да накара победното бягане да изглежда лесно като детска игра. Неговото представяне го прави все едно е свръхчовек и лесно може да се забрави, че дори топатлетите са хора, имат човешки болки и проблеми и трябва да се справят с тях.
Същото може да се каже за огромния брой хора, които ежедневно трябва да се борят с астмата. Трудно можем да си представим, че човек, който бяга 100 метра за 9.784 секунди, може да има проблем с дишането.
Трудно можем да си представим, че човек, който бяга 100 метра за 9.784 секунди, може да има проблем с дишането.
Но проблемите с астмата на Лайлс имат дълга предистория. Аишвария Кумар от ESPN пише, че той е получил първите астматични пристъпи под формата на задушаваща кашлица, когато бил едва на три години. В началото го объркват и той не е диагностициран с астма. Правилната диагноза получава чак когато става на пет години. Астмата е хронично заболяване, при което периодично се получава стеснение на дихателните пътища, които могат и да се изпълнят със секрет. Това прави дишането много трудно и дори липсата на кислород може да бъде животозастрашаваща. Сигурно още първия път, когато сте отишли на среща, сте разбрали колко важно е човек да диша нормално. С дишането кислородът влиза в белите дробове, откъдето отива в кръвта и така стига до всяка клетка от тялото.
Все още не е напълно изяснено какво точно отключва пристъпа на астма. Това биха могли да бъдат дразнители, които се пренасят по въздушен път, като пушек, прахови частици, дразнители от животински, растителен произход или химикали. Промените в температурата на въздуха, стресът и физическите натоварвания също могат да отключат пристъп.
Битка
Астмата е имала основна роля в детството на Лайлс. След като бил диагностициран с астма, майка му трябвало да направи някои преустройства в дома им и корекции в диетата му, за да намали влиянието на потенциалните отключващи фактори. На седемгодишна възраст Лайлс се е подложил на операция за отстраняване на сливиците и аденоидите, което улеснило дишането му. Ричард Парр от CNN пише през 2020 г., че Лайлс казва, че заради астматичните пристъпи „от три-, четири- до седемгодишна възраст трябваше ежедневно да се боря с астмата и астматичните пристъпи. През три дни бях в болница, задушавах се от кашлица, постоянно бях болен, защото имунната ми система беше много слаба.“ След като се научил да живее с астмата и да я контролира, Лайлс бил записан в държавно училище, където да учи заедно с другите деца. Тогава се отключило неговото хиперкинетично разстройство, което се проявявало с невъзможност да задържи вниманието си. За известно време страдал и от дислексия. Той казва пред Парр, че „това отблъсна приятелите ми от мен, а за мен беше много по-трудно да се справям с домашните, контролните и дори обикновените тестове по четене и правопис. Всъщност контролните по правопис бяха най-големият кошмар в живота ми“, допълва Лайлс.
Както може да си представите, много неща коренно се промениха за Лайлс. Сега той е суперзвезда в бягането, има огромен брой фенове в целия свят, астмата няма особено влияние върху начина му на живот. Но постът му в социалната мрежа след победата в спринта на 100 метра е едно напомняне, че не всичко в живота му е вървяло по мед и масло. И може би това напомняне ще окуражи много хора, които са обгърнати от мрака, да не спират да тичат към своите мечти.
Брус И. Лий, Forbes
