Париж, Пламен Вълков, наш пратеник
Примата на българския спорт Стефка Костадинова е председател на БОК от 2005 г. За нея игрите на ХХХІІІ олимпиада в Париж бяха десетите (б.а. - заедно със зимните), на които тя е начело на делегацията ни, като шеф на комитета ни.
Във френската столица Костадинова направи всичко възможно да гледа на живо максимален брой от стартовете на участниците ни и неистово да ги подкрепя с българския флаг в ръка. След края на най-успешното за България представяне на летни игри за ХХІ век Костадинова даде интервю за пратеника ни на олимпиадата, в което направи анализ на всичко, което вълнува феновете на българския спорт.
- Г-жо Костадинова игрите в Париж приключиха, каква е вашата оценка за тях?
- Тя не може да е друга освен отлична. Дори, ако може повече от отлична. Българският спорт доказа, че има място на световната сцена, където е бил и надявам се ще бъде и за напред. Спечелихме медали срещу държави, които ни превъзхождат във всичко. И като развитие, и като средства, които се отделят за спорта. Смело мога да заявя, че и на тази олимпиада нямаше един "турист" в делегацията ни.
Фантастичен Карлос Насар, феноменални борци. Гимнастичките ни показаха класата си. Не виждам някой, който да се е провалил. Дори тези, които не успяха. Трябва да спомена Тони Костадинова, която дойде контузена и въпреки това бе на косъм от финала в стрелбата. Стилияна Николова нямаше шанс, но бъдещето е пред нея. Същото се отнася и до младите ни атлети Божидар Саръбоюков и Пламена Миткова. Гимнастичката ни Валентина Георгиева влезе във финал на прескок и зае пето място, а и тя още е тийнейджър.
Всеки един от българските състезатели се бори на границите на възможностите си. Имахме един доста млад състав, който е гаранция за бъдещето на спорта ни. Просто трябва да им се отдели още малко внимание и малко повече държавата да помогне на спорта.
Най-радостно ми е, че става въпрос за млади хора, които могат да вдъхновят други да се опитат да пробият в спорта. Да, времената се промениха, децата са различни. Предпочитат компютри, игри, телефони. Но емоцията да се състезаваш пред 80 000 на стадиона не може да се замени с нищо на този свят. И като разглеждам отзивите от представянето ни се радвам, че със сигурност ще има младежи и девойки, които искат да станат големи спортисти. И да прославят България.
- Можеше ли повече?
- Разбира се, че винаги може повече. Как да не те е яд за Хавиер Ибанес, на когото му отнеха олимпийската титла в бокса. Цялата зала освирка съдиите за решението им. Той просто преби съперника си в третия рунд, но в бокса явно още действат старите схеми. Кой ли не се ядоса за прекрасните ни състезателки по художествена гимнастика? И там малко имаше съдийски реверанси, а момичетата оставиха сърцата си на килима. Или пък двете ни момичета в бокса – Станимира и Светлана, които се раздадоха на ринга до последната капка от силите си. Заради това - поклон за всеки един от делегацията ни.
- Съжалявате ли за нещо?
- Да, че нямаше как да бъда на всяко едно състезание, до всеки един от българската делегация и да го подкрепя. Просто програмата бе много гъста. Заради това искам още веднъж да кажа - поклон пред всички състезатели, треньори, лекари, масажисти, на екипа в олимпийското село. Благодаря на България, че беше с нас през цялото време. Толкова много съобщения и то хубави отдавна не бях получавала. Спортът отново показа, че е феномен и може да обедини нацията в най-тежките моменти. Само той ни остана. Заради това трябва да му помагаме, да го поддържаме и да го обичаме. Независимо от всякакви други пристрастия, които имаме в живота си.
- Някои се оплакваха, че само натурализирани българи вземат медалите.
- Натурализацията е световен феномен. Особено в някои спортове като борба, бокс, художествена гимнастика. С какво е небългарин например един Семен Новиков? Или пък Магомед Рамазанов? Кимия? Хавиер? Напротив, трябва да поздравим тези ръководители на федерации и техните спонсори, че са успели да привлекат такива таланти. Като минат 100 години ще се погледнат аналите и там ще пише - БЪЛГАРИЯ. Не Куба или Иран. А България.
Преди съжалявахме, че наши спортисти отиват да се състезават за други държави. Сега пък ни е неудобно, че чужденци идват да печелят медали за България. Вече сме XXI век. А какво да кажем например за кубинците. Във финала на троен скок при мъжете имаше четирима и този който се състезаваше за Куба остана осми. Другите трима бяха на почетната стълбичка.
Може би това, че в България идват класни спортисти като Семен Новиков, Магомед Рамазанов, Кимия Ализаде, Хавиер Ибанес и другите означава, че малко сме станали по-развити, по-привлекателни за другите. Не знам.
- Какво ви направи най-голямо впечатление в Париж?
- Може би най-впечатляващата гледка бе публиката. Отдавна не е имало толкова пълни зали и стадиони. Феновете бяха навсякъде. Това показва и стойността на олимпийските игри. Олимпиадата е най-голямото състезание, няма друго като него. Заради това разбирам и трепетите преди старта, и напрежението да се представиш най-добре. Изпитала съм го толкова години. Все пак спортът е моят живот. Сега обаче е доста по-емоционално. На всяко едно състезание се опитвах да придам на нашите малко повече увереност, да им предам спокойствие. Чувствам се наистина доста емоционално след тази олимпиада. И в същото време и удовлетворена от представянето ни в Париж.
- Имаше обаче и прекалено много скандали?
- Винаги е имало скандали. Но сега живеем в прекалено обвързан свят. Социални мрежи, изкуствен интелект, какво ли не. И така те излизат на светло. От друга страна, като че ли се раздухват повече и по-бързо.
Да, имаше странни неща и решения на тази олимпиада. Но трябва да се отбележи нещо, което малцина са видели. Помните ли какъв вой беше в олимпийското село, че креватите са от картон и храната не стига? Нито един български спортист не обели и дума. Не потърси извинение някъде извън себе си. Това показва точно какъв сой е българинът. Твърд, непоколебим. Решен на всичко, за да прослави родината. Сигурно и на някои от тях им е бил неудобен креватът, чакали са дълго на опашка за ядене, но не се оплакаха. А обикновено търсим вината извън нас. Това е типичното.
Цялото интервю четете в днешните броеве на в. "Телеграф" и на в. "Мач Телеграф"
