Ч етири златни медала от олимпийски игри, пет от световни първенства, 30 победи за Световната купа. Една от най-големите за всички времена. И въпреки това Яница Костелич твърди, че никога не е приемала ските сериозно.
43-годишната хърватка направи сензационното признание в предаването на бившия футболен национал и селекционер на Хърватия Славен Билич. „Може и да звучи глупаво, но е точно така. За мен всичко беше игра, забавление, пътувания. Много пъти са ме питали кога точно съм разбрала, че искам да карам ски. Всичко се разви някак естествено. Беше ми интересно да прекарвам време с другите деца в клуба. Беше заради компанията, приятелството. Виждам същото сега и в сина си – по-важно му е да е с другарчетата си, а не да е най-добър. Разбира се, аз имах късмет, тъй като бях добра в ските. На 12 години вече пътувах из Италия, Франция, запознавах се с деца от цял свят“, разказа Яница, която е единствената скиорка с четири златни олимпийски медала и единствената с три от едни игри, тези в Солт Лейк Сити през 2002 г.
Хандбал
Костелич направи и друго признание. „Бях съвсем обикновено дете. Научих се да карам ски, когато бях на 3. Но не ми харесваше, беше студено и бях навлечена с няколко ката. Всичко това ме преследваше и по-късно в кариерата.“
Вероятно заради това, когато била в трети клас, хърватката започнала да тренира хандбал. Наследила любовта към този спорт от родителите си, и двамата бивши хандбалисти. Справяла се добре, но скоро открила, че това не е за нея. „Някои неща в отборните спортове ми се струваха нелогични. Например, когато треньорът ми се кара, че съм вкарала, вместо да подам. Или вратарката ми крещи, че съм стреляла прекалено силно. Да не забравяме и съдиите“, върна се назад Яница.
Тя се прехвърлила към ските, когато била на 10. През лятото придружила по-големия си брат Ивица на тренировка с неговия ски клуб. „Беше забавно, весело, разбих си брадичката. Скоро Ивица отиде на лагер и всички го бяха питали къде му Луничката. Така ме наричаха. Така и аз започнах тренировки, но постоянно падах“.
Майка
Падането обаче си заслужавало, защото Яница постигна много – от дебюта си за Световната купа едва на 16 през януари 1998 до последния старт през април 2007-а. Надмина и своя батко Ивица, чиято кариера продължи по-дълго – 14 години, в които спечели 26 старта за СК и взе злато от световно първенство.
„Той е по-голям и постоянно ме сравняваха с него. Това беше добре и за него, защото трябваше да става все по-добър, видеше ли, че го доближавам. В началото тествах пистата и точно този период ми даде много. Иначе двамата сме много различни. Винаги е имал хоби, много интереси, но се беше фокусирал върху ските. Според мен прекалено се тормози за неща, които не зависят от него. Аз пък обратно – спокойна съм, освободена“.
След края на кариерата, която приключи през 2012-а, Ивица вече има време за своето друго любимо занимание – ветроходството и изследване на моретата и океаните. В началото на ноември той представи своя късометражен филм „Свобода“. В него показва кадри от плавания, екстремни условия, но и тишината във водната шир. Застъпено е и философското измерение на пътуването, търсенето на вътрешен мир.
На премиерата беше цялото семейство – родителите, съпругата му Елин с четирите деца, Яница с партньора си Ивица – баща на второто й дете, което се роди в края на септември миналата година. Както и първия път, така и втория скиорката упорито пазеше в тайна, че ще става майка, а в Хърватия още гадаят кой е таткото на родения в началото на 2019 година Оскар.
Воля
Тя си е такава, знаят добре в Хърватия. Може да говори с часове за кариерата си, за миналото, но не и за личния си живот сега. Той е само за нея и най-близките.
И като потвърждение на думите, че не е приемала нищо прекалено сериозно, затова и била напълно освободена и се наслаждавала, идва и друго нейно признание.
„Олимпийските игри? Та това е просто поредното състезание“, категорична е Костелич. „Един път завърших осма, а бях толкова щастлива, все едно съм спечелила златен олимпийски медал. Бях се върнала от контузия, беше тежък период. Между другото баща ми го прие като да е станала катастрофа. Казах си: „Защо не ме оставят да се зарадвам“. Понякога хората са способни да убият волята ти с някои свои приказки и действия. Ако не знаеш колко струваш и колко можеш, то такива неща могат да те отнесат, можеш да потънеш. Хората не прощават грешките“.
Родители
Спартанските методи на татко Анте са добре известни в света на спорта. Самата Яница обаче ги приема като нещо нормално. „Ако тренировките бяха като при всички останали, вероятно бързо щях да спра със ските – прекалено е монотонно и досадно. Но татко постоянно измисляше нещо ново. И до днес обичам да скачам от високи места. За някои това е екстремно, за мен е екстремно да седя 8 часа на един стол. Ранното ставане? Сега е проблем, тогава не беше“, смее се Костелич и добавя, че с нея не се работи никак лесно. „На всеки треньор би му било трудно, но татко имаше търпение за моите странности. Поставяше ми например задача да направя 10 коремни преси и никога не ги броеше. Казваше ми, от мен зависи дали ще бъдат 9 или 12“.
За Анте се знае, но Славен Билич поиска да разбере и за ролята на мама Марица. „Тя правеше това, което правят майките. Помагаше ни с уроците, тогава нямаше интернет. Когато поотраснахме, пътуваше с нас по състезания и ни готвеше. Грижеше се за всичко, организираше и транспорт. Без нея нищо не би функционирало толкова добре“.
Надежда Кърликова
