В началото бил кикбоксът. Калина Бояджиева тъкмо била пристъпила училищния праг на столичното 119-о СУ, когато треньорът Иво Деспотов обикалял по родителските срещи в търсене на нови попълнения за своя клуб Масару.
„От малка си бях бойна и в залата тутакси се почувствах на място. Тренирах 2 години, дойде време за първия ми сериозен лагер, напреднах много, но явно по-сериозните тренировки ми натежаха и за три месеца се отказах. Осъзнах, че кикбоксът ми липсва и оттогава не съм спирала. Сега 10-годишният ми труд се отплати и станах световна шампионка“, разказва Бояджиева, която спечели в трите татами стила от първенството за кадети в Йезоло (Ит) - лайт контакт, киклайт контакт и пойнт файтинг при момичетата над 70 кг. Освен че получи приза за състезателка №1 на шампионата, Калина изигра решаваща роля и за отборната титла, която завоюва заедно с Христина Андонова и Гергана Генчева.
Страст
„Именно това беше най-уникалният момент, защото целият български отбор скандираше „Българи, юнаци“. Аз влязох при 3:3 срещу домакините от Италия на финала, но в тази атмосфера нямаше как да загубя. Победих с над 10 точки разлика и после не спрях да викам от радост“, вълнува се Кали, която стана част от златната страница на кикбокса ни, тъй като в Йезоло България завърши първа в крайното класиране с 28 титли, 22 сребърни и 19 бронзови медала. Най-големият успех от създаването на конфедерацията по кикбокс и муай тай преди 35 г.
Откривателят на Бояджиева – Иво Деспотов, изтъква предимствата на своята възпитаничка, която от почти 4 години няма загуба на татамито. „Определено ръстът й от 186 сантиметра е предимство, но тя е и много разтегната, а с резките си удари стъписва противника. Беше буйно детенце със страшен инат и много трудно се сработихме, но сега се разбираме чудесно“, уверява специалистът, а неговият колега от Масару Стефан Костадинов допълва: „Калина притежава много стабилна психика, сигурна е в себе си и вече доби доста опит. Пубертетът е преломна възраст, появяват се изкушения и работим така, че да им запазим интереса, за да не загубим децата за кикбокса. А спортът толкова хубаво възпитава и това е една от причините да съм треньор толкова години“.
Дилема
Именно по време на прехода от юноши към мъже и жени българският спорт губи най-големите си таланти. Калина обаче се вижда и в далечно бъдеще като състезател, като най-трудният въпрос при нея бил не дали, а какво да продължи да тренира. Защото в последните години наред с кикбокса, тя тренира волейбол и дори стига до националния отбор до 17 г. Участва и на световното за младежи и девойки в София по таекуондо.
„В пети клас моя съученичка настоява да отида с нея във волейболния Левски София, мина една, две години… И тогава ми казаха, че съм повикана в националния отбор до 16 години, започнах да ходя и по лагерите с него. Трудно беше да съчетавам всичко, защото бях и национален състезател по кикбокс“, отчита Кали.
Като балканска вицешампионка с националния отбор по волейбол.
Въпреки двете тренировки по волейбол и тази по кикбокс на ден, тя преминава с добри оценки матурите след 7 клас и е приета в 127-о училище. „Изкарах една година, но нямаше как да смогна със задачите в училище и толкова много спорт. Затова се преместих в спортното училище на Левски. Във волейбола обаче настояваха по цял ден да съм в залата и фитнеса, а освен това трябваше да се съобразявам и с целия отбор. Изглежда, че моето призвание е индивидуалният спорт, в който разчитам само на себе си и знам кога ще се справя и кога ми трябва още време. Всички ми повтаряха, че трябва да избера един спорт“, обяснява талантливото момиче.
От есента тя се съсредоточава върху първата си любов – кикбокса, и след като вече няма ангажимент към Левски, сменя отново и училището и вече е в спортното на ЦСКА.
Подкрепа
Родителите на Калина я оставят сама да реши дали да загърби националния по волейбол, с когото става балканска вицешампионка. „Баща ми Димитър е висок, атлетичен, наследила съм всичките му гени. Дълго време се налагаше сам да финансира развитието ми – с мама имат фирма за мебели, кръстена на мен. Баща ми не е пропускал състезание, навсякъде пътува с мен. На европейското, където също взех три титли, другите излизаха вечер, а ние анализирахме с видео боевете на съперничките ми и после си лягах рано. На световното се събрахме цялото семейство, дойде и сестра ми от Германия, така че имах страхотна подкрепа“, радва се Кали.
Благословена е да няма сериозни контузии досега, но точно преди шампионата на планетата, изкълчва глезен на тренировка. „Вкъщи майка ми направи всичко необходимо, за да мога да се състезавам и да нямам отток. Разбира се, в последните дни много си натоварих крака, сега е подут и ще почивам. Но всичко си заслужаваше“.
Колкото до таекуондото, тя се включва в световното едва след две седмици тренировки и още на старта губи от далеч по опитна съперничка. Решава да се пробва, защото е олимпийски спорт, а кикбоксът може да бъде включен в програмата на игрите най-рано през 2028 г. „Всички треньори – и в кикбокса, и във волейбола и в таекуондото, са ми дали по нещо – отчита Калина. - Но се гордея и със себе си, че успях да стигна дотук. Няма да спирам, а ще преследвам докрай мечтата си – да стана олимпийска шампионка“.
Неразделна е с приятелката си от музикалното
Натовареният график не пречи на Кали да има чудесна компания от квартала, а с най-добрата й приятелка Александра да са неразделни вече 12 г. „Много съм й благодарна, защото е винаги зад мен. Тя учи в музикално училище и проявява разбиране, че постоянно съм на тренировки, а през лятото по два месеца на лагери. И тя ми липсва, но това е едно от нещата, които няма как да загубя“, уверява Бояджиева, която не е много запалена по социалните мрежи, но разбира, че те са важни за един спортист. Имала над 1000 последователи в Инстаграм преди да хакнат профила й.
Таня Манова
