С рещнете ли я по улицата, никога няма да повярвате, че това крехко момиче (159 см и 50 кг) прокара пъртината за българската женска сабя в световния елит.
В сините очи на Йоана Илиева има от всичко – воля, мъдрост, малко тъга, а в последните дни и чиста детска радост, защото със съотборничките си донесе най-големия успех на това оръжие за дамската ни фехтовка. Без да имат треньор, резерва или лекар с тях, Йоана, Олга Храмова и Емма Нейкова донесоха от Ташкент първата Световна купа за България.
Сама
„Само преди година този кръг се проведе в Пловдив, ние се преборихме за четвъртото място, след като победихме Русия в последното състезание, на което участва, преди да я спрат заради войната. Тогава мислехме, че това е върхът, но сега надминахме най-смелите си мечти“, сияе Йоана.
А нищо не предвещавало такъв пробив. В навечерието на турнира Илиева преживяла две от най-трудните си седмици. „Наложи се да бъда сама на лагер в Астана. Провеждах полезни спаринги, но докато другите големи отбори имаха различни занимания в залата и извън нея, аз или си удрях една боксова круша, или си бях в стаята. Доста си поплаках, защото близките ми хора имат проблеми, а аз не можех да им помогна. Не успях да си взема и всички изпити в НСА, където съм трети курс – за някои не бях в България, на друг не можах да отида по здравословни причини“.
Като цяло последните 3 години са изключително изпитание за Йоана, защото получава удари едновременно от няколко страни – пандемията от коронавирус, личните проблеми, липсата на финансиране на спорта ни заради честите избори (миналата година заплатите на всички състезатели бяха забавени с 6 месеца) и хроничния недоимък във фехтовката.
Младите ни сабльорки получиха специални награди за успеха си в Ташкент.
Път
Особено сложен за Илиева е преходът при жените, защото при девойките тя години наред е безапелационна №1. Печели в две поредни години Европейската купа до 18 г. и сребърните медали от европейските първенства в тази възраст. Най-големият й успех е бронзът от световното за девойки до 20 г., който е първо отличие за страната ни от шампионат на планетата от 1987 г., тоест от ерата на братята Етрополски. Легендарният Васил Етрополски е идол на Йоана и един от основателите на академията, която изгради нея и още куп таланти. В основата на израстването на Илиева е треньорът Ивайло Воденов, който й е близък като баща. Открива я 8-годишна, докато подбира деца в столичното 126-о училище. „Няма среда, в която да не ми е помогнал – и в образованието, и в живота. Винаги, когато имам затруднения, е насреща“, уверява Йоана.
Йоана и треньорът й Ивайло Воденов се поздравиха с бронзов медал от европейското в Естония.
Тя никога няма да забрави, че бате Иво е повярвал в нея, когато собствените й близки още не вярвали. „Вкъщи никога не сме разполагали с много средства, но мама правеше всичко възможно, за да мога да тренирам и пътувам. Много съм й благодарна за това“, признава Йоана, която губи татко си, когато е на годинка и половина. „Със сестра ми пазим спомена за баща ни. Всички го описват като супер честен и грижовен човек, един от най-добрите, които са познавали. Казват, че приличам на него. Надявам се да е така”.
Отбор
Най-голямата гордост на Йоана е фактът, че за първи път имаме силни отбори на сабя и до 17, и до 20 години, и при мъжете, и при жените. В световната ранглиста, в която фигурират над 800 състезателки, Илиева в момента е 23-а (при най-добро класиране №19), а Храмова – 27-а. „Виждам колко осигурени са конкурентите, а не влагат дори половината на нашите усилия. Точно преди големия ни успех, даже се оплаквах на приятеля ми Алекс, че след толкова жертви желаният резултат не идва: „Писна ми, нямаме пари, треньори, масажисти“.
А той: „Спокойно, всичко ще се нареди, винаги човек се чувства най-зле преди да му се случи нещо хубаво“. И на другия ден ми напомни – виждаш ли, нали ти казах“. Мотивира ме и това, че предната седмица девойките с Емма в състава бяха станали втори на Световна купа, нещо нечувано досега“.
В течение на отборната надпревара в Ташкент сериозно крака се контузила Олга, която е започнала кариерата си в Русия, но от години представя България, където отглежда и двете си деца. „Стиснах зъби за полуфинала, защото знаех, че само така можем да вземем жадувания медал и после помолих момичетата да не ми се сърдят, но съм до тук“, разказва тя. „Когато отидохме на финал обаче, тя се закани: „Сега няма да дам нито точка на съперничката!“, спомня си през смях Йоана, която заедно със 17-годишната Емма буквално трябвало да свалят на ръце Олга от пътеката след последния й бой.
След победите над водещи европейски сили и над Корея, както и над Азербайджан в сблъсъка за златото, нашите вече са фактор за разпределението на осемте квоти за олимпийските игри в Париж 2024. И въпреки че борбата ще е жестока, момичетата и треньорът им са оптимисти. За първи път се чувстват като един организъм, а съперниците са толкова респектирани, че ги засипват с похвали. Други пък вече не ги поздравяват, огорчени, че са загубили от тях.
„Самочувствието не ни е на ниво, защото другите държави имат огромни традиции. Радвам се на по-малките си съотборници, които непрекъснато правят резултати, а си спомням колко ми беше трудно да пробия и имах само много далечен пример, и то в мъжката сабя. Трябваше да проправим пътя, там където беше само гора. Наистина искам да станем спорт с традиции и като кажеш, че си фехтовач, хората да знаят кой си, а не да се учудват, че спортът е олимпийски“, вълнува се Йоана, която въпреки своите 21 години, вече е записала името си не само в историята на сабята, но и на картата на света – има победи в 42 държави на 5 континента.
Световният шампион от Виена’83 и трикратен носител на Световната купа Васил Етрополски коментира успехите на Йоана от Ню Йорк, където живее над 30 години: „Интелигентност, трудолюбие, упоритост, психическа и физическа твърдост и неуморимост, бързина на мисълта и физиката, перманентно желание за усъвършенстване. Всичко това е талант. Всичко това е Йоана. В личен аспект мога да кажа, че тя е изключително лъчезарен и толерантен човек, с чувство на уважение към приятели, треньори, спортни ръководители, съотборници и въобще към хората“.
Таня Манова
