В ече 13 години Красимир Инински е президент на боксовата ни федерация и през това време най-добрите ни ръкавици при мъжете и не жените не спират да прогресират и да пълнят кошницата с медалите. Инински е начело на бокса ни вече на четири олимпиади, като на три от тях България се връща с медали – бронз на Тервел Пулев в Лондон 2012, злато на Стойка Кръстава в Токио 2020 и бронз на Хавиер Ибанес от Париж 2024. Единствено в Рио 2016 хората на Инински не успяха да вземат отличие. Не само медалите от олимпиадите обаче са критерий за отличната работа на президента и екипа му. Десетки са отличията от световни и европейски първенства и купи в различните възрастови групи, както и от Европейски игри, където нашите по традиция се представят отлично. Малко повече от месец след олимпиадата в Париж в. „Мач Телеглаф“ потърси Инински, който е и вицепрезидент на БОК, за неговата оценка от представянето на родните боксови ръкавици във френската столица, както и за мнението му за нивото на целия български спорт.
- Г-н Инински, мина малко повече от месец след Игрите в Париж, какво чувство надделява у вас от дистанцията на времето?
- Болезнено изживях това, което се случи с нашите боксьори в Париж. Говоря за ощетяването най-вече на Хавиер Ибанес на полуфинала и на Светлана Каменова на четвъртфинала. За мен най-трудното беше да намеря думите, които да им кажа веднага, след като са слезнали от ринга. Думи, с които да ги окуража, за да се „вдигнат“, както се казва. И да им дам сили да продължат...
От друга страна няма как да не съм щастлив и горд, че боксьорите ни оставиха сърцата си на ринга. Няма по-голяма оценка от това, когато 10 000 зрители скандираха името на Хавиер на полуфинала срещу киргизстанския му противник и така показаха ясно кой е победителят според тях.
Колкото до Светла, там вече имаше много политика срещу представителката на Тайван и нещата бяха обречени. Но Каменова излезе и се би като герой и за мен спечели този мач. Но пак ще се върна на тази либерална вълна, която допусна участието на тези две боксьорки в Париж – Имане Хелиф и Лин Ю-Тин, и която засегна и нас в лицето на Каменова, защото няма равнопоставеност. Това не кореспондира с ценностите на бокса – чест, достойнство, морал, джентълменство... Болезнено беше, но успяхме да обърнем страницата и гледаме смело напред.
- Успя ли Светлана да се отърси от тези негативни емоции? Наскоро заяви, че все още не е взела решение дали да продължи с активната си кариера...
- Ще продължи. Успяха и тя, и Станимира Петрова да се съберат, така да се каже, и да затворят тази страница. Ще си починат, ще се заредят с нова енергия и пак ще ни радват.
Цялото интервю четете в днешния брой на вестник "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
