0

О т самото си раждане новата суперзвезда на италианския тенис Яник Синер е чудо за своите родители.

Лекарите казали на Ханспетер и Зиглинде, че няма да могат да имат свои деца и затова те осиновяват 9-месечния Марк от Ростов в Русия. Две години по-късно Зиглинде изненадващо забременява и на 16 август 2001 г. в Сан Кандидо, провинция Болцано, на бял свят идва Яник.

Родителите му работят в хижа във Вал Фискалина. „Татко скачаше в 7 и не се знаеше кога ще приключи, защото беше готвач. Мама сервираше, но и чистеше стаите. След училище обядвах при дядо Йозеф и баба Мария, където си пишех домашните“, спомня си Яник, който се оказва истински спортен талант. Започва с футбола, но като всяко дете от региона се научава да кара ски и до 13-годишна възраст се изявява главно на това поприще, печелейки националните шампионати на гигантски слалом. 

По тениса го запалва баща му, който върти ракетата като любител. 8-годишният Яник се готви при същите треньори, които преди това е посещавал Андреас Сепи, един от най-силните италианци от предишното поколение, достигнал №18 в света. Според преподавателите на Синер неговото шеметно израстване било неочаквано, като се има предвид крехката му физика като юноша и най-вече фактът, че дълго време тренирал на ниски обороти за разлика от връстниците си. Причината – повече от ските и тениса, той обичал футбола.

Избор

На 13 г. Синер все пак избира тениса и се мести в крайбрежния град Бордигера, където се намира академията на прочутия Рикардо Пиати, през която освен споменатия Сепи са преминали също Новак Джокович, Стан Вавринка и Борна Чорич. Още тогава Яник се научава на самостоятелност, да пере и готви, живеейки със семейството на един от треньорите си – Лука Цветкович. „За мен беше трудно да се отделя от вкъщи, но и за родителите ми не бе лесно. Те обаче никога не ме спряха, не ми оказаха натиск и ми даваха това, от каквото имах нужда. Може би това е ключът да стигна тук“, споделя Синер, който върви напред крачка по крачка, а майка му и баща му не се месят агресивно на треньорите, както е обичайно за тениса.

Поканиха Синер на Сан Ремо

Яник се изявява при юношите само през 2016 и 2017 г., като никога не участва в турнирите от Големия шлем до 18 г. Заради това най-високото му класиране в юношеската ранглиста е едва №133. Печели първата си „Чалънджър” титла при мъжете едва на 17 г. – в Бергамо през февруари 2019 г. Още тогава записва името си в историята, като става първият играч, роден през 2001 г. с такъв успех. По-късно през сезона дебютира в ATP турнири, в основна схема на Голям шлем (US Open) и постига първата си победа над играч от топ 50 – в Антверп изхвърля водача в схемата и №13 в света Гаел Монфис. Приключва сезона като №78 – най-младия сред първите 80 след Рафаел Надал през 2003 г.

Дебютната си титла Синер грабна на Sofia Open 2020, когато той стана най-младият шампион от ATP на Апенините – едва на 19 години, два месеца и 29 дни. Дотогава рекорда държеше Клаудио Пистолези, който е на 19 г. и 7 месеца, когато печели първата си купа в Бари през 1987-а. За сравнение Григор Димитров, който беше истинска звезда при юношите, трябваше да чака до 2013 г., за да триумфира за първи път при мъжете. Тогава в Стокхолм той беше на 22 г. и пет 5 месеца.

Сила

„Като всеки тийнейджър, когато губех, се обаждах на мама – спомня си Яник. - Но тя винаги бе много заета в хижата. Казваше ми: „Съжалявам, но нямам време да говоря, трябва да работя“. И така се научих да се справям сам".

Тази година към екипа на Синер се присъедини бащата Ханспетер в ролята на главен готвач на отбора, най-вече за да прекарва повече време със сина си. Колкото до по-големия брат на тенисиста, той работи като инструктор в училището за пожарникари във Вилпиано. „Марк е най-добрият ми приятел, както и най-честният човек, когото познавам. Винаги, когато имам проблем, мога да се обърна към него. Истинското напрежение не е в това да играеш важен мач, а да си хирург, да храниш семейство или да оцелееш във война, в която никога не знаеш дали утре ще имаш храна или кога някоя ракета може да влети през прозореца. Да играя тенис е привилегия и наистина се чувствам късметлия, че имам възможността да го правя. Харесва ми да играя под напрежение, в окото на бурята и това също е привилегия“, казва мъдрият за своите 22 години Яник, когото медиите сравняват с родната му планина Доломити – спокоен и силен.

„И досега ходи на ски – разкрива Пиати. - Те се отразяват добре на настроението и психичното му здраве. Все пак именно страховитите Доломити са изковали неговия характер и издръжливост”.

Любов

Яник е дискретен по отношение на личния си живот, но през 2020-а слага лайк на рекламна снимка по бански на модела Мария Брачини и така започва любовната им история. Родена през 2000 г. в Индия, тя радва с красивото си тяло над 200 000 последователи в Инстаграм. Според жълтите издания на Апенините със Синер за известен период били разделени, ала сега чувствата им са по-силни от всякога и Мария пътува с момчето си по целия свят. Той пък й се отблагодарява, като от две години я учи да играе тенис.

Брачини не сяда в ложата на Яник и единствената им публична поява бе на мача на любимия на тенисиста Милан срещу Борусия (Дортмунд), часове след триумфа с националния отбор за Купа „Дейвис“ през декември. Тогава в полуфиналите Синер пречупи Джокович, отмъщавайки му за загубената титла в Торино и оттам нататък нещата се обърнаха в полза на италианеца. Той стана първият европеец, който пробива до финала на заключителния за сезона турнир, вдига „Дейвис“ и триумфира на Australian Open. Преди него само Джим Къриър (САЩ) е постигал това през 1992/93. Серия резултати, които говорят за голямо постоянство. Спечелените 71 мача от началото на 2023 г. нареждат южнотиролеца на второ място в класацията за най-много победи. Пред него е само Даниил Медведев със 72. Същата е ситуацията с най-много успехи на твърди кортове – Яник има 52, а руснакът – 55. 

Прогрес

За прогреса на Синер говори най-вече балансът му срещу съперници от топ 5. До началото на 2023-та той има само един успех от 16 опита, а сега победите станаха 14.

Синер вече е изкарал $19 милиона

„Този спорт е всичко за мен. Непрестанно ме кара да чувствам радост, тъга, надежда, ярост… Това не е просто професия и начин за печелене на пари. Ако беше така, щях да подпиша още много рекламни договори, да ходя по светски събития и да играя във всеки възможен демонстративен мач. Концентриран съм изцяло върху това да спя достатъчно, да се храня правилно, да прекарвам достатъчно време у дома и да подобрявам играта си. Целта ми е не да забогатея, а да се превърна във възможно най-добрата си версия“, твърди първият италиански шампион в Мелбърн.

Преди точно 2 г. в стремежа си към съвършенство той сменя Пиати със Симоне Ваньоци, а треньорският тандем става убийствен, след като към него се присъединява австралиецът Дарън Кейхил.

„Работна етика, цел, желание, готовност за учене, коефициент на интелигентност като тенисист - Яник има всичко това – горд е Кейхил, който изведе до №1 Лейтън Хюит, Андре Агаси и Симона Халеп. - Синер има качествата, които много от големите шампиони притежават. Силният край на миналия сезон му вдъхна много вяра“.

„Като добавим физиотерапевта ми и фитнес треньора, имам зад гърба си отбор от добри и щастливи хора – обобщава Синер. - За тактиката разчитам за Симоне, а емоционалната част е работа на Дарън. Комбинацията между двамата им е чудесна, уважават се и не се опитват да наложат мнението си един на друг. По тяхна идея участвах в по-малко турнири миналия сезон, за да имам повече време за подготовка. Тренирах доста във фитнеса, за да подобря физическата си кондиция. Да опозная тялото и тима си по-добре се оказа решаващо. Сега усещането да държа трофея от Мелбърн е невероятно. Но знам, че трябва да работя още повече, защото съперниците ще намерят начин да ме победят и трябва да съм подготвен. Иска ми се да стана №1 в света, но кой знае – може би №4 ще се окаже върховото ми постижение. Времето ще покаже“. 

Най-обича виенския шницел на баба си

Виенският шницел на баба му е любимото ястие на Синер, който живее в Монте Карло. 

Там е съсед на Гришо, срещу когото загуби първия си мач – с 6:4, 4:6, 4:6 на 1/8-финал на Мастърса в Рим през август 2020. Миналия сезон обаче Яник беше безмилостен и в двата им сблъсъка. В Маями се наложи в два сета, а на 1/4-финала в Пекин – в три. За триумфа на италианеца в Мелбърн българинът коментира: „Яник изигра един от най-добрите си мачове, много е стабилен последните месеци. Той има силен и сплотен отбор и резултатите си идват, когато имаш постоянство“.

Относно заниманията в свободното си време, Синер признава: „Ако съм отегчен, чета книга или слушам музика. Старая се да прекарвам възможно най-малко време в социалните мрежи. Искам да запазя детето в себе си, защото само децата знаят как да се наслаждават напълно на живота и да оценяват малките неща. Едно от любимите ми занимания е да съм със старите си приятели, да играем настолни игри или просто да си говорим. Другото ми хоби е да карам картинг“. 
Синер издава и кой е бил най-тежкият момент в живота му.

НАШ ЧОВЕК: Двукратният победител в Sofia Open Яник Синер покори и Австралия с героичен обрат

„Последният път, когато плаках, беше когато дядо почина преди година. Научих новината, докато се прибирах от Австралия, кацнах в 6, а той си беше отишъл в 4. Татко ме посрещна и пред него се сдържах, но щом останах сам в стаята си, плаках много“. 

Легендарният Паната: Той е отличен продукт на Италия

Последният италиански шампион за Шлема – Адриано Паната, засипа с похвали рижавия си наследник.

Победителят от „Ролан Гарос’76“ заяви пред „Кориере дела сера“: „Сервисът му е сред най-мощните играчи, а ретурът – на нивото на Джокович. Освен това Яник вече не се бои от никого, хладнокръвен е и не трепва. Всичко идва от главата му и от тази гледна точка ми напомня Надал – човека, който се бори с еднаква ярост от първата до последната точка. А хубавото е, че Синер е само на 22 и тепърва ще се усъвършенства. Той е отличен продукт на нашата страна и изразява само правилни ценности. Вежлив, умен, отнася се с уважение към всички и има приятно чувство за хумор. Порядъчно момче, което не поставя себе си над другите. Тенис шампион, чийто пример да е полезен за обществото“.