Д аяна Стойчева е чаровно миньонче с грандиозни амбиции, които по всичко личи, има всички шансове да осъществи. Едва на 14 е, висока 1.46 м, тежи точно 46 килограма. Дребосъчето е голямата надежда на старозагорския спортен клуб по борба Берое. Носителка е на над 30 медала в множество състезания, завоювала титлата по борба на Балканското първенство за момчета и момичета до 15 г. в Серес (Гърция). Тъмнооката чаровница получи почетна грамота от кмета на община Стара Загора Живко Тодоров. Зодията й е Дева – сама определя себе си като „много дисциплинирана“. Най-силното и качество е да не се влияя от хорското мнение.
- Даяна, ти си едва на 14, а вече имаш над 30 медала. Как започна всичко?
- Започнах да тренирам в трети клас, през 2018 година. Още като влязох в залата, много ми хареса. Преди това 2 години бях тренирала спортна гимнастика. Имам два златни медала там.
- А защо не остана в гимнастиката толкова мъничка си била, а вече двойна златна медалистка…
- Някак си не беше моят спорт. Спечелих златни медали, но не ми „идваше“ така, както тренирам сега борба – с толкова много желание.
- Едно време специално обикаляха детските градини, за да подбират момиченца за спортна гимнастика.
- Не, сега няма такова нещо. Сама поисках нашите да ме запишат на гимнастика. Хареса ми. И да печеля медали ми харесваше. Но от едно време нататък взе да ми омръзва. А тате е бивш борец – и той е бил балкански шампион, Иван Стойчев се казва. Като бях малка се борехме, състезавахме се така да се каже. Така един ден отидохме в залата, пуснаха ме да се боря. Приеха ме и аз още същата вечер започнах да правя лицеви опори, коремни преси. Нямах търпение да се върна в залата.
- Родителите ти с какво се занимават?
- Мама работи във фирма, тате е багерист. Нищо особено – не сме някои богаташи.
- С какво си запомнила първото си състезание, кога беше то?
- Бях тренирала 1 месец и след това веднага ме пуснаха на турнир. Много притеснена, с голяма тръпка излязох. Обаче ми беше забавно, весело. Сега вече не се шашкам чак така.
- Тогава получи ли някаква награда или мина само със забавата и веселието?
- А, пак имах медал.
- Ти медалите май за нищо ги нямаш – като че са ябълки през есента по дърветата. Отиваш на състезание и носиш медал.
- Ами да. Досега имам само около 4-5 загуби. Още, когато бях в трети клас, ходихме в Испания – там станах втора. В мисля, че Германия ли, не знам къде беше – станах пета. Ама бях най-малка, не бях толкова опитна.
- Сега си на 14. Момичетата на тази възраст вече се кипрят, гримират. Искат да бъдат харесвани. При теб как е положението?
- Не ме впечатляват такива неща. Аз си имам мечти, искам да стана шампионка. Гримирам се, ако ходим на някое награждаване или на рождени дни.
- Не се ли чувстваш изолирана в средата на твоите връстници? Отделяш толкова време за тренировки?
- Не. Всички ме подкрепят. Винаги са били до мен, идват на състезания за кураж. Никога не са ми казвали да спирам с тренировките, за да мога да излизам с тях. Даже са ме нахъсвали да си гледам режима.
- Познаваш ли Станка Златева?
- Да. Даже в шоуто на Рачков бяхме заедно. Взе ме мен и една участничка в нейната си школа. Беше ме харесала. Много се притеснявах, защото беше на живо. Страхотно преживяване!
- Защо, въпреки че имаме вече утвърдена школа сред жените в борбата – Станка Златева, Биляна Дудова, Евелина Николова, Миглена Селишка, Юлияна Янев, клишето е: „Това е мъжки спорт“?
- По принцип е мъжки спорт, но това не значи, че не могат да тренират жени. А сега женската школа води пред мъжката. Особено в други държави – Япония, Америка… Голяма конкуренция са.
- Сега по женски ще те питам нещо. Не те ли е страх, че ще станеш твърде яка, неженствена. Въобще за външния си вид замисляла ли си се?
- А, вече са ми казвали подобни неща. Не ми влияят такива работи. Обичам ли нещо, нищо не може да ме откаже от него.
- Какво правиш в свободното си време – доколкото имаш такова?
- Плувам, ходя на сауна с майка и татко. Почивам си след тренировки. Обичам да ми правят масаж. На мен ми пускат ток през краката – защото много се схващат.
- Предмет в училище, който да ти харесва повече от другите?
- Литературата. Математиката не ми е най-силната част.
- Какво хапваш, какво ти е забранено?
- Забранено ми е сладко, тестено, газирано. Пици, сладоледи. Ако например ми се яде нещо сладко – има шоколади без захар. Диетата ми е зеленчуци, плодове. Бананът например е страшно калоричен, но за закуска преди по-силна тренировка е супер.
- Според мен борбата предизвиква асоциации за грубост… Едва ли не – отиваш и набиваш някого.
- Ние не се бием. Не ни е позволено даже и да се дерем. Правим хватки и така – точка, точка… Не ни е позволено да се удряме – има наказания за това.
- Теб наказвали ли са те?
- Не. Но са наказвали противника ми. Някой път са ме хапали. Бях хванала едно момиче на туш и от зор то ме ухапа. Ама аз търпя, не пускам – нали трябва да държа, това на нищо не прилича: да хванеш някого на туш и да го пуснеш, защото те е ухапал.
- „Злато лесно не се взима“. Това са твои думи. Как се взима злато, Даяна?
- Трябва много воля, много. Ако ти стане трудно, да не казваш: „Уф, хайде сега това ще го направя друг път.“ Колкото ти е по-трудно, толкова повече трябва да натискаш.
- Кое е най-силното ти качество? Освен упоритостта – тя е ясна.
- Не се влияя от хорското мнение. Ако някой ми каже: „Малей, виж я тая, прилича на мъж“, изобщо даже не обръщам внимание.
- Амбицирана си да вземеш златен медал от европейско първенство, за да отидеш на световно и пак да донесеш злато. По-нататък?
- Ако, дай Боже, взема злато, когато стана на 18 години, най-голямата ми мечта е да стана олимпийска шампионка. Ще се иска много, но аз съм готова да дам всичко от себе си.
Елена Дюлгерова
