Н а терминала на летището в Кьолн настава суматоха. Лукас Подолски току-що е приземил частния си самолет. Вече се е разчуло, че ще обядва в новата си дюнерджийница, която е открил до изхода за пристигащи пътници. Тук той е легенда. Пристига от Полша на 10-годишна възраст. Присъединява се към юношеския отбор на Кьолн. В началото копира бразилския нападател Роналдо, но после тръгва по свой футболен път и печели световната титла с Германия.
Популярно
Събира се тълпа и Подолски раздава автографи и позира за селфита, преди да влезе в кухнята. „Дано да си гладен”, ми казва той и грабва огромен нож, с който дялка ивици месо, които събира в прясна питка. „Израснах с дюнери. Много популярна храна тук. Влязох в бизнеса преди 6 години и постепенно се разраснахме. Не мога по цял ден само да тренирам, да спя и да зяпам телевизия. В днешно време никой не иска да работи от сутрин до късно вечер, всеки иска да е инфлуенсър. Затова повечето пекарни бяха принудени да затворят”.
Сега 38-годишният Подолски играе за Гурник Забже от полската първа дивизия в миньорското градче, където е роден. На това място е закърмен с максимата да не се страхува да изцапа ръцете си с мръсна работа.
Буквално прелита от едното работно място на тренировъчното игрище до второто на 600 км, където прерязва лентата на нов ресторант, който вече очаква хиляди гладни фенове, които ще дойдат за европейското. Кой е неговият фаворит? Франция или Англия, може би Испания, Германия или Белгия. По време на обяда си говорим за Арсенал, Хари Кейн, ВАР и Евро 2024, на което ще се спрем в детайли по-надолу. „В Байерн Хари Кейн взе толкова трофеи, колкото спечели и с Тотнъм. Николко!,” шегува се той.
Лукас притежава верига от 30 ресторанта, която се оценява на 180 млн. паунда. За какво ще си харчи парите? „За Гурник Забже - намига ми той. - Имаме мач срещу Легия Варшава. Ела да ни гледаш”.
Детството
След минути вече летим към Горна Силезия. Подолски ме води до старата водна кула на Забже. Качваме се на 46 метра, за да ми покаже отвисоко работническия район, осеян с прости симетрични сгради, които били обитавани от работниците през индустриалната епоха.
„Живеехме ето там, зад стадиона”, казва и сочи два комина като ориентир за посоката. „Заминахме за Германия, когато станах на две и половина. В началото не познавахме никого и затова се връщахме за ваканциите. Не можехме да си позволим да отидем в Испания например. С автобус пътят отнемаше 20 часа, но пък така беше евтино. Ето там може да видиш мините. Някои още работят, други са затворени, а трети са превърнати в музеи. Бил съм там долу и съм виждал как се бачка здраво. Сигурно 90% от хората работеха там, а футболният клуб беше много силен. Регионът бе заможен, но мините започнаха да затварят и трябваше да се търсят други варианти”.
Старата кула сега е превърната в ресторант за традиционна храна, такава, каквато е готвила и баба му. През последните 20 г. Лукас е обиколил света - от Германия, Англия, Италия, Турция, та чак до Япония. „Мечтата ми бе да играя във Висшата лига, в националния отбор, в големите първенства, но в крайна сметка ме привличаше като магнит да се върна в Забже. В гърдите ми бие полско сърце. Има много хора, които казват, че съм повече германец, отколкото поляк, защото дори съм играл за техния национален отбор, но на мен не ми пука. Моето семейство още живее тук. Нищо не се е променило. Познавам улиците, знам откъде да мина. Чувствам се у дома”.
Бъдещето
Договорът му с местния клуб изтича догодина, когато може би ще се отдаде изцяло на инвестициите. „Имам договор до 2025 г. Тогава ще съм на 40. Идва момент, в който тялото ти казва „Не”. Но още съм на 39 г. и съм щастлив, че правя това, което обичам. Играя в родния си град, в силно първенство. Чувството е различно. Има повече страст и това се усеща на терена.”
Подолски обича хората и те обичат него. Понякога гледа мачовете от сектора на ултрасите. Същите тези, които са покрили сградите в целия град с негови портрети. Дали е готов да стане собственик на футболен отбор? „Задай ми този въпрос отново, когато приключа с кариерата си на активен футболист! Ако имам възможност, защо не? Това е страхотен клуб със собствена култура, история и стадион. Градът не е голям като Краков. Това е единственият отбор в региона и всички го подкрепят. Не се ходи с костюм и вратовръзка. Тук е жестоко и трудно. Истински футбол. Баща ми не беше милионер или собственик на клуб, за да ми отвори вратите. Никой не ме е замерял с топката и думите: „Ще играеш в Бундеслигата“. Трябваше да бачкам яко, но аз знам какво е. Аз съм един от тези хора. Аз съм оттук.”
На втория етаж на стадиона Лукас има собствена ложа, която е декорирана с негови снимки от престоите му във всички отбори, където е играл – от Арсенал до Интер.
ВАР
Дебютът на Подолски на терена бе през далечната 2003 г. и с оглед на успешната си славна кариера той може да дава оценки и да прави и по-пиперливи коментари. На въпроса кое е променило футбола най-много през последно време той изстрелва незабавно – ВАР. „Коренно промени нещата. Не го харесвам. Вкарваш гол и после трябва да чакаш, за да почнеш да се радваш. Въпреки всичко пак има грешки и странни решения. Вече не говорим за самата игра, за тактиката, за красивите голове, за ефектните спасявания. Говорим само за ВАР. Не е нормално. Футболът е мъжка игра с твърди влизания и здрави единоборства, а се превръща в детска градина. Не може да паднеш като хората. Ако тръгнеш да влизаш в краката на някого, трябва да си правиш сметка как ще изглежда на ВАР и дали няма да си изкараш червен картон”.
Лукас говори надълго и нашироко за любовта си към бокса и за увлечението по ръгбито. Към европейското има високи очаквания. „Германия е най-добрият домакин. Световното през 2006-а беше най-доброто, което съм гледал. Всеки беше добре дошъл. Стадионите бяха пълни. Времето бе хубаво. Нямаше никакви проблеми. Проблемът дойде от това, че Германия нищо не игра. Да се надяваме, че за сегашното европейско ще бъдат в оптимална форма и ще спечелят.”
Дава своя съвет за гостуващите фенове – да пробват дюнерите, когато пристигнат в Кьолн, и традиционна улична храна в Бавария. Става време за мача и Подолски тръгва. Отборът му пада 1:3, но феновете не спират да пеят. Доволни са, че въпреки закриването на мините клубът им оцелява и е там, където му е мястото. С ожулено бедро и тениска на Марадона Лукас изчезва в нощта. „Нищо не лекува загубата по-добре от един дюнер”, усмихва се той.
